Вече седмица продължава 61-ят международен кинофестивал Берлинале, който беше открит на 10 февруари в германската столица. Фестивалът стартира с „Непреклонните" на братя Коен и посрещна редица звезди, сред които Кевин Спейси, Джеръми Айрънс, Деми Мур, Шон Пен. Българският кинокритик Владимир Игнатовски сподели последните си впечатления от Берлинале в предаването „Дарик кафе".
Страстите на фестивала се нагорещяват. Изглежда мотото тук е разлъки и раздели. Развеждат се в иранския филм, разпада се семейството на лекаря в немския филм, разделят се героите на американския филм „Бъдещето". Сега отивам да гледам един корейски филм с хубавото заглавие „Ту дъжд, ту слънце", в който героите също се разделят.
Но това е състезателната програма, която е много малка, макар и привличаща най-голям интерес част от програмата на фестивала. Като се има предвид, че има 385 филма във всички секции на фестивала, има 700 заглавия на пазара, това са почти 1200 филма. За десет дни нито един нормален човек не може да ги изгледа и да си създаде общо впечатление от този фестивал или каква е картината на киното в света в момента.
Тук има най-различни програми, панорами, форум, детско кино, немско кино, чествания, ретроспекции. Има много интересна секция, за която не сме говорили досега. Това е така нареченото „Кулинарно кино". То е идея на директора на фестивала Дитер Кослик, той вече пета година я осъществява.
Построен е временен ресторант, казва се 'Огледалният ресторант", който побира най-малко 200 души. Всяка вечер там се показва филм с кулинарна тематика. Тази година мотото е „Give food a chance". Случват се страшно интересни неща, защото процедурата е следната: Първо се гледа филма, след това един от най-известните готвачи в Берлин, а девет от тях имат звезди „Мишлен", прави меню, което е свързано тематично с филма. За посетителите, които са си платили билетите и вечерята, има дискусия на тема филма и здравословното хранене.
Преди няколко вечери прожектираха филм, посветен на най-възрастния готвач с три звезди „Мишлен" (това е възможно най-високото отличие за готвач) Джиро Оно, който вероятно е най-големият майстор на суши в света. Той има ресторант с десет места в една от станциите на метрото в Токио, където месеци напред не може да се намери място. Цените в менюто започват от 300 долара. След филма готвачът трябваше да прави суши по моделите на Джиро Оно, но се оказа, че в залата ще присъства синът му, който, както твърдят специалистите, е готвил, когато са идвали инспекторите от „Мишлен" да оценят ресторанта на баща му. Той е впечатлил инспекторите така, че да присъдят на ресторанта „Мишлен". И тъй като не може на най-големия суши майстор да се готви суши, се наложи много бързо менюто да бъде сменено. Беше азиатско меню, имаше супа с октоподи, калмари, риби, каквито в Европа никой не познава, безумно вкусно.
Ето така се случват интересни и хубави неща и извън състезателната програма на фестивала.
