Представете си, че скоро на свободите в мрежата ще бъде сложен край. Сега свикнете с тази мисъл! Подобно решение би могло да бъде взето всеки момент - на една конференция, която за малко щеше да остане незабелязана.
Соня Каникова разговаря по темата с Вени Марковски, председател на българското "Интернет общество".
От 3 до 14 декември в Дубай се провежда конференция на Международния съюз за телекомуникации (МСТ). Той е наследник на създадения през 1865 година Международен телеграфен съюз и специализирана организация на ООН. Днес в МСТ членуват 193 страни.
На конференцията в Дубай се обсъжда един основен за съюза документ - регламента за международните телекомуникации. "Този документ е приет през 1988-ма и урежда отношенията между телекомуникационните оператори по целия свят. По онова време почти всички телекомуникационни оператори са били държавни, така че документът има нужда от актуализация", обяснява българският експерт Вени Марковски, който участва в конференцията.
Кой се страхува от интернет?
Плановете за сегашната конференция се правят още преди няколко години. Едва преди броени дни обаче са внесени нови предложения за обсъждане. Едното от тях е направено съвместно от Русия, Китай и няколко арабски страни. Какво представлява то ли? Според Марковски най-общо казано тези страни настояват регламентът да се отнася не само за телекомуникациите, а и за интернет, както и държавите да получат повече регулаторни правомощия за намеса в управлението на глобалната мрежа. А в случай че предложението бъде прието, това означава следното: "Всяка една държава поотделно ще решава какво ще се случва в интернет", обяснява Вени Марковски.
Какъв е шансът подобен документ да бъде приет? Отговорът на Марковски гласи: "99.99 процента." А обяснението за това е следното: "Новите предложения са пуснати броени дни преди началото на конференцията. Защо ли? За да няма време за реакции. Ако това се беше случило например преди шест месеца, по въпроса вече щеше да има милиони коментари", казва председателят на българското "Интернет общество".
На всички е известно, че в света и сега има редица държави, които контролират интернет-съдържанието на своя територия, например Китай. Ако обаче на конференцията в Дубай се стигне наистина дотам, че подобен държавен контрол бъде легализиран, то това би довело до още по-голямо потискане на свободата в интернет.
"Правителствата ще могат да се позовават на международния документ и да въвеждат например лицензиране - със заплащане на такса от операторите. Да вземем България - там има 2000 оператори. Ако се сложат високи такси, няма да останат много. Или пък ако един сайт публикува неудобни за властта материали, тя ще може да му наложи много високи такси, които той сигурно няма да може да плаща", пояснява Вени Марковски.
Той допълва, че ако бъде въведен подобен държавен контрол, България например би могла да наложи на Фейсбук такса за присъствие в българското интернет-пространство. "Те едва ли ще искат да плащат и в такъв случай в България Фейсбук просто няма да има", казва експертът.
Българите могат да дишат спокойно
Българите обаче не би трябвало да се притесняват за "живота си" във Фейсбук, защото ЕС (което означава и България), САЩ, Канада, Япония и други страни са против приемането на предложението за държавен контрол. Дори и подобен документ да бъде приет (все пак някои страни просто не разбират за какво става дума; а в конференцията участват и държави, чиито граждани дори не знаят, че съществува такова предложение), той няма да бъде ратифициран от всички - от ЕС и САЩ например, съответно промените нямат да важат на тяхна територия. Така че ще има страни, в които интернет ще се контролира и регулира, и такива, в които няма да се стигне дотам. "Ще се издигне една нова Желязна завеса, този път обаче невидима. За щастие България ще бъде от другата страна на завесата", коментира Вени Марковски.
В понеделник едно от най-опасните предложения беше оттеглено от дискусиите. Но според "Вашингтон пост" опасността далеч не е избегната, тъй като на дневен ред са останали други предложения, които също се застъпват за повече държавен контрол върху интернет.
