Консуматорска треска се разгаря в Либия
Консуматорска треска се разгаря в Либия / netinfo

Освободени от санкциите, либийците са се устремили към магазините. Стоки, от които отдавна са се лишавали, сега изчезват от лавиците, докато пропазарните реформи и пороят от петродолари в съчетание превръщат хората с достатъчно спестявания в маниакални консуматори.

Лъскави джипове и виещи супермощни мотоциклети задръстват някога тихите улици в столицата Триполи, където бяха построени дузина нови частни хотели и няколко нови търговски молове.

На модерната улица Гергареш, чужденци и заможни либийци разточително пазаруват в дизайнерски бутици джинси по 80 долара, уреди за фитнес по 1300 долара и парфюми по 250 долара.

"Бизнес климатът бе неблагоприятен от години, но сега нещата се раздвижват", казва Салах Исмаил, който с удоволствие прекарва вечерта в кафене Еуан на луксозната улица Бен Ашур.

Лудото харчене бе отприщено от прекратяването на санкциите след две важни либийски решения през 2003 г.: северноафриканската страна сложи край на амбициите си за разработване на оръжия за масово поразяване и пое гражданска отговорност за взривяването на американския пътнически самолет през 1988 г. над Локърби, Шотландия, което уби 270 души.

Реформите, целящи диверсификация на икономиката за намаляване зависимостта й от петрола и поощряване на частната инициатива, облагодетелстваха предимно заможните слоеве в тази страна износителка на петрол, членка на ОПЕК, с шестмилионно население.

Но бедните либийци също се радват на по-голямо разнообразие в избора си на храни и стоки за бита, отколкото преди пет години

- добре дошла промяна за хората, които ярко си спомнят недостига на стоки от първа необходимост през 80-те години. Частното предприемачество преди беше незаконно в Либия.

"Времето е вълнуващо," казва Исмаил, завършил курс по мениджмънт, организиран от "Монитор груп", американска консултантска компания, която съветва правителството по въпросите, свързани с реформите.

Но на агресивните демонстрации на богатство все още не се гледа с добро око, признават либийците, въпреки че достъпната и евтина китайска електроника и скромният лукс като шоколад или сирене са добре приети.

Повечето от парите, които се харчат по магазините и за инвестиции в недвижими имоти идват от политически влиятелни либийци, които са развили успешен бизнес, използвайки връзките си с държавата. Други либийци са далеч от потребителския бум и трябва да работят на две или три места, за да могат да спестяват.

"Богатите се наслаждават на добър живот, когато повечето от нас просто оцеляват," казва либиец, собственик на малък бизнес, пожелал да остане анонимен.

Либийският лидер Муамар Кадафи внимателно наблюдава консуматорската тенденция и не всичко, което вижда, му харесва: за него бумът в търговията на дребно е просто продължение на зависимата от петрола икономика, при която либийците паразитират върху природното си наследство.

"Заплатите, които всъщност са петролни заплати, заблуждават. Вчера ходих в град Себха. О, какви магазини, пазари, кафена, ресторанти, магазини за фототехника! Беше великолепно! Всичко, произведено по света, от което човек някога може да се нуждае, го имаше в Себха. Но кой купува тези стоки? Никой освен хората, които получават заплата от Централната банка, хазната или от петрола. Това е фалшиво благополучие", каза той миналата година.

Той иска магазините за търговия на дребно да влагат печалбите си във фабрики, осигуряващи трайна заетост чрез производство на стоки, които хората искат да купуват.

Реформаторите бизнесмени и личните западни съветници на Кадафи са съгласни с идеята му, но възразяват, че инвеститорите първо трябва да се убедят в трайния характер на пазарните реформи. Някои си припомнят предишни резки завои в политиката на правителството, известно с прояви на импулсивност и разхищения в миналото си. Реформаторите се оплакват, че плановете им се блокират от влиятелни личности с изгодни връзки с държавните монополи.

Кадафи, който управлява от 1969 г., даде ясно да се разбере, че политическата реформа не стои на дневен ред.

Запитан дали очаква правителството да продължи да разширява свободите за частния сектор, бизнесмен, инвестиращ в развлекателния сектор, отговори: "Просто не знаем". Той също пожела самоличността му да не се разкрива.

Няма съмнение за потенциалните възможности. Либия, която печели над 30 милиарда долара годишно от петрол, е заделила 19 милиарда за обществени разходи за благоустройство за 2007 г., което предизвика надпревара за държавни поръчки сред чуждите строителни фирми.

"Можем да станем втори Дубай," казва Абдула Феллах, собственик на мелница, имайки предвид примера на процъфтяващото търговско средище на Персийския залив, което успешно намалява зависимостта си от петрола.

"Никой чужденец няма да инвестира, ако либийците не го правят. Имаме нужда от ноу хау и мениджърски умения," казва той, докато отпива от кафето си в хотелското фоайе, препълнено с бизнесмени и европейски туристи.

Признаците за промяна са многобройни. В Аш Шат, източно от Триполи, либийците се тълпят за вечеря в нов комплекс от рибни ресторанти. В центъра на града нови частни хотели предлагат стаи с пряка интернет връзка. На Зеления площад в Триполи, пилот от африканска авиокомпания използва лаптопа си за видеотелефонен разговор с роднини на хиляди мили разстояние, благодарение на безплатната интернет връзка, осигурена в кафенето, където е седнал.

За Насър Абдулкарим, който държи магазин за бижута в една от тесните улички на стария град в Триполи, краят на санкциите означава, че може да пътува до Азия, за да търгува. Той казва: "Щастлив съм, че сега имаме такава свобода. Мисля, че тази тенденция ще продължи." /БТА/

Коментар