Били Айдъл, певец
Запланували сте лятно европейско турне, предстои Ви да бъдете водещата звезда и ще свирите на няколко пътувания из Европа. Как се чувствате отново търсен?
Наистина е фантастично. Великолепно е да видиш как свършената в миналото работа все още се отплаща.
През 1993 заедно с Бон Джоуви направихте мълниеносно изпълнение в Milton Keynes show, но оттогава почти изчезнахте от сцената. Какво правихте през това време?
Наистина дадох всичко от себе си – да видим, започнах през седемдесет и пета и продължих почти двайсет години, така че не беше такава лудост просто да направя крачка назад. Сега, по един или друг начин, отново съчетах моя път в шоуто и моята музика. Първо се свързах с (китариста) Стийв Стивънс. Втората стъпка беше да намеря моя барабанист Брайан Тиши и тогава ми бяха необходими няколко години, за да вдигна налягането на парата и да отворя уста. Така от 2000 година отново поехме по пътя.
Вие отново се наложихте като водещ изпълнител чрез фантастичното си участие на английския Download Festival миналата година.
Аха, мина доста добре. Така мисля. Имах страхотна група, така че шоуто беше разбиващо. Поработихме върху нови парчета, но европейското турне ще бъде Rebel Yell, White Wedding, Eyes Without A Face, L.A. Woman – и каквото се сетите!
Значи публиката може да очаква доста от вашите хитове?
Да, защото турнето е лятно, така че мисля, че ще бъде кофти, ако накараме хората да слушат непознати неща. Ще изкараме някои, но основно ще има Hot In The City, Mony Mony, Dancing With Myself… Това е забавно.
По време на фестивалните си участия вкарахте и кавър версия на Jump на Ван Хален...
Може би ще има и други изненади. Не зная дали ще можем да го направим, но ако можем - ще го направим, и това е смела крачка към Скока (Jump)! Били наистина опитва да прави това, което не трябва. Изненада е, така че ще я проваля ако ви кажа. Но има и друга велика кавър версия – сега ще почнете: ”Не мога да повярвам, че го прави и дрън-дрън!” Забавно е дори като си помисля, че ще го направя. Вероятно ще направим и тази версия на Jump, защото е толкова гот. Достатъчно дълго живях, за да пиша собствени парчета или да правя мои собствени парчетата на другите. Забавно е да можеш да го правиш. Това е мощ.
На Guilfest ще се появят и The Stranglers. Сигурно ги познавате от пънкарския си период?
Едно от първите ми участия, когато бях член на група Celsea беше в един лондонски пъб, наречен Нашвил и водеща група бяха The Stranglers. Зверско е трийсет години по-късно да се появим на една и съща сцена някоя неделна вечер! Няма начин да не е страхотно.
Когато обявиха, че ще участвате в Download миналата година, някои със съмнение повдигнаха вежди, защото трябваше да свирите пред хевиметъл публика. Но вие ги разбихте. Бяхте ли нервен преди шоуто или знаехте, че ще завладеете тази публика?
Не бях толкова нервен, но бях донякъде нащрек – отдавна не бях свирил в Англия, а и това е голямо шоу. Но знаех, че държим елементите на това, което опитваме да направим – и изглежда беше така, когато видях тълпата да пощурява! Мисля, че половината от характерното за лятното шоу е, че хората идват, за да си прекарат наистина добре. Не искам да ги спра!
Харесват ли Ви летните изпълнения на открито, противно на концертите в зала?
Много е забавно да се явяваш на различни сцени, ако разбираш какво имам предвид. Но да, на летните концерти хората са особено добре разположени. Може би защото не е необходимо толкова да се съобразяват на това място или нещо подобно, не зная. В такива моменти се отпускат – искат просто да обърнат няколко бири, да изпушат по джоинт и да се понатискат с гаджето, и те могат да го направят под песните на Били Айдъл!
Ще имате концерти в Източна Европа. Бил ли си вече там?
Никога не съм бил в Русия, Латвия, Естония, Сърбия, България или в Румъния, така че мисля, че ще бъде страхотно преживяване. От електронната си поща зная, че имам много фенове в тези страни, които никога не са имали възможност да видят Били Айдъл. Срещал съм някои от тях, защото са идвали на концертите ми в Западна Европа, но зная, че много хора не могат да пътуват, така че аз отивам при тях! За мен е много забавно, мисля, че е вълнуващо – има романтика в страхотната възможност да видя Сан Петербург и другите места, където не съм могъл и да помисля, че ще отида.
В последно време Вие привличате и доста млади фенове на концертите си. Сигурно е прекрасно да видиш как музиката ти привлича ново поколение фенове.
Фантастично е. По-силно е когато песните те свързват с хората, а не с определена възрастова група. Удоволствието е да го видиш, защото това е едно от нещата, за което композиторът винаги мечтае. Винаги се надяваш, че песните ти ще намерят отзвук у хората, а не в зависимост от цвета, възрастта или идеите. И всеки път, когато изпълнявам Rebel Yell, мога да го видя. Шейсетгодишните могат да бъдат непокорни колкото шестнайсет годишните!
Имате ли любим сред многобройните си хитове?
Както казах Rebel Yell е ударна песен, за изпълнение на открито, но знаеш, и Eyes Without A Face е такава, само че е балада. Тя е като мини епос и съдържа две или три фази. За мен е също така удоволствие да пея Sweet Sixteen или Dancing With Myself. Толкова спомени ми навяват. Пея като дъб – можеш да ме отрежеш и да видиш кръговете, толкова отдавна съществувам ! Но това придава характерност на гласа ми и ме забавлява. Никога не съм мечтал да го правя на тази възраст. Преди години си представях как като млад влизам в Top Of The Pops - аха, така е! Но никога не съм мечтал гласът ми да стане толкова богат... и в момента мога да пея това, което преди не съм могъл, преди просто съм си проправял път. Мисля, че това е забавното. Били Айдъл винаги си е падал по протеста, шума и бурите – но вътре е имал нещо друго, нали?! Приятно ми е да изследвам песните. С тази особеност, гласът ми въздейства, аз наистина опитах да работя за запазването на качеството му, така че на тези концерти да ви омагьосам, надявам се - или да ви ядосам ако не го харесате, но това също е част от него!
Все още ли Ви харесва да пътувате в турне?
Да, наистина. Обичам да съм на ръба на сцената. Много е забавно, прекрасно е да си там и в този момент владея всичко. Не зная какво ще се случи преди или след шоуто – но през двата часа на сцената можете да уловите истинското ми аз. За мен това е вълшебен миг.
Все още ли се считате за рокер пънкар и бунтовник?
Очевидно, аз започнах с Дженерейшън Х и така нататък, но се надявам, че има нещо, което е накарало Били Айдъл да израстне като човек, а не го е ограничило в определена епоха. Мисля, че е нещо като опит да оставя следа в историята с моя вокален стил и начина ми на композиране, които да надскочат тази епоха. Дженерейшън Х беше част от този пънк рок период, но мисля, че Били Айдъл е бил част от схемата “На 24 години съм, влюбен съм и трябва да пея за това”. Вече не е можел да пее просто като момче, от група момчета. Обичам романтичните песни също толкова, колкото песни, които те пращат на майната ти и мисля, че това е едно от нещата, което ми е дало възможност да правя това, което правя, защото съумях да надскоча това, което започнах като пънк – рокер. Но винаги съм обичал да мисля за себе си като за истинско високомерно хлапе, което никой не желае да види пораснало.
Каква музика обичате да слушате вкъщи?
Реге. Започнах отново да слушам dread dub реге, парчета, които Дон Латс ми свири за първи път - Lee Perry, King Tubby и други такива. Това е като да попаднеш в друг свят, където мога да намеря идеи и неща, за които другите не са и мислили, нито са чували. Получава се нещо като вълна от черен соул, но сред пеещите има един човек, който се обръща към теб. Забавлявам се като слушам това.
Преди да тръгнете на турне, правите ли някакви упражнения, за да поддържате формата на тялото и гласа си?
Правя обикновените за всеки ден неща. Пея по малко всеки ден, не задължително песните от шоуто, но сядам с китарата и пея няколко часа на ден – това запазва гласа жив. Преди няколко години се споразумях със себе си, че ако искам да ставам трябва здраво да работя! Това също е нещо, което ме съхрани.Така че винаги съм в някакъв вид тренировки предвид това, което трябва да правя. Но и аз мога да изпадна от каруцата, ако това е нещо, което хората искат!
Имате син и дъщеря тийнейджъри. Какво ги съветвате? И можете ли да слезете на тяхното ниво, предвид начина на живот, който сте водил?
Аз не съм и пораснал! Наистина си щастлив ако въобще тийнейджъра те изслуша. Едно от хубавите неща е, че с моята музика съм следвал сърцето си и се надявам, че по някакъв начин това им показва, че може би ще бъдат щастливи ако и те следват сърцата си. Но няма да се изправя, за да им го кажа, защото те може би няма да ме изслушат!
На предстоящото Ви турне ще свирите с няколко млади изпълнители като Embrace и Sandi Thom. Бихте ли ги посъветвали нещо?
Ами, зная, че трябва да се обича. Трябва да обичате както добрите, така и лошите моменти. Като при атлетите. Ако обичаш това, което правиш, ще продължиш опитите си да го правиш. Мисля, че трябва да поддържаш инструмента си, независимо какъв е той, иначе губиш умения и нищо не можеш да направиш. Донякъде запазваш инструмента си за деня, когато ще можеш да докоснеш тази велика песен.
* поради изключително натоварената програма на Били Айдъл той няма да може да се срещне с български журналисти. Организаторите на концерта му в Каварна разпространяват това интервю
