В тази държава има толкова много хора на отговорни постове, в чиито ръце са отговорни решения и кошмарен дефицит на отговорност. Не помня политик, човек на държавен пост или министър през всичките тези демократични години да е поел отговорността за провал, управленска грешка, корупционен скандал или очевидни закононарушения.
Истината е, че по традиция провалът е кръгло сираче за разлика от успехите, които винаги са се славели с многото си бащи. Но проблемът с липсата на отговорност на хората, които вземат решенията в държавата, лъсва съвсем ясно, като гледам как в Общинския съвет в София си прехвърлят отговорността за драмата „Топлофикация” и последните арести заради източване на дружеството. Никой от гласувалите за преназначаването на замовете на Вальо Топлото, не стана и не каза „Сбъркахме”. Всички се измъкват с удобни обяснения за професионализма на въпросните лица, за липсата на достатъчна информация или за първите правилни стъпки на новото ръководство на столичното парно.
Прокуратура и съд тепърва трябва да си свършат работата по този случай, а на нас ни остава само надеждата тя да е качествена. И ако отговорните хора в България са кът, то виновните съвсем ги няма. Ясно е, че вината се доказва по-трудно. Уви, оказва се почти толкова трудно да се установи и чия е отговорността. Колективните органи на всички нива на управлението са удобно алиби за взимане на полуанонимни решения, оставащи още по-удобно без всякакви последствия за онези, които са ги взели. Парламент, Общински съвет, бордове на големи дружества – все места, които раждат и отглеждат колективната безотговорност.
Ако фактурните измами в столичното парно, за които се говори, бяха освен успешни и неразкрити, всички щяха да се тупат по гърдите и да обясняват удачния избор на Георги Рогачев на мястото на Валентин Димитров. Част от сумите може би щяха да приспят съвестта на някого в градския парламент и така до следващата смяна в „Топлофикация”. Сега никой не поема политическа отговорност за това гласуване в общината – размахват се само разпечатки от вота на съветниците и взаимни обвинения.
Всичко това е само един дребен пример за порочната родна кадрова практика. Питам в колко големи държавни дружества някой е дръзнал да изневери на традицията да се слагат наши хора на принципа на партийните квоти?!? И кой е поел отговорност, когато лъснат поразиите на назначените лица, изчислявани в милиони кражби, най-често за сметка на данъкоплатеца.
От всичко, което слушам, излиза, че Георги Рогачев се е пръкнал в „Топлофикация” с извинение от нищото, попаднал е случайно там и никой не носи отговорност за това събитие във времето, резултат единствено на съдбата.
„Няма данни за друг интелект над този на Валентин Димитров”, обявиха вчера от прокуратурата и ни пратиха да търсим и вина, и отговорност при този висш интелект. Само и единствено там, защото нямало данни за партийна закрила над това лице.
Видно е, че мъже, готови да поемат отговорност за събитията в „Топлофикация”, няма да се намерят. Затова разчитам на Вальо Димитров да вземе да проговори някога и да ни обясни как е успял да изнася милиони с години в твърде удобните условия над него да е само Господ. Без никой в тази държава да му е помогнал – схемата нямала нито вдъхновители, нито покровители…
В него ми е надеждата, защото едва ли ще дочакаме някой властимащ у нас да си признае и да се самонакаже като японския премиер, който се глобил с три заплати заради непочтени действия на правителството. Излиза, че докато съдебната власт отдава заслуженото на самотните интелекти в тази държава, думи като вина и отговорност ще се подмятат изпразнени от съдържание.
