С какви чувства посреща външният свят информацията за хода на приключващото във вторник първо посещение на днешния индийски премиер Манмохан Сингх в Китай? Какви асоциации е редно да поражда изявлението му за 21-и век, който трябвало да стане не само век на Азия, но и епоха на активно "трансхималайско сътрудничество"?
Да не забравяме и проблема с Пакистан, чийто съюз с Китай дразнеше и все още дразни Делхи. А през отминаващата епоха са се натрупали и множество други подобни въпроси.
Но тя отминава, защото днес, след визитата на индийския премиер, вече е ясно: лидерите на двете страни са готови да насочат решаването на проблемите в отделна писта, за да не станат те пречка за набелязаното стремително сближаване.
Сближаването е налице - това личи и от първите съвместни маневри на двете армии, и от факта, че днешното посещение на най-високо равнище не е първото по рода си (през 2006 г. Индия бе посетена от китайския ръководител Ху Цзинтао). На преден план обаче е търговията.
Ето цифрите: стокообменът между Индия и Китай през 2007 г. стигна 38,7 млрд. долара. Почти колкото между Русия и Китай - 40 млрд. В китайско-индийския пример обаче стокооборотът бе удвоен за 2 години, а това вече е уникален случай. Като цяло този търговски скок променя характера на отношенията в четириъгълника БРИК (новите растящи икономики - Бразилия, Русия, Индия, Китай). Налага се прогнозата, че в тази "четворка" връзката между Индия и Китай от най-слаба ще стане най-силната, колкото и невероятно да звучи.
Част от причините за вниманието на Манмохан Сингх към търговията с Китай са поражданите от нея нови проблеми, потенциално по-сериозни дори от граничните. Това е дефицитът на Индия в търговията с Китай - 9,2 млрд. долара. Тоест Индия трябва тепърва да търси стоки за износ в Китай, което може да тласне индийската икономика към някакви преобразования. Същите проблеми впрочем възпрепятстват търговията на страната с Русия - руският бизнес не разбира какво би могъл да купува в Индия. Както личи, с присъщия му изтощителен стил в дипломацията Сингх много дълго време е премервал, преди да отреже и да извърши днешното посещение. Почти година то бе подготвяно, отлагано и готвено наново. И това е първата визита на Сингх в Китай за 4 години, откакто е премиер.
Положението естествено е деликатно. Ключов проблем във външната политика на Индия са отношенията й със САЩ, по-специално "ядрената сделка", която ще отвори за Индия специален път към ядрените технологии и атомната енергия, заобикалящ Договора за неразпространение (на ядреното оръжие - б. р.). Мнозина в САЩ и преди, и днес още биха желали чрез тази сделка да формират в лицето на Индия "противовес" на Китай.
Сред ключовите теми на сегашното посещение обаче бе евентуалната китайска подкрепа за тази сделка в Групата на ядрените доставчици. Доста уверено можем да твърдим, че Сингх е постигнал желания резултат. Тази ситуация отново ни припомня, че създаването на "противовеси" - било на Китай или на Америка, днес няма ефект. Светът е вече прекалено взаимообвързан, за да проработи подобна тактика.
Важно е да отбележим как лидерите на Китай и на Индия разглеждат перспективите за сътрудничество. Не става дума за "противопоставяне на САЩ", а за нещо съвсем различно. "Нашите две икономики стават двигатели на световния икономически растеж", каза Манмохан Сингх в слово на индийско-китайска "икономическа среща на върха" в Пекин.
В подкрепа на тези думи говорят следните пресни факти: според съвместен доклад на няколко служби към ООН през 2007 г. Китай е генерирал близо 17 на сто от глобалния икономически растеж, тоест колкото САЩ, независимо че обемът на двете икономики е твърде различен - в полза на Америка. През 2009 г. Китай може да стане първият износител в световен мащаб, още преди да стане първата икономика. И сред онези, които ще почерпят изгоди от растежа му, на първо място са страните - съседи и търговски партньори на Китай. Тъкмо тази реалност кара Индия да се сближава с Китай, оставила настрана всички други съображения.
Нека си припомним и ролята на Китай за финансовата стабилност на САЩ - Пекин държи близо четвърт от американските държавни облигации, които се намират извън пределите на Щатите. Тоест финансира американската икономика, за да продължи глобалният икономически растеж, необходим и за самия Китай. Следователно за Китай и Индия е по-уместно да мислят не как да отслабят някой друг, а как с общи действия да утвърдят още повече собствената си роля в световната икономическа и политическа система.
Този подход впрочем прави Китай и Индия още по-желани партньори за Бразилия и Русия, които са в същата лодка. Надали БРИК някога ще успее или ще пожелае да се превърне в "четворен съюз", който планира да измести "старите" световни лидери. Посещението на индийския премиер в Китай отразява една съвсем друга тенденция, вече няколко години прокарвана от Москва - най-големи успехи носи не конфронтацията, а координацията в усилията на "новите икономики" с цел да заздравят своите позиции.
Бел. на РИА Новости: Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията. (БТА)
Най-естествено е да си припомним, че Хималаите са най-високата в света планинска верига, която от памтивека не свързва, а разделя двете държави с най-голямо население на планетата.
През Средновековието наистина височината на Хималаите не е била пречка да общуват, но след войната от 1962 г. положението изглежда различно. Особено с оглед на множеството проблеми между Индия и Китай, запазили се до ден днешен, какъвто е примерно граничният въпрос.
"Липсват исторически документи, които да сочат физическа граница между двете страни", твърди наблюдател на англоезичния вестник "Чайна дейли" в коментар за посещението. Според него става дума само за създаване на нова работна група, която да съживи прокарването на граничната линия. Това напомня на ситуацията около най-дългата граница в света - руско-китайската, която не бе отразена в съответните документи чак до миналата година. Преговорите за нея се точеха още от 60-те.
Да не забравяме и проблема с Пакистан, чийто съюз с Китай дразнеше и все още дразни Делхи. А през отминаващата епоха са се натрупали и множество други подобни въпроси.
Но тя отминава, защото днес, след визитата на индийския премиер, вече е ясно: лидерите на двете страни са готови да насочат решаването на проблемите в отделна писта, за да не станат те пречка за набелязаното стремително сближаване.
Сближаването е налице - това личи и от първите съвместни маневри на двете армии, и от факта, че днешното посещение на най-високо равнище не е първото по рода си (през 2006 г. Индия бе посетена от китайския ръководител Ху Цзинтао). На преден план обаче е търговията.
Ето цифрите: стокообменът между Индия и Китай през 2007 г. стигна 38,7 млрд. долара. Почти колкото между Русия и Китай - 40 млрд. В китайско-индийския пример обаче стокооборотът бе удвоен за 2 години, а това вече е уникален случай. Като цяло този търговски скок променя характера на отношенията в четириъгълника БРИК (новите растящи икономики - Бразилия, Русия, Индия, Китай). Налага се прогнозата, че в тази "четворка" връзката между Индия и Китай от най-слаба ще стане най-силната, колкото и невероятно да звучи.
Част от причините за вниманието на Манмохан Сингх към търговията с Китай са поражданите от нея нови проблеми, потенциално по-сериозни дори от граничните. Това е дефицитът на Индия в търговията с Китай - 9,2 млрд. долара. Тоест Индия трябва тепърва да търси стоки за износ в Китай, което може да тласне индийската икономика към някакви преобразования. Същите проблеми впрочем възпрепятстват търговията на страната с Русия - руският бизнес не разбира какво би могъл да купува в Индия. Както личи, с присъщия му изтощителен стил в дипломацията Сингх много дълго време е премервал, преди да отреже и да извърши днешното посещение. Почти година то бе подготвяно, отлагано и готвено наново. И това е първата визита на Сингх в Китай за 4 години, откакто е премиер.
Положението естествено е деликатно. Ключов проблем във външната политика на Индия са отношенията й със САЩ, по-специално "ядрената сделка", която ще отвори за Индия специален път към ядрените технологии и атомната енергия, заобикалящ Договора за неразпространение (на ядреното оръжие - б. р.). Мнозина в САЩ и преди, и днес още биха желали чрез тази сделка да формират в лицето на Индия "противовес" на Китай.
Сред ключовите теми на сегашното посещение обаче бе евентуалната китайска подкрепа за тази сделка в Групата на ядрените доставчици. Доста уверено можем да твърдим, че Сингх е постигнал желания резултат. Тази ситуация отново ни припомня, че създаването на "противовеси" - било на Китай или на Америка, днес няма ефект. Светът е вече прекалено взаимообвързан, за да проработи подобна тактика.
Важно е да отбележим как лидерите на Китай и на Индия разглеждат перспективите за сътрудничество. Не става дума за "противопоставяне на САЩ", а за нещо съвсем различно. "Нашите две икономики стават двигатели на световния икономически растеж", каза Манмохан Сингх в слово на индийско-китайска "икономическа среща на върха" в Пекин.
В подкрепа на тези думи говорят следните пресни факти: според съвместен доклад на няколко служби към ООН през 2007 г. Китай е генерирал близо 17 на сто от глобалния икономически растеж, тоест колкото САЩ, независимо че обемът на двете икономики е твърде различен - в полза на Америка. През 2009 г. Китай може да стане първият износител в световен мащаб, още преди да стане първата икономика. И сред онези, които ще почерпят изгоди от растежа му, на първо място са страните - съседи и търговски партньори на Китай. Тъкмо тази реалност кара Индия да се сближава с Китай, оставила настрана всички други съображения.
Нека си припомним и ролята на Китай за финансовата стабилност на САЩ - Пекин държи близо четвърт от американските държавни облигации, които се намират извън пределите на Щатите. Тоест финансира американската икономика, за да продължи глобалният икономически растеж, необходим и за самия Китай. Следователно за Китай и Индия е по-уместно да мислят не как да отслабят някой друг, а как с общи действия да утвърдят още повече собствената си роля в световната икономическа и политическа система.
Този подход впрочем прави Китай и Индия още по-желани партньори за Бразилия и Русия, които са в същата лодка. Надали БРИК някога ще успее или ще пожелае да се превърне в "четворен съюз", който планира да измести "старите" световни лидери. Посещението на индийския премиер в Китай отразява една съвсем друга тенденция, вече няколко години прокарвана от Москва - най-големи успехи носи не конфронтацията, а координацията в усилията на "новите икономики" с цел да заздравят своите позиции.
Бел. на РИА Новости: Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията. (БТА)
