Кин Стоянов, син на поета Радой Ралин и баща на депутата от „Атака” Димитър Стоянов в интервю за „Дарик кафе”.
Ще ви кажа за една епиграма на дядо му Радой Ралин. „Напразно в свободен стил ти в своите стихове си писал. В тях търсих, ала не открих нито една свободна мисъл”. Той може да иска свобода на своето слово, но нищо свободно няма в това, което е направил. Напротив, самата мотивация на постъпката е изключително неприлична, изключително неджентълменска и по-нататъшните действия също. Ако малко от малко през тези години след 2003 г. идваше да се съветва с мен, може би нямаше да направи тези грешки, които направи. Нямаше дори да отиде в парламентарната комисия по етика с този одиозен адвокат, когото всички свързват с това, че защитава хора, обвинени в тежки криминални престъпления.
Какво мислите за евентуалното отзоваване на сина Ви от Европарламента … той трябва ли да бъде отзован?
Вижте, големият проблем тук не е в неговото отзоваване. Първо, още при избирането му миналата година аз казах, че той ще бъде едно доказателство, че нашите предци, които в Търновската конституция са сложили един възрастов ценз - че трябва да имаш навършени 25 години, за да станеш народен представител, са по-прави от тази фалшива демократичност на сегашната ни Конституция. Дали той ще бъде отзован или не, това няма особено много значение. То би имало значение вътре в неговото морално-интелектуално развитие, да разбере, че всяко едно действие има своите последствия. Това, което ме безпокои, обаче е, че така създаден скандал е направена историята, абсолютно ще допринесе за тези страсти, които се развиват в нашето общество, които се развихрят и които в никакъв случай не ме изпълва с добро усещане. В следващия Европарламент вече не като евронаблюдатели, а като евродепутати, да влязат хора с такова мислене. Това е най-страшното.
И Жозе Борел изпрати писмо до Димитър Стоянов, в което го призовава публично да се извини.
Ами, трябва да го направи, но за съжаление единствения по-възрастен човек от него, който той слуша е Волен Сидеров. Така че аз също очаквам от него публично извинение. И казвам това пред медиите, защото този път като баща искам да му подам пътя по някакъв начин все пак да излезе от тази ситуация.
Не е ли време вече да не си общувате с него чрез медиите?
Аз съм лишен от общуване с него, така че…
Опитвал ли сте се да контактувате?
Вижте аз съм бащата, той трябва да ме потърси. Той спря да ме търси от 2003 г., така че не може причината да гони следствието.
2003 г. ли е вододелната година във вашите отношения?
Да, точно така се получи, но за това не искам да разговарям.
От тогава нито сте се чували, нито сте си говорили …
Да, точно така. Естествено, че съжалявам. Имахме великолепен контакт преди това, но в крайна сметка общуването между хората дори между бащи и деца трябва да стане по съгласието и не двете страни. В Библията има една „Легенда за блудния син”, който чак след като взел своя дял от имането, на 7-та година дошъл да търси прошка от баща си. Много се страхувам тази легенда да не се повтори сега пак.
Готов ли Сте да дадете прошка, ако се повтори легендата?
Не става въпрос за прошка. Аз … единствено Господ може да даде прошка.
Все пак един баща …
Аз в никакъв случай не обвинявам. Просто се опитвам да давам пример. Не е това пътя, трябва просто да има приказка между хората. И трябва хората, дори да не се съгласяват с приказката на другия, да уважават понякога.
Сега, ако дядо му беше станал свидетел на тези случки, какво щеше да си каже, да си помисли?
Дядо му имаше една много хубава дума, той нали правеше нови думи, „фашистерия” – това щеше да си помисли. Това се случва.