И без да сте ловец на мълнии като тези по Дискавъри, има шанс да ги хванете. Простете за черния хумор.... Не знам изчислявал ли е някой някога вероятността да го удари гръм и дали тя е 1 на милион или в някакъв друг процент, но шансът, т.е. малшансът го има.
Най-важно е да знаем кога е опасна за нас мълнията. Като видите светкавица бройте до 10. Ако гърмът дойде след 10 – далече е, но ако гръмне преди това – близо е и е опасно. Трябва да търсите защита. Как? Най-сигурното е да търсите близка сграда с гръмоотвод. Ако има постройка, но тя няма гръмоотвод – стойте в средата на помещението.
За защита могат да се използват закрити метални каросерии на всякакви превозни средства, метални кабини на строително-пътни, селскостопански и други машини. Колата ви е едно много сигурно място, само че приберете антената на радиото. Като убежища могат да се използват пещери, основи на отвесни скали, ровове, ями и други подобни.
Ако сте на открито по време на гръмотевична буря , часовници, масивни ланци, оставете на земята инструментите, ако работите с тях . Добре е , ако сте с група, да се разпръснете и всеки да приклекне с прибрани ръце и крака.В гората търсете по-гъстите участъци, бягайте от само дърво. А ако все пак е само едно – най-сигурно е на разстояние, равно на половината от височината му.
Ако гръмотевичната буря ви завари на плажа, край язовира или високо, до планинските езера – гледайте да се отдалечите на стотина метра поне. Изключването на GSM -те е задължително, дори само за защита на апарата от повреди. Не говорете по телефона, ако край вас трещи. Чадърите също могат да са опасни. В случая да сте мокри до кости е най-малкото зло.
В препоръките за самозащита не липсва и екзотика . Например - при използване на чадър, се препоръчва човекът да направи най-малко две навивки с меден проводник над горната повърхност на чадъра до земята и да стъпи върху тях.
По данни, предоставени на Дарик радио от Божидар Кибаров от лабораторията "Физически фактори" на Националния център по опазване на общественото здраве – София, у нас най-висока е интензивността на мълниеносната дейност в часове за година около Враца - 108,26, Чирпан - 88,83, Севлиево - 86,07, Сандански - 81,68, Кюстендил - 81,57, София - 80,40. Най-ниска е интензивността на мълниеносната дейност в часове за година около Бургас - 32,32, Елхово - 33,77, Варна - 40,57. Средногодишният брой на мълниите на 1 km2 за страната е 5.
