Сомалийско-етиопският конфликт има своите корени още в 60-те години на миналия век. Малко след като страната става независима на 1 юли 1960 г., сомалийските лидери се увличат от идеята за "Велика Сомалия" - да обединят всички територии, на които живеят сомалийци - части от Етиопия, Кения и Френска Сомалия /днес Република Джибути/.
Започват въоръжени сблъсъци, най-сериозните от които са в края на 70-те години. Тогава с помощта на СССР, Куба и Южен Йемен етиопците успяват да надвият сомалийските войски и двустранните отношения временно се стабилизират. След свалянето на президента на Сомалия Мохамед Сиад Баре на 28 януари 1991 г. обаче в страната започват междуособни войни. Сиад Баре управлява
Сомалия от 1 юли 1976 г. като заема постовете президент, премиер и генерален секретар на Сомалийската революционна социалистическа партия. На 28 януари 1991 г. бунтовниците от Обединения сомалийски конгрес превземат окончателно столицата Могадишу и го свалят от власт. Започва гражданска война.
На 12 юни 1991 г. е постигнато съгласие между представителите на различните групировки и движения за спиране на огъня и сформиране на временно правителство. Страната е разделена на две - южната част се контролира от ген. Мохамед Айдид, а северната – от временния президент Али Махди Мохамед.
На 17 ноември 1991 г. бойните действия са подновени, а на 18 ноември е извършен преврат срещу временния президент Али Махди Мохамед от ген. Айдид. През 1992 г., 1993 г. и 1994 г. с посредничеството на ООН се водят мирни преговори между временното правителство и 15 въоръжени групи, организации и кланове с цел прекратяване на племенните вражди.
На 1 август 1996 г. умира Мохамед Айдид и временен президент става Хюсеин Айдид. На 29 май 1997 г. в Кайро /Египет/ водачите на двете сомалийски групировки Сомалийски национален съюз и Алианс за спасяване на Сомалия Хюсеин Айдид и Али Махди Мохамед подписват т.нар. Каирско общо споразумение, предвиждащо спиране на бойните действия и установяване на национално помирение в страната.
На 23 декември 1997 г. в Кайро всичките 28 племенни вождове и лидерите на двете сомалийски групировки подписват Декларация от Кайро, с която се прекратява 6-годишната междуплеменна война и се възстановяват държавните институции в страната. През 2000 г. са избрани временен президент и преходен парламент. През 2001 г. е подписано мирно споразумение между преходното правителство и няколко опозиционни фракции. През 2002 г. отново са подновени сраженията.
На 7 март 2003 г. в Найроби /Кения/ е проведена мирна конференция за Сомалия, на която 360-те делегати постигат споразумение за спиране на огъня и за създаване на федерално правителство, на парламент и избирането на президент.
От 22 до 29 август 2004 г. в Найроби /Кения/ е проведена Конференция за национално помирение, на която са избрани 275 депутати в Преходния федерален парламент. На 10 октомври 2004 г. парламентът избира Абдулахи Юсуф Ахмед за президент на Сомалия. През декември 2004 г. Али Мохамед Геди е избран за министър-председател на преходното федерално правителство.
***
През 1994 г. в столицата Могадишу е създаден "Съюз на ислямските съдилища", който бързо разширява влиянието си в различни региони на Сомалия. На 5 юни 2006 г. Съюзът заявява, че е поел контрола над Могадишу и започват въоръжени сблъсъци. На 22 юни 2006 г. в Хартум /Судан/ сомалийското правителство и ислямисткият съюз сключват споразумение за примирие и взаимно признаване.
Двете страни поемат ангажимент да прекратят изцяло словесните провокации и военните действия и се договарят военнопрестъпниците да бъдат съдени. На 24 юни 2006 г. съюзът се преименува в "Консервативен съвет на ислямските съдилища".
По структурата и дейността си организацията напомня талибаните в Афганистан. В нея членуват регионални ръководители, екстремисти, както и влиятелни бизнесмени. В териториите под техен контрол е въведен строг шериатски режим.
Съветът разполага с добре въоръжени милиции и оспорва властта на съперничещите помежду си племенни вождове, които управляват Сомалия от гражданската война през 1991 г. Той контролира столицата и по-голямата част от южната част на страната.
На 5 септември 2006 г. в Хартум /Судан/ сомалийското правителство и"Консервативният съвет на ислямските съдилища" подписват временно мирно споразумение. Двете страни се договарят да сформират национална сомалийска армия и сомалийска полиция, в която да има представители на ислямистките милиции, на правителството и на други местни милиции.
Двете страни поемат ангажимента да съжителстват мирно със съседните страни и призовават държавите от региона да уважават териториалната цялост на Сомалия. На 20 декември 2006 г. сраженията между сомалийските правителствени войски и сомалийските ислямистки бунтовници са подновени.
На 24 декември 2006 г. Етиопия признава официално своята военна намеса в конфликта в Сомалия - министър-председателят на Етиопия Мелес Зенауи съобщава, че етиопските войски и сомалийските правителствени части са унищожили международни терористични части в близост до град Байдоа, където е седалището на сомалийското правителство.
Етиопия, люлка на християнството в Африка, твърдо се противопоставя на властта на "Консервативния съвет на ислямските съдилища", чиито привърженици контролират обширни територии в Сомалия. Етиопия подкрепя правителството в Сомалия, като се позовава на факта, че то е международно признато.
Африканският съюз, ООН и Арабската лига апелират за спиране на враждебните действия и за ненамеса на други държави. На 25 декември 2006 г. бойни самолети на Етиопия бомбардират главното летище на сомалийската столица Могадишу и пистата на Баледогле - най-голямото военно летище на Сомалия, на около 100 км западно от столицата, които са контролирани от ислямистите.
Правителството решава да затвори всички сухопътни и морски граници и въздушното пространство на Сомалия и се обръща с молба към международната общност и най-вече съседните страни да му помогнат да приложи решението.
На 27 декември 2006 г. етиопски и сомалийски правителствени войски навлизат в стратегическия град Джоухар - последния голям град на север от столицата на Сомалия Могадишу, контролиран от ислямистките бунтовници. На 28 декември 2006 г. ръководителят на "Консервативния съвет на ислямските съдилища" шейх Шариф Шейх Ахмед заявява, че ислямистките сили се изтеглят от столицата Могадишу.
По данни на ООН организацията получава помощ от Саудитска Арабия, Египет, Сирия, Еритрея, Иран, Либия и Джибути, а също и от ливанското шиитско движение "Хизбула". На временното правителство пък помагат Етиопия, Уганда и Йемен.
