На диктаторите не бива да се дават ядрени играчки, сп. "Икономист"
Човек може да се обзалага за необикновени неща. Хазартни сайтове и по-традиционните букмейкъри приемат залози кога Осама бин Ладен ще бъде заловен, кога ще се върне Елвис или дори кога вселената ще престане да се разширява. Към списъка на невероятните събития може вече да прибавим още едно: че бруталната диктатура в Мианма ще стане ядрена сила.
За всеки, който се е разхождал по улиците на Янгон, столицата на Мианма, и е виждал с очите си мрачната правителствена сграда, където се занимават с въпросите за атомната енергия, това може да изглежда крайно невероятно. Но на 15 май Русия обяви, че ще окаже помощ на военната хунта, управляваща тази страна в Югоизточна Азия, да построи ядрен реактор за научноизследователски цели. Имаше информации, че Мианма /бившата Бирма/ и преди се е опитвала да сключи подобна сделка с Русия, но планът пропаднал заради заплащането. Сега Мианма, радваща се на изобилен търговски излишък /страната е щедро надарена с природни ресурси, като петрол, например/, обеща да плати в брой и Русия се съгласи. Става дума само за ограничена изследователска програма, която, както твърди Мианма, ще бъде използвана за производство на електроенерегия, за да се поддържа мъждивото осветление на столицата Янгон. Планът предвижда да се построи 10-мегаватов реактор, който използва нискообогатен уран. Предполага се, че центърът ще бъде под контрола от Международната агенция за атомна енергия - контролният орган на ООН. Това е доста далеч от придобиването на средствата или знанията за изработването на атомна бомба, но е достатъчно, за да всее страх. Мианма е страна - парий в международната общност, управлявана от генералисимъс Тан Шуе. Авторитарният режим, който е на власт от 1962 година, държи под домашен арест Нобеловата лауреатка за мир Аун Сан Су Чжи от 1989 година насам. Изборите, спечелени от нейната партия през 1990 година, бяха анулирани. Многократните опити Мианма да бъде осъдена в ООН за нарушенията на човешките права и репресиите срещу демокрацията са блокирани само благодарение на намесата на Китай и Русия. Сега Мианма може да разчита на нов приятел, след като се сближи с друга малка, репресивна и особена азиатска държава - Северна Корея. Дипломатическите отношения между двете бяха скъсани, след като севернокорейски агенти убиха неколцина южнокорейци с бомба в Мианма през 1983 година. Но в края на април двете страни в крайна сметка възстановиха отношенията си. Смята се също така, че Мианма купува оръжие от Северна Корея. Въпреки че Мианма не представлява някаква ядрена заплаха, амбициите
й да се сдобие с ядрена технология са обезпокоителни - на фона на разпространяването на ядрените оръжия другаде по света. Миналата година Северна Корея изпробва ядрено оръжие, за ужас на Китай и други съседи, след като години наред разработваше ядрена програма уж за производство на електроенергия. Оттогава всички усилия на САЩ, Китай, Русия, Южна Корея и Япония да убедят севернокорейския лидер Ким Чен Ир да се откаже от ядрените си амбиции в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност, удрят на камък.
Също толкова тревожно е, че както МААЕ потвърди тази седмица, Иран е постигнал значителен напредък в обогатяването на уран в индустриални количества. Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад настоява, че страната му има право да развива ядрена технология /с руска помощ/, за да произвежда електроенергия. Външни наблюдатели обаче смятат, че истинската цел е разработването на ядрено оръжие.
Може би най-големи тревоги обаче предизвиква Пакистан, който вече притежава ядрено оръжие. Генерал Первез Мушараф, пакистанският военен диктатор - съюзник на Америка, напоследък губи контрол над властта. Увеличаващото се влияние на ислямските екстремисти в страната, както и на светските му противници, вещае трайна нестабилност. В съседна Индия политиката на Америка не помага особено - всъщност тя сякаш насърчава разпространението на ядрените оръжия, сключвайки споразумение за ядрено сътрудничество с Делхи.
Какво ще направи Америка или някой друг във връзка с предполагаемата изследователска програма на Мианма, все още остава неясно. Да се дават ядрени материали в ръцете на нестабилни режими или на непредсказуеми диктатори съвсем не изглежда добра идея. Американското решение да се предостави през 50-те години технологията за изграждането на ядрен реактор в Конго /като благодарност за урана, доставен на Америка за бомбата над Хирошима през 1945 година/ се оказа, меко казано, неразумно. Прътовете ядрено гориво бяха откраднати през 1970 година и след това изтъргувани от италиански контрабандисти, пораждайки страхове, че терористи могат да се доберат до такива материали.
След Конго, където един диктатор бе неспособен да осигури безопасното съхранение на ядрени материали, и след Северна Корея, където друг диктатор гори от желание да се сдобие с ядрено оръжие, поуката за Русия в случая с Мианма трябва да бъде следната - разпространяването на ядрени технологии в проблемни страни е лоша идея. /БТА/
