Каква по-подходяща дата от 10 ноември за откриване на изложбата „Инвентарен склад на социализма”. За да се разходите из него, трябва да посетите „Червената къща” на ул. "Любен Каравелов" № 15 в София.
Сега там са изложени едни от най-емблематичните предмети на българския социализъм - шоколади, сапуни, веро, кибрити, цигари, цвички и още 1001 стоки с по-дълъг от очаквания срок на годност. Предметите са събирани в продължение на около две години – от мазета, тавани, ученически складове.
Идеята е на Георги Господинов и Яна Генова. Благодарение на тях на пазара вече е и книгата „Инвентарна книга за социализма”. В нея има снимки на над 500 предмета от бита - символ на социализма. Към всяка от тях има и кратък текст. В момента книгата се продава в „Червената къща”, ще бъде пусната и в книжарниците.
Официалното представяне на „Инвентарна книга за социализма” ще бъде на 21 ноември. Идеята е по време на него да се организира и нещо като социалистически рожден ден – малка почерпка с бонбони „Черноморец”, „Простор”, обикновени и локумени вафли, сандвичи с лютеница, вино „Меча кръв”. Повече за изложбата разказа Георги Господинов.
Какво има в склада на социализма, който ще остане отворен до 30 ноември?
Например бутилка „Кола Кола”, само че с надпис на кирилица – нещо, което го има само в България. Другото уникално - чушкопек. Уредът е само българско производство. Сред любимите ми неща още са радиоточката, харесвам телевизора „Опера”, пластмасовото шише от веро, от онези синьозелените шишета. И още: сапун „Идеал” – луксозен, който обаче мирише отвратително. Тук може и да се помирише социализмът.
Направи ми впечатление червена кутия цигари с надпис „IX конгрес на БКП”. Откъде я намерихте? Кой е човекът, който си я е пазил?
Оказа се, че има и специални цигари от Младежкия фестивал през 1968, както и от някакъв конгрес на КПСС. Според мен тези цигари никога не са били в обращение, не са се продавали. Те са се разпространявали между някакви хора. Тези цигари ние ги взехме от Георги Тодоров – Жози, който е художник на едни от най-известните български филми. Тоест, това е все едно е реквизит за социалистически филм.
Какъв е вашият принос към изложбата?
Мой е един тефтер на „Партиздат”, в който от лявата страна са написани всякакви важни събития, партийни, а от дясната има празно място да си вписва човек лични неща. Едно време всички имаха такива тефтери. Това е тефтерът на баща ми, който е бил бригадир в някакво помощно стопанство към предприятие. И например срещу датата 7 ноември – Великата октомврийска социалистическа революция – от другата страна пише: „два броя умрели прасенца”. Това са личните бележки на социализма. Всъщност липсата на много личен живот е част от него.
<!--Sm-->
На кого ще му е по-интересно да я разгледа тази изложба – на младите, които за първи път ще видят някои от предметите, или на тези, които до втръсване са ги виждали през годините?
Различно е. Вече няколко души разгледаха изложбата и имаме техните реакции. Тези, които не помнят, казват: „Много яко е това”. Другите, които помнят, казват: „Леле, ама ние вкъщи това го имаме”.
Проблемът е, че тези, които помним предметите, понеже сме били заобиколени непрекъснато от тях, понякога не ги забелязваме. Когато ги сложиш под някакви витрина обаче, те сякаш стават видими.
Какво се случи с идеята да има музей на социализма? Тези предмети да са изложени постоянно някъде?
Периодично тази идея се подхвърля. Особено пред последните години и от Георги Лозанов и от Слави Минеков. Няма такова пространство в София, което да се отдаде за музей. Може би Мавзолеят щеше да е добро място, ако го имаше. В интерес на истината само в България няма такъв музей.
От друга страна, явно не му е дошло времето, защото нивото на рефлексия тук е такова, явно хората още нямат нужда от музей. Което е тъжно, защото музеят е начин на рефлексия, защото е по-добре социализмът да го видиш в музея, отколкото да го видиш отвън в живота си.
