Интервю на Мия Михайлова с Джеймс Роуф и Хуан Анзола в предаването „Портфейл” на Дарик радио.
Мия Михайлова: Днес е първият учебен ден за нас, вие спомняте ли си вашия учебен ден, първият? Мистър Роуф?
Джеймс Роуф: Абсолютно не, имам ужасен спомен. Едва си спомням първия ден в МВФ. Но си спомням първият ден в училище на дъщеря ми, тук, в България. Това беше едва преди няколко години. Бяхме много горди с нея.
Мия Михайлова: А вие, г-н Анзола, помните ли го?
Хуан Анзола: Аз си спомням моя първи ден в училище, защото отидох в британско училище в Аржентина. Това бе огромен шок за мен и не мога да го забравя. Във всеки случай беше много интересен ден.
Мия Михайлова: А добри ученици ли бяхте?
Джеймс Роуф: До голяма степен да. Нали знаете, когато сте тийнейджър, правите доста лоши неща, но не си спомням много от този период.
Човек трябва да е умерен в тези неща. Беше ми доста трудно. За моето семейство усърдното учене беше сред най-големите приоритети, които се искаха от нас, от мен и от брат ми. Така че - да, бяхме добри ученици.
Мия Михайлова: За начало на разговора към икономиката. Какво оставихте, г-н Роуф, на бюрото си на г-н Анзола?
Джеймс Роуф: Мисля, че не съм приключил още, има още една седмица, преди да си тръгна. Но смятам, че българската икономика в момента е в доста добър статут. Мисля, че това не е най-вече благодарение на МВФ, но и благодарение на добрата политика на българското правителство. Но тази политика се следва в продължение на много години благодарение на валутния борд и това доведе до силен ръст, както и увеличаване на приходите, както и реализацията на условията на ЕС, който е съвсем наблизо като перспектива.
Мия Михайлова: Затова много кратко, обръщам въпроса си. Ще говорим именно за тази връзка. Но кой е най-важният урок от България, по отношение на работата ви, на това, което ще оставите на г-н Анзола?
Джеймс Роуф: Труден въпрос. Смятам, че въпреки политическите трудности тук по време на изборите и след изборния период нещата могат да вървят много гладко, ако се следва една стабилна и добра политика, ще има голям интерес за развитието на България през следващите години заради предстоящото присъединяване към ЕС. Но всичко това няма да бъде предпоставка за нестабилност, ако се следва една умерена и внимателна политика.
Мия Михайлова: Г-н Анзола, как ще се промени именно тази политика? Ако г-н Роуф работеше в условията на споразумение, при вас то изтича. Каква политика ще следвате - строга, но това предполага и по-мека?
Хуан Анзола: В МВФ съществува концепция за собственост на политиките, т.е. правителствата трябва изцяло да са отговорни за политиката, която прилагат. Така че това, което ще осигури едно съглашение с МВФ, е просто рамка. Затова не смятам, че някой трябва да очаква много важна промяна преди и след края на програмата. От наша гледна точка това, което ще направим, е да продължим много ангажирано диалога си за политиката с властите, в тяхното намерение да се уверят, че тяхната политика продължава.
Мия Михайлова: За мен, ще цитирам г-н Роуф, отношенията между България и фонда могат да се сравняват с гимнастически салон. Ако някой е с наднормено тегло, трябва да се наеме треньор, който да му наложи трудни упражнения. И когато нашите майки и баби ни поднасят голяма баница, ние трябва да отговорим, че треньорът не ни позволява това. И фондът като този треньор дава съвети. Това е началото на въпроса ми за излишъка, за препоръките, които ние трябва да следваме до приемането ни, 1 януари 2007 г., защото се намираме само 10 дни преди доклада на еврокомисията. И поставя въпроса за способността на властта да се справи с прането на пари, корупцията, контрола на европарите. Това е въпросът ми - няма ли да се наложат отношенията ни с фонда и след март 2007 г.?
Хуан Анзола: Поддържаме връзка с всички наши страни членки. България ще следва програмата в рамките на стандартните отношения, които имаме с всичките страни, членки на ЕС. Ние просто взимаме това, което се случва в икономиката, в политиката, даваме съветите си, обсъждаме тези политики с правителството. Не е много различно от това, което правихме до момента. Просто ще има отново цели и ние ще проследяваме тяхното изпълнение. Така че все така ще осигуряваме съвети на правителството и ще бъде вече въпрос на решение на правителството дали да прилага тези политики и да следва тези съвети. Вероятно ще имаме някакво влияние, за да помогнем на правителството и на хората, за да следват тази разумна политика.
Мия Михайлова: Някакво влияние. Какво влияние? Питам ви, защото мерките на фонда са по-мекият вариант на маастрихтските критерии, г-н Анзола?
Хуан Анзола: Влиянието ще бъде в сферата на диалога върху цялостния прогрес в политиката. Мисля, че предизвикателството за нас, за МВФ и мен самия, е нуждата да бъдем много убедителни при нашите съвети, които ще даваме, без програма, която да имаме на масата, както и на нуждата да се постигне консенсус не само с правителството, но и с обществото като цяло, парламента и другите елементи на обществото за нуждата да бъде приложена точно определена политика. Това е предизвикателството за нас.
Предизвикателството за българските власти, от друга страна, е, както каза Джеймс. . . да осигурим продължителност на политиката, което да доведе до продължителен силен растеж.
Мия Михайлова: Ще продължим за именно тези предизвикателства и конкретните мерки за намаляване на наднорменото тегло на България. Както знаете всичко в икономиката е вързано и затова въпросът ми към вас, господа, е прогнозата ви за оценка на доклада за напредъка на България? Какъв ще бъде според вас - умерено оптимистичен или умерено песимистичен?
Джеймс Роуф: Знаете, не можем да правим спекулации и да правим прогнози за това, което ще съдържа доклада. Това е въпрос, който ще бъде решен от Европейската комисия. Разбира се, много скоро ще разберем какъв е отговорът на този въпрос. Но смятам, че от икономическа гледна точка важното е, че България се присъединява към ЕС. Дали през 2007 г., или 2008 г. - това може би има голямо значение от политическа гледна точка, но от икономическане смятам, че има огромна разлика. Но, както вече казах, много скоро ще стане ясно какво точно е решението.
Мия Михайлова: Предпазните клаузи, които наистина в политически аспект се размахват дори за искане на вот на недоверие на кабинета. Какви рискове има по принцип в предпазните клаузи?
Джеймс Роуф: Говорите за предпазните клаузи в сферата на правосъдието? Не смятам, че от икономическа гледна точка ще има голям ефект от това нещо, защото става дума най-вече за политически въпроси. Много е трудно да се предскаже какво точно ще означават те, но във всеки случай МВФ е икономическа организация и се концентрираме върху икономическите аспекти на нещата.
Мия Михайлова: Разбирам деликатността на въпроса, но непрекъснато се лансира идеята, че България ще плаща повече за бюджета на евросъюза, отколкото ще получава от него.
Джеймс Роуф: Смятам, че съществува риск, че мрежовите потоци няма да са много големи през първите година или две. Но това в много голяма степен зависи от капацитета на българското правителство да усвоява парите по проектите на ЕС. Това е истинско предизвикателство. Смятам, че Хуан Хосе има голям опит в някои от другите страни членки, които най-скоро се присъединиха към ЕС, и би могъл да добави нещо.
Хуан Анзола: Само да потвърдя, че е необходимо определено количество време, докато една държава се научи как точно да използва европейските фондове. Затова може да очаквате, че в началото използването им ще бъде сравнително ограничено. Но с времето държава като България, след като вече усвои начина и осигури институционалната рамка, в която да усвоява фондовете, ще бъде добър получател. Но това ще отнеме време. Това са неща, които направихме в Чехия, в Словакия и в други държави.
Мия Михайлова: Тук е моментът да ви попитам какъв трябва да бъде излишъкът? В момента се обсъжда проектобюджета за 2007 г. В него е заложено, планирано е 0.8 на сто от брутния вътрешен продукт. Вие препоръчвате 3 на сто. Става дума отново за пари, за пари, които можем да използваме от фонда, и пари, които ние бихме могли да имаме в излишък. Това настояване за по-стриктна финансова политика.
Джеймс Роуф: Нека да изясним. Нашият съвет е, в последния преглед на споразумението беше за 2 процента излишък в бюджета. Трите процента очакваме от тази година, 2006 г. Това е важният факт. Не смятаме, че трябва да има голямо разхлабване на политиката през 2007 г. и затова търсим 2 процента. Това е дискусия, която ще продължи през есента. Ще има мисия на фонда през октомври и декември, която ще бъде оглавявана от Боб Хагеман от Вашингтон, и тогава вече ще бъдат уточнени окончателно подробностите с правителството, и тогава ще се опитаме да постигнем споразумение.
Мия Михайлова: Г-н Анзола, от вашия опит по отношение на излишъка, страните преди нас, които влязоха, спазиха ли именно тази строга фискална политика?
Хуан Анзола: Предизвикателството за всички държави, които влязоха в ЕС и трябва да усвоят фондове, е да го направят, без да променят фундаментално фискалните дадености. За да го направят, трябва да се преструктурира бюджетът така, че това да позволява приемането на новите фондове. Така че в действителност всички държави в Централна Европа, след като се присъединиха към ЕС, фискалните дадености останаха в голяма степен същите. Но най-вече това зависи от това каква е била макро икономическата ситуация във всяка една държава. Но нямаше драматични промени. Както каза Джеймс, не очакваме промени тук и не смятам, че е добра идея да има големи промени, имайки предвид макроикономическата ситуация като цяло.
Мия Михайлова: България ще се приспособи към глобалната финансова стабилност, изхождам от доклада на фонда за нарастващите дефицити по текущата сметка на страните от Източна Европа, нововъзникващите пазари. България е сред страните с най-голям дефицит по текущата сметка. Колко притеснителен е дефицитът по текущата сметка, защото той продължава да расте, защото той зависи от реформите в страната, а те в известна степен се бавят и не са завършени, а не толкова от кредитирането? Но това е подвъпрос към този въпрос. Нека да поговорим за дефицита. Колко е притеснителен например, ако вземем по десетобалната система - 10, 8? Все пак е първият учебен ден.
Хуан Анзола: Мисля, че Джеймс би искал да каже нещо за това по-късно, но нека ви дам своята гледна точка. Държава като България има нужда от приемане на много чуждестранни инвестиции на този етап и се очаква на този етап да има дефицит по текущата сметка. Проблемът е, че, след като достигне над определени нива, и тъй като той е финансиран с потоци отвън, разбира се, това прави държавата уязвима по отношение на чуждестранните инвестиции и чужденците, които финансират този дефицит по текущата сметка. Нивото, за което ме питате, е много трудно да се определи. Трудно е да се каже на какво ниво една държава е истински уязвима. Но когато достигне до ниво на дефицита по текущата сметка много над 10 процента, започват в главите на чуждестранните инвеститори да звънят предупредителни звънци и започват да се задават въпроси в тази ситуация.
Джеймс Роуф: Това е нещо, за което МВФ говори вече от много години. Дефицитът, разбира се, в голяма степен влияе върху доверието в икономиката, но съдържа риск. В същото време външният дълг на държавата също нараства отново. Не бих могъл да кажа в десетобалната система къде точно е точката на притеснение. . .
Мия Михайлова: Но ние сме с дефицит над 10 процента - 13, 12. . .
Джеймс Роуф: . . . но в момента правителството взема стъпките в правилната посока. Важното е, че правителството взема правилните стъпки да отговори на този дефицит. Това е например много важният контрол върху банковия сектор, който трябва да е разумен, продължаване на структурните реформи, които да осигурят конкурентоспособността на икономиката и да подпомогнат износа, както и стегнатата фискална политика, за която говорим. И да бъде по някакъв начин държано в рамки търсенето в икономиката, като по този начин правителството има място за движение, ако има шок в икономиката. Така че не очакваме правителството изцяло да се освободи от дефицита по текущата сметка, но смятаме, че то се движи в правилната посока, за да преодолее. . .
Мия Михайлова: Разбирам, че акцентът на разговора края на октомври и декември ще бъде главно заради. . . не чак толкова по дефицита на текущата сметка, колкото за излишъка? Така ли да разбирам?
Джеймс Роуф: Да, това в голяма степен е вярно. Дефицитът е налице, няма да преговаряме с правителството как да се освободи от него. Това ще бъде, като да се опитваме да накараме морето да няма приливи и отливи. Въпросът е кой е правилният отговор на тези рискове и затова ще обсъждаме политическия отговор на него.
Мия Михайлова: Струва ми се, че друга мярка, която би могла да направи теглото ни по-приемливо и да изглеждаме много по-добре, стъпвайки в ЕС, това е свързано с инфлацията, инфлацията, която е доста по-висока от еврозоната. Това ще създаде в известен момент във времето напред проблеми за България, присъединявайки се към валутния съюз. Това не надценява ли също така лева и залог за какви проблеми е тази инфлация?
Джеймс Роуф: Към момента няма доказателства, че левът е надценен. Нивата са конкурентоспособни. И ако например разглеждаме българския износ, той расте много добре. Проблемът с дефицита по текущата сметка идва в много по-голяма степен от страна на търсенето и вноса, от инвестициите и търсенето. Но инфлацията е много по-висока от средната в ЕС. Това е нещо естествено България да има по-висока инфлация от ЕС. Очакваме продуктивността да се увеличи, след като България се присъедини към ЕС, това ще доведе до увеличаване нивата на цените. Но в момента цените доста бързо растат. Надяваме се в следващите година или две нивото на инфлацията да достигне 3-4 процента, което ще бъде много по-разумно ниво на инфлация, отколкото високите нива, които наблюдаваме в момента.
Мия Михайлова: Г-н Анзола, това е проблем за някои от страните, които преди нас стъпват в ЕС, инфлацията. Какъв е вашият поглед за ситуацията в България?
Хуан Анзола: Ако погледнем държавите, в които имам опит, например Чехия, Словакия, Словения, ситуацията бе малко по-различна, защото техният паричен режим бе по-различен. В Чехия например централната банка се справя с инфлацията. Словакия е приела същата система, така че те нямат важни проблеми с инфлацията, но това все така ще бъде предизвикателство за тях, когато приемат еврото. За Словения, която на 1 януари приема еврото, важното нещо беше контролът на цените на единиците и нека ви обясня какво означава това. Основно това означава, че когато вземете заплатите и свъхпродуктивността и трябва да се уверите, че няма увеличаване на заплатите, което надвишава увеличаването на продуктивността. Ако заплатите растат по-бързо от производителността, цените на единица продукция ще нараснат по-бързо и това ще даде натиск върху инфлацията. Така че в ситуация като тази в България, която има валутен борд, е ключов погледът върху тази стойност на единица продукция.
Джеймс Роуф: Бих искал да добавя, че имаме притеснение за бързия ръст на заплатите, които се очакват през 2007 г. Хората очакват, че присъединяването към ЕС е причина заплатите да бъдат увеличени бързо. И работодателите, и търговските дружества обсъждат минималните прагове на социалното осигуряване.
Така че съществува риск за това, това, за което говори г-н Анзола, за това, че заплатите могат да нараснат по-бързо от производителността. Ако това се случи, би могло да повлияе на конкурентоспособността, но това трябва да се знае, че заплатите, ръстът на заплатите трябва да отразяват производителността.
Мия Михайлова: И затова не един път вие сте съветвали минималната работна заплата да не бъде по-висока от 170 лв. Доколкото забелязвам последните изказвания на финансовия министър, следват вашата препоръка. Но, от друга страна, пък България и Румъния остават най-бедните в Евросъюза, с най-ниска покупателна способност.
През седмицата излязоха на "Евростад" данни, в които се сочи 14 пъти по-ниска от Лондон например е във Видин. Това е трудно за българите, те се притесняват.
Джеймс Роуф: Това е нещо, което е фростриращо по определен начин. Хората биха искали да имат по-високи доходи много по-бързо. Но продуктивността, производителността в Лондон е много, много по-висока от тази във Видин и това, разбира се, се отразява на заплатите. Защото, ако хората във Видин получаваха заплати като тези в Лондон, просто нямаха да имат работа, тъй като търсенето на техния труд не предполага такива заплати. Минималната работна заплата се увеличава на разумно ниво всяка година и това осигурява стабилен сигнал. Аз се страхувам, че процесът е бавен.
Мия Михайлова: 30 години?
Джеймс Роуф: Колкото по-бързо икономиката се преструктурира и толкова по-бързо нещата ще се оправят. Свидетели сме на различни примери в ЕС. Ако примерно видим Ирландия, която има една много добра политика в момента, тя в момента е една от най-богатите страни в ЕС, но когато се присъедини това не беше така. Така че това в голяма степен зависи от политиката, която се следва в самата държава.
Мия Михайлова: Тоест моделът на Ирландия, за който и друг път сме говорили, е подходящ за България? Мислите ли така?
Джейс Роуф: Всяка държава има различни предизвикателства, които трябвада бъдат решени, за да може държавата да върви напред от икономическа гледна точка. Светът днес е много по-различен от това, което беше, когато Ирландия се присъедини към ЕС. Смятам, че основният принцип обаче остава същият. Те базираха политиката си най-вече на инвестициите, на човешкия капитал, който бе много добре развит и обърнаха голямо внимание на образованието, както и на развитието, и на новите открития, както и използването на европейските фондове и смятам, че това е един от най-добрите примери за добро усвояване на еврофондове за развитие на инфраструктурата. Така, че тези принципи работят. Но това не означава, че трябва да направите същото нещо, което направи Ирландия. Днес светът е по-различен. Например днес въпросът за аутсорсинга е много по-важен, отколкото преди 20 години. Така че това е сфера, в която България може да се развие и да намери своите ползи.
Мия Михайлова: Финалът на разговора с Джеймс Роуф и Хосе Фернандес Анзола е с територията на петрола. Какви са очакванията ви? Например очакванията ви Иран да използва т.нар. петролно оръжие, т.е. да спре износа на петрол и каква е прогнозата ви за пазара на петрол и доколко това ще окаже влияние не само на света, но и на Източна Европа, в частност на България?
Джеймс Роуф: Международният валутен фонд няма точна експертиза на пазара на петрол, но не очакваме цените на петрола да достигнат ниските нива отпреди няколко години. Те вече в голяма степен се снижиха в сравнение с пика, който достигнаха по-рано през тази година, но не са намалели толкова много. Важното за държава като България е, че за нея не е толкова разрушително това, че цените на петрола са толкова високи. Виждаме, че инфлацията е по-висока, и цените на петрола са част от това. Но това няма огромен ефект върху ръста в България или държавите в региона. Но високите цени на петрола са нещо, което трябва да очакваме, но държави като България няма да бъдат много силно повлияни от това.
Мия Михайлова: Господин Анзола, вие очаквате ли Иран да използва петролното си оръжие, да спре износа на петрол?
Хуан Анзола: Много ми е трудно, честно казано, да говоря по този въпрос.
Мия Михайлова: Тогава ще го обърна така - очаквате ли напрежението на петролния пазар да се запази? Поне това изтича като информация от фонда от предстоящата среща в Сингапур, годишната.
Хуан Анзола: Да, напрежението в пазара на петрол идва от това - страната на търсенето. И понеже очакванията са икономиката в света да продължат да растат с високо темпо, очаква се и търсенето на петрол да се увеличи, и по тази причина, както каза Джеймс, няма да очакваме цени на петрола под 50, 40 долара за барел в краен случай. Това е страната на търсенето. От друга страна, ако добавим към това и шок в доставките, какъвто би бил спирането на износа от Иран, това, разбира се, ще засили този сценарий на сравнително високи цени на петрола.
Мия Михайлова: Имаше прогнози през тази година, които идваха от Съединените щати, от анализатори, че ще мине 100 долара. Говореше се - над 100 или под сто долара ще бъде петролът. Подобни прогнози... или те са твърди крайни?
Джеймс Роуф: Не знам последните данни на Международния валутен фонд, но със сигурност те не са за над 100 долара на барел. Очакваме да останат високи, но близки до равнищата, на които са в момента.
Мия Михайлова: Аз ви благодаря на този разговор и тъй като наближава време на обяд, обядът къде... къде ще посъветвате, господин Роуф, да обядва, когато пребивава в София Хосе Анзола?
Джеймс Роуф: Аз вече го заведох в няколко ресторанта тук. Имаме няколко любими, но обичам традиционната българска кухня и традиционните български ресторанти. Той вече опита определен брой шопски салати, които определено му харесаха, изпи чаша айран, който определено не хареса. Каза, че му напомня за неговия английски пансион в Аржентина, когато е бил ученик. Но той самият може да ви каже какво му харесва.
Хуан Анзола: Бих казал, че храната тук е чудесна, и виното е чудесно. Това, което ми харесва, са много неща, но във всички ресторанти, където отидохме, някои специализирани в българска кухня, а други по-различни. Всички бяха страхотни.
Мия Михайлова: Може би пълнени чушки или мусака, макар че... препоръчвам.
Джеймс Роуф: Гръцката мусака...
