Отново ще стане дума за атентата над Локърби, при който умряха 280 души през 1988 година. По тази тема Светослав Иванов разговоря може би с най-големия специалист по темата - професор Робърт Блек от Единбургския университет.
Той е наричан архитект на идеята делото срещу либиеца Меграхи да се гледа на неутрална територия, след присъдата обаче професорът става един от най-големите противници на осъдителната присъда срещу либиеца. Доказателствата, чрез които се стигна до финалната присъда, бяха много слаби. Според мен нито един нормален съд не би се задоволил с тези доказателства, за да отсъди, че Меграхи е виновен. Мисля обаче, че шотландските съдии на процеса бяха приели позицията, че ще е изключително смущаващо за шотландската съдебна система и специално за главния прокурор, който е много важна фигура в нашето правораздаване, ако никой от двамата обвинени либийци за атентата от Локърби не бъде осъден. По този начин – съзнателно или не, съдиите се провалиха, за да избегнат именно това притеснение, това е голямата грешка на съдиите. Философията на съдебната ни система се изразява в презумпцията, че никой не може да бъде осъден, докато съдът не се убеди в неговата вина без никакви колебания и съмнения. Доказателствата, които бяха представени в рамките на процеса Локърби, бяха пълни с толкова неточности, дупки и противоречия, че нито един нормален човек не може да е сигурен без съмнение, че Меграхи е виновен. Основният аргумент на обвиненията срещу Меграхи са показанията на един продавач в магазин в Малта, който разпозна либиеца като човек, пазарувал в неговия магазин стоки, които впоследствие са намерени в куфар, където е пътувала бомбата, взривила самолета над Локърби. Съдът приема, че въпросният продавач е разпознал точно Меграхи, а това според проф. Блек е нечестно. Приемам без никакви съмнения, че ако Меграхи е бил човекът, закупил въпросните стоки в Малта, това ще е безспорно силно доказателство за неговата вина. Но това не се случи – продавачът никога не е идентифицирал Меграхи като този, пазарувал въпросните стоки. Той просто каза, че либиецът много наподобява този човек. Каква е вашата версия, какво е вашето заключение, след като се запознахте с материалите по процеса? Най-убедителното доказателство сочи, че Народният фронт за освобождение на Палестина, воден от известния терорист Ахмед Джибрил, е отговорен за взрива. Има много доказателства, че те са били наети да извършват този атентат от правителството на Иран. Каква е ролята на Меграхи, защо именно той е обвинен? Меграхи е човек, който е бил добре известен на американските тайни служби. Той беше личността, която отговаряше за нарушаване на санкции срещу либийските авиокомпании. Много преди Локърби САЩ наложиха търговски санкции срещу Либия – повечето самолети в либийските авиолинии бяха Боинг. За да ги държи в небето, Либия се нуждаеше от резервни части – това беше основната роля на Меграхи, да нарушава санкциите, да снабдява Триполи с резервни части. В това си качество той е бил добре познат на ЦРУ и мисля, че накрая те са се нуждаели от жертвено агне, за да поеме отговорността за Локърби. Като архитект на идеята делото Локърби да се гледа на неутрална територия, мислите ли, че е възможно България също да поиска процесът срещу българските медицински сестри да бъде извън границите на Либия? Теоретично да. Мисля обаче, че либийците толкова много си изпатиха от случилото се на неутралната територия около Локърби, че биха приели с голяма неохота друг подобен случай. Според мен те никога не са очаквали, че Меграхи ще бъде осъден и те имат това право. Чуйте повече от репортажа на Светослав Иванов в звуковия файл
