Хората виждат в Обама онова, което им се иска

Хората виждат в Обама онова, което им се иска
Хората виждат в Обама онова, което им се иска / снимка: БГНЕС

Миналият вторник 25-годишна бяла студентка се разхождаше по Юниън скуеър в Ню Йорк, когато четири чернокожи тийнейджърки се нахвърлиха върху нея, блъскаха я, откъснаха й слушалките и я заплюха в лицето. Тя носеше тениска с надпис "Обама е мой роб", който беше купила от магазина на Аполо Браун в южната част на Манхатън.

Това не е първият спорен надпис за претендента на демократите за президент Барак Обама, който Браун поставя на тениска. Другите му хрумвания включват надписи като "Евреи срещу Обама", "Обама = Хитлер" и "Кой уби Обама?" - за последния

Браун каза пред нюйоркския "Метро", че е най-популярният до момента.

На въпрос какво послание изпраща, Браун отвръща, че тези възгледи не са негови, а на останалата част от Америка. "За много хора, когато виждат Обама, те виждат роб. Хората смятат, че Америка не е готова за чернокож президент", казва той. Не хора като него, уточнява той и настоява, че расата на Обама е "единственото, което харесвам у него. Той отваря вратата за други малцинства", а по-скоро "обикновените бели англосаксонски протестанти", с които, както излиза, Браун има повече общо, отколкото смее да признае. "Не мога да понасям Обама", казва той и защото "е мюсюлманин" го сравнява с Хитлер.

Обама не е мюсюлманин. Въпреки това, според неотдавнашно проучване на центъра Пю, 12 процента от американците все още смятат, че е. Още 10 процента казват, че "чули различни неща" по този въпрос. Ето защо карикатурата в "Ню Йоркър", показваща Обама като изгарящ знамето терорист не е смешна. За да работи сатирата, тя трябва да е остра, но се проваля, когато не успее да прецени къде да се забие острието. Когато, според друго допитване, всеки пети демократ с отрицателно мнение за Обама смята, че той е мюсюлманин, не говорим за изолирани групи, а за значителна част от общественото мнение.

"Трудно е да пренебрегнеш това, което чуваш, когато всеки твой познат го казва", каза неотдавна пред "Вашингтон пост" Джим Питърман от Финдли, щата Охайо. Той е чул различни изказвания за липсата на патриотизъм и крайни ислямски позиции на Обама. "Това са добри хора, умни хора, така че може ли наистина всички те да грешат?"

"Начинът, по който възприемаме нещата се влияе от това, което знаем и това, което вярваме. Отношението между това, което възприемаме и това, което знаем никога не е твърдо установено", казва Джон Бъргър в "Начините на възприемане".

В това е както най-голямото предимство, така и най-големият проблем на Обама. През последните шест месеца стана пределно ясно, че хората виждат в него онова, което им се иска да видят. След като научат каква е расата и националността на родителите му, над половината (55 процента) от белите казват, че той е потомък на родители от различни раси, а две трети от афро-американците казват, че е чернокож, според допитване на Зогби. Допитване на "Ню Йорк таймс" от миналата седмица сочи, че две трети от чернокожите смятат, че той е голям патриот, докато всеки пети бял смята, че той не е кой знае какъв патриот.

Делението е не само на расова, но и на идеологическа основа. Либералите говорят за него като за Второ пришествие. Левицата вижда в него предизвестено разочарование. Екипът на Хилари Клинтън опита да го изкара снизходителен сексист. Джеси Джексън иска да му резне висулките.

Тези противоречия по принцип важат за всички политици, но при Обама изглеждат по-верни, отколкото в повечето случаи. Той трябва да е единственият "радикален ислямист", при когото най-големият скандал до момента е предизвикан от членството му в Обединената триединна църква на Христа. В зависимост от убежденията ви, чашата ви е наполовина пълна, наполовина празна или прелива, или пък сте я разбили, защото смятате, че в нея е сипана отрова и не искате никой друг да отпие от нея.

Хората идват при Обама с огромен багаж и го стоварват пред вратата му. В повечето случаи реакциите им към него говорят повече за тях, отколкото за него.

Сега световната му обиколка се насочва към Европа, където според мнозина той ще получи възторжен прием от огромни и изпълнени с надежда тълпи. Германското списание "Шпигел" го определи като месия. Не е трудно да се види защо. Щетите, които Джордж Буш нанесе на начина, по който светът възприема Америка, са проникнали дълбоко. В глобално проучване на 27 държави, извършено от центъра Пю през 2000 г., 25 от тях възприемаха Америка положително. Миналият месец при подобно допитване в 24 държави, само седем бяха благосклонно настроени.

Неволите на Америка на световната сцена се превърнаха в шанс за Обама. Повечето европейци виждат в него не само вероятен приемник на Буш, но и абсолютното му отрицание - анти-Буш. Сегашният президент е войнствен, тесногръд, незаинтересован и простоват, а Обама е отстъпчив, широко скроен, любознателен и изтънчен. Що се отнася до идващите избори, 23 от тези 24 страни предпочетоха Обама пред Джон Маккейн.

Европейците си мислят, че ще видят Джон Кенеди. Разликата е, че когато Кенеди пристигна в Европа през 1963 г., той беше президент от три години. Обама все още се опитва да бъде избран, а европейците не могат да гласуват за него. Всъщност, силният интерес към изборите и ентусиазмът към Обама в Европа разкриват истинска геополитическа слабост.

Последните седем години показаха, че европейските правителства могат да се борят срещу невъздържаността на Америка, но не и да я осуетят. Проблемът не е само в това, че Европа не успя да се противопостави ефикасно на Америка - въпрос на сила - но и още не е измислила своя приемлива идеологическа алтернатива - което е въпрос на идеи.

Америка далеч не е толкова възхитена от Обама, колкото Европа. Така че за европейците остава да подвикват окуражително отстрани с надеждата, че американският Среден Запад (където се решават повечето избори) ще направи по-добър избор от миналия път кой според него трябва да управлява света. За европейците появата на Обама действа като метадон - лекува дългосрочна наркозависимост.

Те виждат в Обама промяна на парадигмата. Ако обаче той спечели, и те ще спечелят "завръщане към нормалността", по думите на бившия президент Уорън Хардинг. Обама не е радикал, той е стандартен демократ. Във всяка друга западна нация Демократическата партия би била дясна по въпросите на външната политика, центристка по икономическата политика и левоцентристка по социалната политика.

В международните въпроси той ще е огромно подобрение спрямо Буш и доста по-добър от Маккейн. Това го отвежда доста далеч от ужасното място, където се намира Америка сега. Обаче сегашната му платформа все пак ще остави Америка на значително разстояние от мястото, където повечето европейци, които ще излязат да го поздравят, биха желали тя да се намира.

Това би имало по-голямо значение, ако те смятаха, че собствените им лидери биха се справили по-добре. Обаче другото предимство на Обама е плачевното състояние на европейските лидери. Той пристига на континент, чийто обединяващ проект бе блокиран от ирландците и е закотвен в една разпадаща се страна - Белгия.

С изключение на Ангела Меркел, която се радва на висок рейтинг, той ще се срещне с лидери (като Гордън Браун и Никола Саркози), които не са много по-популярни от Буш. Така че идването на Обама дава на европейците възможност да се въодушевят от политиката - чувство, което отдавна не са изпитвали. В лицето на Обама те копнеят по нещо, което не са могли да произведат - политик, който ги вдъхновява, и политик на надеждата. /БТА/