Той държи на всяко пени, трупа пари и ги инвестира, за да увеличи състоянието си. Съчетанието от късмет, упорит труд, далновидност и безцеремонност превръща Джон Рокфелер в най-богатия американец на всички времена.
Богатството му надхвърля всички представи - в началото на 20 век то възлиза на над 192 милиарда долара. Докато състоянието на най-богатия човек на света в наше време - Бил Гейтс, е 66 милиарда, т.е. едва една трета от това на Рокфелер.
Той е смятан е за олицетворение на безскрупулния капиталист. И методите му наистина са били груби, но ролята му все пак не е била чак толкова негативна, твърдят някои. През последните години от живота си даже давал част от парите си за благотворителни цели.
Нефтът като златна мина
Мнозина смятат, че Рокфелер е член на династия, но историята му говори по-скоро за невероятния възход на един-единствен човек. Роден е през 1839 в Кливланд, където енергията и амбицията се възнаграждават, а Джон има по много и от двете. Започва с търговия със земеделски продукти, от която печалбите му стремително растат, макар и да не представляват нищо в сравнение с това, което му донася по-късно нефтът.
Западна Пенсилвания е богата на нефт, а през 50-те години на ХIX век неговата ценност тепърва се осъзнава. Познат на Рокфелер, който бил наясно с технологията за пречистване на горивото, му предложил да се захванат с промишлено рафиниране. Както и станало, след като се намерили инвеститори, с чиито пари бъдещият милиардер изградил необходимите съоръжания.
Тайната на успеха му е в това, че консолидира бранша: организира картел, който успява да си извоюва преференциални цени от железопътните превозвачи. През 1870 г. Рокфелер и партньорът му Хенри Фледжлър учредяват акционерното дружество Standard Oil с капитал от 1 милион долара, след което магнатът създава и картел на превозвачите. Така в негова власт се оказват над 90 процента от нефтодобива в страната.
"Ангел на милосърдието"
Предоставяйки на превозвачите преференциални цени, Рокфелер буквално елиминира конкурентите. И предизвиква гневни протести, които обаче нямат никакъв ефект. През 1871 само за няколко месеца компанията му слага ръка на 22 от общо 26-те независими рафинерии в Кливланд - случаят влиза в историята под името "кливландската касапница".
Самият Рокфелер ни най-малко не се съмнява, че дейността му е полезна и за обществото, дори нарича своята нефтена компания "ангел на милосърдието" - защото поемала по-слабите фирми и така укрепвала бранша. Освен това се има за обществен благодетел: "Да не забравяме, че с нашия нефт се произвеждат продукти и за по-бедните, които могат да купуват тези продукти на по-ниска цена", пише Рокфелер през 1885. Става дума най-вече за газовите лампи, които дотогава са недостъпен лукс.
Един от най-големите страхове на Рокфелер е, че децата му ще се покварят от парите. Затова всички разходи в дома са строго пресметнати, а на децата не се казва нищо за семейното богатство. Самият богаташ живее пределно скромно - закусва хляб и мляко, а на вечеря - няколко ябълки. Ходи на работа с обществения транспорт и износва костюмите си до последно. Едно от малкото забавления, които си позволява, са конете.
