Интервю с изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в България Гинка Чавдарова, относно започналата във Варна четвъртата годишна среща на сдружението, което отбелязва и своята десета годишнина и за това какви са проблемите и страховете на местната власт.
Първото предизвикателство е финансовата децентрализация. То опира обаче и до второто ни предизвикателство - отварянето на общините и слагането на правомощия на самите граждани пряко да вземат решение на местно ниво. И третото предизвикателство, разбира се, че е в по-широкият смисъл конкурентната ни способност в европейски мащаб. Защото по много програми и проекти ние ще се конкурираме например с общините от Португалия, например с общините от Испания в областта на туризма и нашите правомощия като общини пряко да помагаме и подкрепяме бизнеса в това отношение. Испанските общини например са много по-силни с пряката си икономическа намеса в този процес.
В този форум българските общини за първи път ще получат информация и за нови европейски инструменти, различни от структурните фондове. Имаме предвид програма "Джесика" и "Джаспър", "Джесика" основно, която ни дава възможност в едни кратки срокове, по едни по-гъвкави процедури ние още през 2007 г. напълно реалистично да получаваме подкрепа за наши общински проекти.
Кой е най-сериозният проблем пред местната власт, когато става въпрос за усвояване на пари от еврофондовете - административният капацитет или нещо отвъд подготовката на кадрите?
Не, в никой случай основният въпрос вече не е подготовката на административния капацитет и това показват всички наши успешни проекти от тази година, при които общините са в жестока конкуренция помежду си с много добри проекти, разбира се, административен капацитет. Имаме проблеми с по-малки общини, имаме проблеми в някои средни общини. Но мрежата, която ние изградихме от експерти по европейски фондове, регионална мрежа, която покрива цялата страна, точно в тези моменти ще се задейства. А може би не е толкова труден, но в определени периоди от време вероятно ще бъде труден и затова. .. финансирането, след като спечелим проектите.
Въпросът с предварителното изразходване на средства, тъй като първо се харчат парите по одобрения проект, самото превеждане на финансовия ресурс идва след това. Така че в технологията на изпълнението на проектите ние имаме много неясноти. По процедурите имаме много неясноти. Все още няма, самата Европейска комисия не е приела последните процедури за новия планов период - нещо, което пречи на всички, не само в България, разбира се. Така че тука ще имаме цял кръг от неща, които в движение ще трябва да усвояваме. И, разбира се, голямото предизвикателство да отстоим доверието. Въпроса на имиджа на българските общини като институция, която, дисциплинирана институция, която спазва правилата на структурните фондове, е много голям въпрос.
Има ли случаи през последните години сигнали за злоупотреби да са хвърлили сянка на съмнение върху образа, който общините ни имат пред външните донори?
Ако говорим за европейски донори, вие знаете, че през този планов период общините получавахме главно средства по САПАРД. Там нямаме сериозни нарушения, нямаме такива проблеми. Получаваме и в момента средства по ФАР - Трансгранично. . . или друг тип дейности. Там също не са констатирани големи нарушения.
Все още обаче съществуват немалко опасения, свързани с финансовата децентрализация. Готови ли са общините за такава свобода, защото неотдавна имаше един анализ, според който едва 80 от общините биха могли да устоят на новите условия без активната помощ на държавата?
Категорично отричам готовността на 80 общини само да поемат финансовата децентрализация. Просто това е. . . различно разбирането за финансовата децентрализация предлага. Общините са готови, министерствата не са готови да отстъпят от своите правомощия на общините и се търсят различен тип оправдания. Най-голямата ни битка, която ни предстои и която ще е много тежка сега за 2007 г., е една от мерките по програма за децентрализация - консолидиране на инвестиционен ресурс, досега даван чрез бюджетите на министерствата, да се довери на бюджетите на общините и да се разпределя от изборните органи на общините. Тази битка ние се готвим да я водим сериозно, защото 16 години след промените не може да продължава една практика отпреди 50 години министерства чрез своите бюджети да разпределят и управляват общинска собственост и общински обекти.
Има ли опасения сред общините, че не биха се справили, че държавата може да абдикира от задълженията си към тях?
На база на горчиви поуки от предходни години в общините има такъв страх, но по-големият страх и нежелание е в другата власт, в централната власт, да прави промени в тази област. По-малките общини имат опасения при тези промени дали ще бъдат, ще получават финансова подкрепа чрез т.нар. финансови изравнявания. Въпросът за финансовото изравняване си остава актуален във всяка система - и в централизираната, и в децентрализираната. Той е конституционно гарантиран за българските общини, защото по конституция е възложено на държавата да подкрепя финансово слабите общини. Друг е въпросът кой какви оправдания търси, за да не го извършва това достатъчно добре и достатъчно прозрачно, и по обективни критерии.
