Феим Чаушев: Няма място за песимизъм
Феим Чаушев: Няма място за песимизъм / netinfo

Петте български медицински сестри са доста напрегнати и песимистично настроени. Това казва за "Дарик" радио заместник-министърът на външните работи Феим Чаушев, който преди дни ги посети в затвора "Джудейда" в Триполи. Той заявява още, че сестрите са разстроени от думите на либийския защитник Осман Бизанти, който преди дни каза, че всяка една от тях може да получи различна присъда. Чаушев заяви, че визитата му в Либия е била планирана преди повече от месец и в нея няма нищо тайно, нито непредвидено.

Г-н Чаушев, видяхте се с медицинските сестри в затвора. Кажете какво им казахте, за какво си говорихте с тях?

Срещата ни продължи час и половина. Като отидох при тях, видях, че са доста напрегнати, бих казал, и доста песимистично настроени. За тях всеки дребен факт, всяка дума играе огромна роля. Според мен това е разбираемо. Вече 8 години според мен не са малко да седят в затвора. Единственото нещо, което няколко пъти повториха - искаме да излезем оттук, да се върнем у дома. Съвсем приятелски разговор водихме час и половина. Разказвах им как стоят нещата. Също помолих... на сегашния етап е нужно наистина повече търпение. Няма място изобщо да се изпада в някаква депресия или песимизъм. В началото наистина, както ви казах, бяха доста напрегнати, но след нашия разговор видях, че се успокоиха. Надявам се, да съм им дал малко спокойствие и една определена доза кураж. Поне, като се разделихме, видях в тяхното настроение, както ни изпратиха, усмивки. Мисля, че това е добре.

Така, казвате, притеснени са били. Кажете какво най-много ги притеснява?

Най-много ги притеснява, че пак ще се протакат нещата. Че наистина пак могат да бъдат потвърдени смъртните присъди. Самият развой на делото, че се протака. Всичко това ги притеснява, разбира се, съвсем е нормално да ги притеснява.

Казвате, с усмивка сте се разделили. Вие с какви думи ги успокоихте? Какво им казахте точно?

Аз им казах, преди всичко, сега, наистина е нужно сега да имат търпение. Наистина няма място за песимизъм. Казах, че ние полагаме, държавата, наистина правителството полага огромно усилие, за да се реши този казус. И много се зарадваха. В този смисъл специално ми казаха да поздравя президента Георги Първанов за преизбирането му.

Радват се, че Първанов е преизбран за президент, така ли?

Да, радват се, защото казаха следното - че след посещението на президента Първанов в Либия се отвори вратата на дипломацията и на политическите разговори. И така, че в основата именно на това развитие преди всичко стои президентът Георги Първанов. Това споделиха.

Вие предадохте ли на държавния глава тези думи? Имахте ли такава възможност, да му кажете, че сестрите се радват за втория му мандат, или?

Да успях да предам само това нещо.

Той как реагира?

Реагира съвсем спокойно. Държавният глава според мен прави това, което му е по силите.

Г-н Чаушев, говорихте в началото за това, че наистина всяка, наистина непремерена дума и реплика може да ги разстрои. Разстроени ли са сестрите от думите на либийския адвокат Осман Бизанти, който каза, че е възможно и да има различни присъди за всяка една от тях?

Да, разбира се, това е съвсем нормално да се притесняват от изявлението на Осман Бизанти, че може за отделни наши съгражданки, медицински сестри, може да има някаква друга присъда, и то може да бъде и смъртна, която, разбира се, по неговото изказване, на Осман Бизанти. Разбира се, ще се разтревожат от тези факти.

Вие какво им казахте, възможно ли е това или?

Аз им казах следното - разбира се, това на всеки трябва да му е ясно, че наистина нито либийското правителство, нито пък ние, българското правителство, ние нямаме някакви механизми или лостове да въздействаме, да определяме действията на защитата.

Като цяло, вие доволен ли сте от кратката си визита в Триполи? От резултатите, които постигнахте?

Да, аз съм доволен, все пак доволен съм в този мисъл, ангажиментите, страните, които поемат ангажиментите - както ние, така и либийската страна, и другите заинтересовани страни, ангажиментите, които се поемат, се изпълняват стриктно. От това съм доволен и, се надявам наистина, в бъдеще тази практика ще продължи.