Два пъти в месеца чак до есента Брюксел ще ни проверява как изпълняваме спешните мерки в екшън-плана, с който ще наваксваме изоставането в критичните области по пътя ни към Евросъюза. Заради България екипът от евроексперти, който отговаря за страната ни, ще бъде лишен даже от летни отпуски. Защото докладът за това как си вършим работата трябва да бъде готов до края на септември.
Родните депутати също се опитват да свикнат с мисълта, че май ще им се размине дългия августовски плаж и ще трябва да търкат цяло лято банките в пленарна зала. Властта не я жаля, защото когато не си е свършила работата навреме и е решила, че все някак ще мине метър, е крайно време да се научи да работи извънредно. Защото не е нормално след всеки доклад на Еврокомисията да пишем спешни мерки, които започнати и недовършени преписваме отново при следващата критика на Брюксел по същия въпрос.
Защото от който и край на милата ни родина да пристигат във властта онези, които ни управляват, стъпят ли на мокетите в някое министерство, забравят бързо старата приказка от село, че лозето не ще гледане, а мотика. И си я карат от години на принципа защо да я върша днес тая работа, като мога да я оставя за утре.
В България обаче утре е твърде разтегливо понятие. Рядко съвпада със следващата дата в календара и по-често става въпрос за действие с относително забавена скорост – иначе казано яваш-яваш.
Затова смятам за твърде неуместно Брюксел да ни контролира през две седмици – трябват ни евроконтрольори всеки ден. При това на главата на всеки министър, на всеки шеф на дирекция, чиновник, даже на всеки магистрат. По едно европейско ОТК до всеки, докато не си свърши работата. И то качествено!
Защото колкото и да има хляб в твърденията, че членството ни зависело предимно от независещи от нас фактори, от изморените европейци и техните настроения, никой не може да ме убеди, че ако се провалим, то това няма да е най-вече наша лична заслуга. Защото сме свикнали да обещаваме и да се кълнем в работата си до момента, в който е удобно да щипнем от тая работа.
И докато борим корупцията с образователни брошурки в администрацията, а престъпността с кухи и безрезултатни акции, които рядко влизат в съда, просто няма кого да излъжем, че си вършим работата. Точно толкова колкото българинът не може да излъже, че е започнал да прилича на европеец при положение, че се прави на ударен и кара колата си без застраховка, а вечер тойно си хвърля боклука през балкона.
Защото докато главният прокурор и външният министър все още дебатират чрез медиите имаме ли нужда от спецзвено за борба с корупцията и какво трябва да бъде то, румънците отдавна занесаха в Брюксел резултатите от работата на своя антикорупционен орган. А ние през това време се занимаваме с досиетата, които със сигурност са отклонили вниманието от някоя голяма далавера.
Все едно си няма по-важна работа МВР бръкна в кацата с архивите – сякаш не знае, че в 21-ви век е тъпо да си вкарваш автогол в опит да употребиш историята. Опозицията развя досиетата като знаме – сякаш и тя не знаеше, че със стари доноси трудно се свалят правителства. Енергия на вятъра, при положение, че българинът се интересува повече от това как да изкара пет лева отгоре, за да види и това лято морето. И ако изобщо иска да види нещо, то това не са нечии донесения, пренаписвани и поокрадени през годините, а банковите сметки – те трябва да се отворят, защото те ще покажат кой е предател и кой за кого и какво е работел.
Та така, господа от Брюксел, пратете повече евроексперти, ако трябва командировайте ги за няколко месеца в България. Иначе пак ще се правим, че работим в опит да ни повярвате. За пореден път.
