На редовната пресконференция на Европейския съюз неотдавна имената на 20-те езика, на които могат да бъдат превеждани въпроси и отговори, светят в червено на високо поставено табло, подобно на информацията за полетите до екзотични места. Най-горе - баналните английски, френски и немски; най-отдолу - литовският, унгарският и словенският.
С разрастването на съюза се увеличава и броят на официалните му езици. Едната последица е, че английският все повече се налага като универсален език на ЕС, за голямо огорчение на французите, чийто роден език някога бе първият на групата.
Нещата не винаги са били така. Когато съюзът бе създаден през 50-те години, Великобритания не бе сред страните основателки и френският бе езикът на дипломацията и международните дела.
Когато Великобритания се присъедини през 1973 г., френският президент Жорж Помпиду изтръгна обещание от Лондон всички служители, които ще изпрати в столицата на съюза - Брюксел, да говорят свободно френски. Днес британците продължават да спазват поетия ангажимент, но всички останали край тях изглежда говорят английски.
"Тежестта на английския се увеличава с всяка изминала година", отбеляза говорителят на френската постоянна делегация Никола дьо ла Гранвил. Везните се наклониха още повече в полза на английския през 1995 г., обясни той, с влизането на Швеция, Финландия и Австрия, където английският, а не френският, е широко разпространеният втори език. А положението тепърва неминуемо ще става още по-сложно, като влиянието на английския вероятно ще се засили.
България и Румъния ще влязат в съюза през януари, а келтският ще бъде официално признат за един от официалните езици в Ирландия, наред с английския. С присъединяването на България още една азбука - кирилицата, ще влезе в употреба в Брюксел заедно с латиницата и гръцката азбука. Нещо повече, Испания получи правото да признае за полуофициални регионалните езици баски, каталонски и галисийски.
Така броят на официалните езици на съюза ще стане 23. Това означава, че всички официални документи, включително 90-те хиляди страници стари договори и споразумения, ще трябва да бъдат преведени на всичките тези езици.
Цената е огромна: съюзът предвижда годишно в бюджета си 1,3 милиарда долара и наема 3000 души за писмени и устни преводи. Нищо чудно тогава, че повечето служители и други хора, които работят тук, използват английския - до степен, че на моменти на французите им се приисква да закрещят, независимо на какъв език.
През март, когато френският бизнес лидер Ернст-Антоан Селиер произнесе реч на събрание на европейски ръководители в Брюксел, той съобщи предварително, че ще говори не на френски, а на английски - "езикът на бизнеса".
Френският президент Жак Ширак, който присъства на проявата заедно с няколко министри, скочи на крака и си излезе бесен, последван от хората от обкръжението си. По-късно той обясни, че е решен да защитава присъствието на френския срещу нарастващата тежест на английския - не само в Европейския съюз, но и по време на Олимпийски игри и в ООН.
Французите не се примиряват с разпространението на английския без съпротива. От една страна, те си издействаха преди няколко години правило, че всички служители на Европейския съюз в Брюксел трябва да говорят свободно най-малко два други езика освен майчиния си, изхождайки от обикновено вярното предположение, че първият ще е английският, а вторият - френският. Те започнаха освен това да предлагат програма за безплатно обучение по френски за служители на съюза в Брюксел и за по-високопоставени бюрократи в Авиньон - в слънчевия юг на Франция.
"Имаме 500 души само в Брюксел. Не можем обаче все още да кажем какъв ще е ефектът в дългосрочен план", заяви Марк-Оливие Жандри, който отговаря във френската делегация за засилване на присъствието на френския език. Франция задели за курсовете 2,6 милиона долара от бюджета си.
Французите поставят ударението на правото всеки да използва собствения си език навсякъде в Европейския съюз, а това не прави живота по-лесен. Преди две години, когато Малта се присъедини към съюза, Брюксел започна да набира преводачи за нейния език, който се говори само от 400-те хиляди жители на средиземноморския остров, и не намери нито един. "Организирахме курсове по устен превод в Лондон, където живеят много малтийци", обясни говорителят на блока по въпросите на образованието, културата и езиците Фредерик Венсан.
През януари ще бъде създаден нов пост на комисар, който ще отговаря само за езиците, като отражение на значението, което отдава съюзът на езиците, отбеляза той. "По закон сме длъжни да превеждаме", обърна внимание Венсан. "Всяка държава - Естония, Унгария, Полша, трябва да може да се консултира с документите на собствения си език."
Венсан, който е французин, обаче е пример за разпространението на английския. Сред колегите му, разказва той, има словак, италианец, германец и англичанин. "Говоря на френски с италианеца, чийто френски е перфектен", обяснява Венсан. "Но когато другите са заедно, говорим на английски, макар че всички те знаят френски на някакво ниво."
Английският е основен език за писмените преводи, добави той, което означава, че ако не бъде намерен човек, който да превежда например от латвийски на испански, тогава някой превежда от латвийски на английски, а друг - от английски на испански.
"Спокоен" е може би най-точната дума за начина, по който реагира на всичко това Индрек Трьофелт, който през последните четири години е кореспондент на естонската национална телевизия в Европейския съюз.
Трьофелт работи спокойно на английски, френски и немски, разказа наскоро на кафе той на свободен английски, в допълнение към родния му естонски - балтийски език, приличащ до известна степен на финландския. Финландският му също е на завидно ниво, тъй като в старите дни, когато Естония бе съветска република, гражданите й често са гледали финландска телевизия.
"Разбирате ли, "Далас" на финландски!", разказа той. "Това беше нашият прозорец към Запада." 37-годишният Трьофелт принадлежи към последното поколение естонци, служили в съветската армия, така че руският му е добър.
Езиците са специфични инструменти за виждане на действителността, твърди той и вярва, че е по-добре човек да знае много отколкото един.
"Никой не може да ни принуди да тълкуваме реалността по един универсален начин", обяснява още Трьофелт. "Имахме такъв опит със Съветския съюз". /БТА/
