Ако приема безкритично тревожните съобщения от Централна Европа, човек би могъл да стигне до заключението, че този район загърбва демокрацията и се плъзга към разрушителен национализъм.
Подобни твърдения са не само неверни, но и могат да навредят на европейския проект в три посоки: като насърчават международните разделения, като противодействат на разширяването на Европейския съюз и съдействат на руския експанзионизъм. Четири от новите членки на ЕС преживяват политически сътресения, въпреки че икономиките им продължават да са във възход. В правителствата на Полша и Словакия влязоха шепа ултраконсерватори и популисти. Конфронтацията между двете големи партии в Унгария поляризира обществото. В Чехия няма ефикасно правителство, защото никоя партия не разполага с мнозинство в парламента.
Въпреки трудностите в нито една от тези страни опасността от радикално или изолационистко управление не е по-голяма, отколкото в която и да било западноевропейска държава. Растящата популярност на партиите, които са против имиграцията във Франция, Холандия, Белгия и Германия, домораслите терористи в Холандия и Великобритания и разгарящите се спорове между мюсюлмани и християни из целия Европейски съюз вероятно са предвестници на много по-сериозни предизвикателства пред демокрацията, отколкото разноликото обществено мнение в Централна Европа.
И наистина, защо новите демокрации в Европа да са длъжни се придържат към по-високи стандарти от западноевропейските? След усърден 16-годишен преход всички централноевропейски страни изградиха солидни демократични институции, зачитат правата на гражданите и на малцинствата и спазват върховенството на закона. Гражданските организации процъфтяват, подобно на новите предприемчиви бизнесмени в бурно развиващите се пазарни икономики.
Относителният успех на популистки и протекционистки партии в последния изборен цикъл не бива да помрачава факта, че основните победители в тези избори продължават да са утвърдени демократи, които действат по установените правила и няма да се откажат от посткомунистическите постижения. Популизмът отчасти е реакция срещу дългогодишния консенсус по големите национални цели и конкретно членството в НАТО и ЕС, макар да не отхвърля изцяло интернационализма. Някои сектори от обществото се страхуват, че националният контрол ще отпадне напълно, а други тепърва ще оценят предимствата на пазарната икономика. Но това не означава, че мнозинството ще се откаже от демократичния капитализъм. Тъкмо обратното, това показва, че тези общества продължават да пораждат големи очаквания с разгръщането на дебатите за националните приоритeти.
Разбира се винаги има опасност някои политически лидери да заложат на опростенчески и ксенофобски чувства, както се случва и в Западна Европа. Демокрацията е хаотична система, която допуска екстремисти да се състезават на политическия пазар. Но правилата на конкуренцията, свободния печат и политическия плурализъм гарантират действието на демократичните стандарти, както е и в по-старите демокрации.
Опростенческите съждения за предполагаем политически регрес в Централна Европа ще допринесат за разделение на континента. Това ще попречи на изработването на общи позиции по всякакви проблеми, от защитата на територията до външната политика и сигурността. Споровете между правителствата винаги са били характерна черта на хлабавата конфедерация, каквато е Европейският съюз, но всяка столица е приемала, че другите действат според общите демократични норми. Ако този принцип бъде подкопан от взаимни недоразумения, Европа като цяло ще пострада.
Твърденията за отстъпление от демокрацията в Централна Европа освен това подсилват аргументите на онези, които предупреждават за "умората от разширяването" и за ограничената способност на ЕС да приема нови страни. Някои казват, че след присъединяването на България и Румъния в началото на идната година, ЕС няма да има особено желание да приема други европейски страни заради техния радикализъм и разрушителност. Парадоксът е, че политиката на затворени врати много по-успешно би могла да раздуха екстремизма и протекционизма в страните от Западните Балкани и в бившите съветски републики, отколкото перспективата за присъединяване към ЕС, при която общите демократични стандарти трябва да бъдат прилагани от всички кандидати.
Ако е разкъсвана от противоречия и разделена от граници, Европа ще вдъхне смелост на авторитарния режим в Русия да оказва натиск и да шантажира своите съседи и някогашни сателити. Москва има интерес от разделена Европа, която да продължи да руши трансатлантическата връзка, да подкопава американското влияние и да даде възможност на Русия да възстанови своята сфера на господство. Твърдението, че новоприетите в ЕС са своенравни радикали, ще помогне на каузата на Кремъл, защото Русия ще се стреми да се представя за стабилизиращ фактор в непредвидим район.
Вместо да тълкуват погрешно събитията в новите демокрации и да подкопават европейския проект, по-старите членове на ЕС трябва да работят повече със съседите си в Централна Европа. Всички те се сблъскват със сериозни предизвикателства, породени от икономическите неравенства, междуобщностните напрежения, екстремистките идеологии и външните влияния от нестабилни съседни райони. Не е време за изолиране и отблъскване на новоприетите. Напротив, сега има възможност за съдействие при дефинирането на отговора на общите вътрешни и международни заплахи.
*Януш Бугайски е директор на Проекта за нови европейски демокрации в Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон. Коментарът на Бугайски, публикуван в Уолстрийт джърнъл, е препечатан в Сейнт Питърсбърг таймс. /БТА/
