Разрастващият се Европейски съюз изпитва все по-големи мъки, тъй като новодошлите страни членки защитават своите интереси все по-настоятелно. Две седмици преди следващото разширяване на изток обаче, ЕС още е далеч от парализа.
Полша, която е най-голямата държава от десетте новодошли през 2004 г., миналия месец блокира, още преди да са започнали, преговорите с Русия за нов договор за сътрудничество. Кипър пък се възползва от членството си, за да попречи на преговорите за присъединяване с Турция.
Законодателната машина на ЕС продължава обичайния си забавен ход, но причина за него е не друго, а огромната нужда от преводи.
Разширяването през 2004 г., когато ЕС прие предимно бивши комунистически държави, неизбежно усложни работата на институциите в Брюксел. Това предизвика тревога сред някои от 15-те "стари" страни членки и напомни за необходимостта от институционална реформа.
"Взимането на решения в ЕС стана по-трудно, тъй като сега очевидно има повече интереси на масата за преговори, които трябва да се нагодят", счита Хюго Брейди, анализатор в "Центъра за европейска реформа" в Лондон.
Сред най-големите различия между старите и новите членове са позициите към Русия. Новодошлите изпитват силно недоверие към намеренията на Москва, която контролираше Централна и Източна Европа до падането на комунизма през 1989 г.
"По исторически причини ние имаме различен набор от психологическо-политически интереси в сравнение със старите страни членки", казва и германският посланик в ЕС Вилхелм Шьонфелдер.
Отиде си уютната неофициална атмосфера, която помагаше да се постигат политически компромиси между първоначалните шест, а след 1995 г. дори и между 15-те страни членки, сподели дипломат от "стара" страна членка на ЕС. "Сега има много повече формалности", добави той.
Днес министрите и пратениците от 25-те страни-членки са обградени от помощници и преводачи за 20 официални езика и едва успяват да се видят един друг около огромната правоъгълна маса, когато обсъждат нови закони или съвместни позиции.
"Първата година след разширяването през 2004 г. протече твърде добре, без големи затруднения. Сега явно се проявява по-малко сдържаност, което се илюстрира от полския подход към преговорите на ЕС с Русия. Вече си имаме значителен проблем", каза за Ройтерс висш служител от Еврокомисията.
"Настроението обаче все още не може да се определи като раздразнение", добави той.
Присъединяването на България и Румъния на 1 януари надали ще изостри проблемите при взимане на решения, тъй като двете балкански държави изявяват желание да играят конструктивна роля, поне на първо време, от благодарност, че са приети в ЕС, отбеляза друг евродипломат.
След последното разширяване ЕС успя да се споразумее по дългосрочния бюджет за 2007-2013, по план за отваряне на сектора на услугите към трансграничната конкуренция, по закон за контрол върху отровните химикали и по множество други по-малки въпроси.
Споразумение бе постигнато и за Конституция, която да улесни институциите предвид разширяването на ЕС. По ирония на съдбата именно гласоподавателите в две стари страни членки - Франция и Холандия, отхвърлиха документа, до известна степен заради недоволство от разширяването на съюза.
Анализаторите вярват, че ако съюзът успее да се споразумее за нов договор, който да замени пропадналата проектоконституция, процесът по взимане на решения ще се подобри, тъй като новите страни членки владеят брюкселската култура на компромиси.
Новодошлите трябва да научат, че "ако някой използва правото си на вето върху споразумение, за което явно трябва повече време, той ще изгуби известна доза политически капитал и когато има нужда от такъв, може да не получи подкрепа", посочва Брейди.
Миналия месец Чехия блокира плановете да се увеличи европейският данък върху бирата, която е националната напитка на чехите.
Най-много спънки обаче идват от Полша. Тя не само наложи вето срещу преговорите с Русия, искайки Москва да вдигне ембаргото върху вноса на полско месо, но и се опита, макар и безуспешно, да блокира реформа в субсидиите за захар, реформа в данък добавена стойност и споразумение за прехвърляне на затворници в техните страни.
"Подходът на Полша е голямо разочарование. Повече не можем да допускаме една страна членка да спира 24 други", заяви еврокомисарят за правосъдието, свободите и сигурността Франко Фратини.
Полша, където евроскептиците близнаци Лех и Ярослав Качински са президент и министър-председател, възразява, че "старите" страни членки също блокират решения на ЕС, но те не биват заклеймявани като "неудобни" партньори, за разлика от Варшава.
Конституцията щеше да ограничи възможностите на една страна или едно малочислено малцинство да блокира решения. Например мерките в областта на правосъдието и вътрешните работи щяха да се приемат с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие.
През януари, когато около масата за преговори ще седнат 27 страни, предстоящият председател на ЕС Германия планира да съживи разговорите как да се постигне това. /БТА/
