EС ще премахва още гранични пунктове
EС ще премахва още гранични пунктове / netinfo
Нови гранични контролни пунктове и паспортни проверки ще бъдат премахнати в цяла Източна Европа, тъй като ЕС се подготвя да разшири зоната си на свободно пътуване до границите на Украйна и Беларус.

Очаква се министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС да се споразумеят днес, че осем бивши комунистически страни плюс Малта са готови да се присъединят към Шенгенската зона на континентална Европа, която премахва вътрешния паспортен контрол.

От Прибалтика до Будапеща, опашките по граничните пропускателни пунктове бъдат изпратени в историята на 21 декември - тъкмо навреме за хилядите пътници по Коледа. През март догодина летищата ще въведат същите правила и ще приемат пътници от повечето европейски държави, без да проверяват документите им.

Кръстена на малкото село в Люксембург, където Германия, страните от Бенелюкс и Франция подписаха споразумение през 1985 г., Шенгенската зона ще се разшири и ще се простира от Каен в Северозападна Франция до Краков в Полша.

От гледна точка на новоприетите екскомунистически страни-членки на ЕС това е символична стъпка към реинтеграцията на бившите съветски сателити към европейското семейство. Планирани са празненства в балтийските държави и на сухопътните граници между Полша и Германия, Австрия и Унгария, Словения и Италия.

Еврокомисарят за правосъдието, свободата и сигурността Франко Фратини и Жозе Сократиш, министър-председател на Португалия, която е ротационен председател на ЕС, ще сноват между четирите места на 21 декември, когато ще паднат границите.

С нарастването на опасенията от имиграцията и организираната престъпност в Европа обаче, някои изтъкват, че всеки престъпник или нелегален имигрант, който пресече източната външна граница, ще може да пътува чак до Кале във Франция без повече проверки.

Всички нови членки бяха обявени за готови, но повечето трябваше да поправят слабостите си. Словашкият граничен контрол предизвикваше особени притеснения, но както твърди документът, който се очаква да бъде приет от министрите в Брюксел днес,"установено е, че властите са успели коренно да променят ситуацията".

В Естония текучеството сред служителите от граничната охрана накара европейските представители да се усъмнят в "способността на страната да гарантира високо ниво на граничните проверки при настоящите обстоятелства". Летищата в Бърно, Вилнюс, Рига, Любляна и Братислава трябваше да бъдат проверени повторно, преди да бъдат оценени като задоволителни.

В момента 13 страни-членки на ЕС участват изцяло в Шенгенското пространство: Германия, Австрия, Белгия, Дания, Испания, Финландия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия и Швеция. Норвегия и Исландия, макар че не членуват в Европейския съюз, също участват.

Първоначално ЕС се надяваше да включи деветте нови държави през януари тази година. Министрите обаче решиха да накарат страните да чакат до 2009 г, когато Шенгенската зона предстои да бъде снабдена с модернизирана информационна система с възможност за пренасяне на биометрични данни. Системата за обмен на информация е ключов елемент за Шенген, защото е предназначена да помогне на правоохранителните органи да компенсират загубата на граничния контрол.

В крайна сметка през септември беше взето решение да бъдат включени новите страни в старата система за обмен на информация, докато бъде модернизирана, което разчисти техния път към членството в Шенгенската зона до края на годината.

"В Полша гледат на това като на естествения край на процеса на интеграция на страната в Европа.Това е един от символите на падането на бариерите", заяви Еугениуш Смолар, ръководител на Центъра за международни отношения - изследователски институт във Варшава.

Премахването на граничните проверки се очаква да увеличи трансграничната търговия и да донесе икономическа полза, заяви Смолар.Той призна, че е имало усложнения за Варшава, по-специално заради необходимостта да бъде въведен визов режим за съседните Беларус и Украйна, което обтегна отношенията с тези страни.

Смолар обаче категорично отхвърли идеята, че източноевропейците са по-малко подготвени да контролират външната граница на ЕС от западните си колеги. "Когато Комисията даде окончателното си одобрение, това решение беше основано на анализа на нейните служители. Щом те са доволни, защо да се съмняваме в преценката им?", запита Смолар.

Хюго Брейди, изследовател в Центъра за европейска реформа в Лондон, признава, че неизбежно ще има пробиви в новата граница, но твърди, че няма място за притеснение.

"И в най-добрите времена границите са пропускливи. Сухопътните граници трудно се охраняват със 100-процентова сигурност дори и от страни като Финландия, които държат "златния стандарт", заяви той.

"Когато страните са по-отворени към търговия, икономическите възможности за престъпниците се увеличават наравно с тези за законния бизнес", допълни Брейди.

За сметка на това се предполага, че системата на Шенген ще предостави на членовете си по-усъвършенствани методи за сътрудничество, за да се следи дейността на организираната престъпност.

Най-големите опасения при предишните разширявания на Шенгенската зона, например при приемането на Гърция заради огромната й брегова линия, не се оправдаха, напомни той. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар