Приемането на България и Румъния в европейския клуб ще доведе до фундаментални промени в характера на Съюза - в много по-голяма степен от промените, настъпили след приемането на която и да било друга държава досега - и ще се превърне в тласък към упадъка на политическата групировка.
Присъединяването на България и Румъния, насрочено за 1 януари 2007 г., е събитие с историческо значение и за двете страни. Нито една от двете страни няма достатъчно продължителни институционални традиции, тъй като и двете страни се появиха на бял свят като държави едва след разпадането на Отоманската империя в края на 19-и век. И за двете страни следващите 100 години преминаха във войни или под доминиращото съветско влияние. След края на студената война двете страни се оказаха най-бедни сред останалите бивши членове на Варшавския договор - а това е разграничаваща характеристика, която ще се запази и след като България и Румъния станат 26-а и 27-а страна в много по-богатия от тях Европейски съюз. Да се твърди, че пълното членство в ЕС, да не говорим за притока на средства от фондовете за структурно развитие и на земеделски субсидии, ще промени радикално двете страни, би било признак на сериозно подценяване на влиянието на тези фактори.
Що се отнася до Европейския съюз . . . Първо, добрите новини. С приемането на България и Румъния Балканите ще бъдат трайно вградени в западните структури - а това не е никак малко постижение, като се имат пред вид 15-те години на етническо прочистване, войни и хаос, които опустошиха този район, докато София и Букурещ мъдро - и напълно - успяха да избегнат. С приключването на процеса на присъединяване на България и Румъния Съюзът вече спокойно може да се справи и с останалата част от Балканите.
Освен това, въпреки бедността на новоприетите членове, при този етап от разширяването Съюзът няма да бъде принуден да преживее отново шока от предишния етап. Общото население на България и Румъния е около 30 милиона души. През 2004 г. към ЕС се присъединиха десет държави с население 90 милиона души. Останалите членове на ЕС сега ще се разминат с уплаха от цената на разширяването - те вече са наясно каква ще бъде сметката, която трябва да се плати, а тя е много по-малка от онова, което трябваше да се плати предишния път.
Освен това и България, и Румъния, граничат с Черно море, което досега бе извън обсега на ЕС. А сега европейските икономически интереси могат да се заемат с нещо, което отдавна ги привлича: могат да се търсят нови пазари за своите стоки, например Украйна и страните от Закавказието.
Новият етап от разширяването на Европейския съюз като институция обаче има и много тъмна страна. Не става дума за това, че върховенството на закона или ефективността на съдебните системи в България и Румъния са под минималния стандарт; не става дума за липсата на интеграция на значителните ромски малцинства; не става дума и за това, че двете страни се славят като рай за контрабандистите. Не става дума и за това, че двете държава доста влошиха отношенията си с Русия, нито за това, че Турция неизбежно ще започне да се чуди защо и тя не може да стане член на ЕС. По-скоро става дума просто за тежестта на вота.
До неотдавна Франция и Германия бяха центъра на тежестта в Европейския съюз - те налагаха колективната си воля на останалите страни в Съюза и го отклониха от пътя към институционално развитие към пътя на икономически растеж. Това бе лесно, когато в съюза членуваха само шест държави. Стана по-сложно, когато членовете станаха 15, а когато членовете станаха 25, мисията на Франция и Германия стана просто невъзможна.
Но в Европейския съюз с 27 страни-членки математиката показва, че нещата ще се променят фундаментално.
Механизмът за вземане на решение в Европейския съюз се основава на системата на квалифицираното мнозинство: всяка страна има определен брой гласове, който е пропорционален на нейното население. Или за да бъдем по-прецизни, броят на гласовете е в по-голяма или по-малка пропорционален на населението. Като компенсация за множеството малки държави в ЕС, на по-големите държави се дават относително по-малко гласове, докато по-малките държави получават относително повече. В Съюза на 25-е оста Франция-Германия не винаги успява да прокара своята линия, но като гласуват единно, Париж и Берлин имат достатъчно тежест, за да блокират всяко решение, срещу които те решително се противопоставят. Но когато в картината се появят относително про-американски настроените България и Румъния, които в същото време силно вярват в свободния пазар, горното уравнение вече престава да бъде вярно.
Страните, които защитават свободния пазар и които са с про-американска ориентация, вече ще имат абсолютно мнозинство. При това вотът другите страни-членки на
Съюза вече ще имат достатъчна тежест, за да се преодолее евентуално френско-германско вето.
Всичко това може би не поражда особени очаквания за проблеми. Не трябва обаче никога да се забравя, че Франция роди идеята за Европейски съюз, за да го използва в интерес на френските политически амбиции, и че Германия винаги е била най-мощната икономика в кошницата от европейски валути и е в основата на единната европейска парична единица. Париж и Берлин са свикнали да доминират политиката във всички области, а не да се оставят тази политика да им бъде наложена.
Малките държави в ЕС винаги са били принудени да отстъпват и да убеждават сами себе си, че облагите от членство в ЕС са повече от недостатъците. Париж никога не се е виждал принуждаван да прави такава равносметка. Затова е интересно как ще постъпи Париж, който никога не се е колебал да се опълчи на Лондон и Вашингтон, ако Брюксел вземе решение, което противоречи на френските интереси и на всичко отгоре успее да прокара такова решение? /БТА/
