"Мъгла навсякъде. Мъгла нагоре по реката, където тя тече между зелени островчета и поляни. Мъгла надолу по реката, къдетосе спуска замърсена покрай отпадъците на големия (и мръсен) град...".
Както пише Дикенс (цитатът е от "Bleak House"), мъглата е неделима част от живота на Лондон. За хилядите, чиито планове за коледна ваканция бяха разбити на Хийтроу и другите летища, тя е просто влудяваща. Как е възможно в ерата на съвършените технологии пътуването по въздух да попадне в такъв хаос просто заради времето?
Докато изпитваме някакви ретро-чувства към мъглата като климатичен феномен (в днешно време по-често ставаме свидетели на торнада в северен Лондон или забрана за поливане с маркучи през декември в столицата), тя все пак запазва свойството да създава проблеми. Има основателни причини това да е така. Когато видимостта падне до степента от последните дни, агенцията за въздушен контрол НАТС има първостепенно задължение да намали полетите по съображения за сигурност. Нормалната дистанция от три мили между летящите самолети при такива обстоятелства се удвоява. Това е разбираемо. Но защо на пътниците, попаднали в произтичащото от мъглата меле с отменените полети, не се казва нищо по този въпрос? По-добрата комуникация ще облекчи до голяма степен кипящото недоволство, съпровождащо подобни събития.
Намаляването наполовина на полетите по този начин определено кара авиолиниите да определят приоритети. Когато решават кой полет да отложат, те започват с този, за който има алтернативи. Така че полетите до британските градове, Париж и Брюксел (до всички може да се стигне с влак) са първите, които стават жертва. За разлика от тях далечните полети са приоритет. Освен това този подход е финансово изгоден за компаниите, защото печалбите идват от дългите, а не от кратките полети.
Всичко това е съвсем логично, но още веднъж да поставим въпроса - защо авиолиниите не запознават своите разочаровани пътници с всички подробности? Повечето хора реагират съвсем нормално дори при най-трудни обстоятелства, стига да не чувстват, че неоснователно са оставени без информация.
Постоянно оплакване на заседналите на Хийтроу пътници е, че те нямат представа какво става. За съжаление, това е положението. Британските летищни власти и Бритиш еъруейз не се покриха със слава през последните години, независимо дали ставаше дума за стачка на хамалите по летищата или терористична заплаха.
Тяхното планиране при извънредни ситуации изглежда потресаващо, връзките с обществеността почти не съществуват. Ето защо не е изненада, че пътниците са бесни.
Мъглата е природен феномен. Нея пак ще я има. Време е летищата и авиолиниите да се вземат в ръце и на първо място да станат по-комуникативни. /БТА/
