Този месец населението на ЕС набъбна с още 28 милиона души. Включването на България и Румъния в европейското лоно дава повод за празнуване по букурещките улици и в софийските дворове. За две от най-бедните страни в Европа влизането в редиците на западната властова структура носи безброй преимущества, не на последно място - пътища, признание, стипендии, по-лесно пътуване, но също и раздяла със съветското минало.
За други обаче - в Париж, Дъблин, Брюксел, а може би дори в самите София и Букурещ - то означава и присъединяване на 3 милиона потенциални проблема, тоест повече цигани. През първата седмица на 2007 година, обявена за "Европейската година на равните възможности за всички", думата "циганин" продължава да се приема като бреме, дори от тези, за които се отнася - ромите.
Редактори във вестници се чудят как да наричат най-многобройното малцинство на европейския континент. Кметове на градове в бившите съветски сателити говорят за "избелване" на някои квартали. В рок парчета по радиото скинари бодро призовават за ползване на огнехвъргачки.
Ако едно общество признава себе си и в крайна сметка си прави самокритика в зависимост от начина, по който се отнася с най-угнетените си членове, тогава най-сериозното изпитание за ЕС е сегашното му отношение към ромите.
Ромите обитават специално предназначени за тях жилищни квартали в Париж, живеят край ямите за токсични отпадъци в Косово, в порутените селски квартали в Източна Словакия и в сивите запустели райони на Дъблин. Навсякъде има такива общности. Някои са малобройни, но взети заедно тези групи оформят 10-милионна мозайка на бедността и отхвърлянето.
Има, разбира се, и роми, които са лекари, етнографи, поети и учени, които призовават за ера на ново съзнание. Те се позовават на ромски принос в изкуствата, политиката и музиката, дело на личности с циганско потекло като Пикасо, Джанго Райнхард, Боб Хоскинс, Чарли Чаплин, полския поет Папуша, Кармен Амая и дори Бил Клинтън. Но в повечето случаи те са "глас в пустиня", който не прониква през отдавна установилите се клишета за ромите като лъжци, мошеници и крадци, които нарушават нощното спокойствие със свирене на цигулка.
"Упорито насажданата безпощадна представа за ромите като за хора без корени, неморални и крадци, е гаранция, че антициганските предразсъдъци твърдо ще останат елемент от поведението на европейците и американците", смята Иън Хенкок, изследовател на ромската култура от Тексаския университет.
Един следобед в Братислава, където изследвах положението на ромите в Словакия, млад интелектуалец започна да обсъжда с мен американските граждански права. Той знаеше за американската крайнолява радикална младежка групировка от 60-те години Weathermen /Синоптиците - по известното им политическо изказване "Не ви е нужен синоптик, за да разберете накъде духа вятърът" - б.пр./, за Мартин Лутър Кинг и Стоукли Кармайкъл. Разпалено защитаваше маргинализираните, но когато го запитах за съвременни проблеми като стерилизацията, училищната дискриминация и изгарянето на ромски къщи в собствената му страна, той каза съвсем незлобиво: "Е, да, разбира се, ама това са просто цигани".
Злонамереността понякога е другото име на мълчанието.
Младото момиче, което гази в мръсните води на поток в Косово, едва ли е чуло за "Годината на равните възможности". Момчето, което диша лепило в разваления асансьор на блока в парижкия квартал Сен Дени, вероятно няма да знае, че десетилетието от 2005 до 2015 г. се предполага да е "Десетилетието на ромското приобщаване".
Важно е, разбира се, да не превръщаме която и да било култура в изреждане на оплаквания и благопожелания. Дори самите роми са дълбоко раздвоени за собствената си идентичност. Те са толкова разнородни колкото и всички други групи хора, но до заглавията в медиите стигат най-често бандите, измамите, неграмотността, насилието - и мълчанието.
Учени като Иън Хенкок призовават правителствата, поетите, журналистите, правозащитниците и широката общественост да си спомнят, че ромите, подобно на афро-американците, са били роби в Централна Европа само допреди 150 години. По време на Холокоста в комините на крематориумите е имало и пепел от цигани. Тези факти, както и други истории от първостепенно значение, трябва да станат по-широко достояние, за да не бъдат считани трите милиони роми от България и Румъния "просто като цигани".
"Борбата на човека срещу властта е борба на паметта срещу забравата", казва Милан Кундера. Моралната насока на европейските инициативи е чудесна и правилна. Защо да нямаме навик да се надяваме, че светът ще стане по-добър?
Обаче все още много неща от историята на ромите са обвити в съзнателна забрава. Въпросът не е в това, че Европа или Америка нехаят - всяка година в големите градове "Ромският въпрос" се обсъжда на десетки конференции и от десетки неправителствени организации, а 2007 година се очертава като особено благодатна в това отношение - но преобладаващото отношение все още е като отзвук от стария словашки виц: "Кое е това дребно, мургаво, смрадливо нещо, което тропа на вратата?".
Отговорът е не само бъдещето, но и миналото.
Колъм Маккан, в. "Бостън глоуб" /БТА/
