Бъдещето на Куба - повод за размисли
Бъдещето на Куба - повод за размисли / netinfo

Кубинският лидер е в тежко състояние. Дали ще живее или ще напусне този свят, знае само Господ. Навършил е 80. Ясно е само, че няма вече да поеме държавното управление в пълен обем. Смъртоносната болест на лидер от подобен мащаб дава повод за размисли не само в Куба, но и в цял свят: какво ще стане със страната след Фидел Кастро?

Куба е уникална страна, успяла след рухването на световната социалистическа система, след разпадането на Съветския съюз, в контекста на глобализацията да запази все пак комунистическата идея и социалистическото съдържание на държавния строй и самостоятелно да се изправи срещу натиска от Запад.

Промени ще има, но е трудно да се прогнозира какви и кога точно. Стига организмът на Ф. Кастро да надвие недъга, без значение дали ще бъде в тежко състояние, парализиран или в кома, политическо-държавната система ще остане същата. Щом команданте Фидел живее, това ще е знак, че революцията продължава.

Ако почине обаче, ще започне сражение за Куба, включително в самата страна. И битката ще бъде сериозна. След почти 50 години начело на държавата и партията на 31 юли м. г. Фидел Кастро официално предаде властовите пълномощия на по-малкия си брат Раул. Петте месеца управление на Раул Кастро показват, че независимо от комунистическата му риторика братът на Фидел е склонен да промени стила на ръководство в страната.

Като далновиден политик команданте Фидел бе подготвил добър кадрови резерв за развитието на Куба. По негово време повечето министри, висши ръководители и партийни функционери нямаха и 40 години. Следователно, за разлика от старата гвардия, има кой да започне формирането на пазарни механизми.

Това обаче няма да стане скоро, нито отведнъж. Въпреки безспорния си авторитет Раул винаги е бил в сянката на брат си. А един чудесен изпълнител по принцип не се превръща в лидер. И голяма част от населението, на първо място военните, ще застанат срещу неговите планове, макар и осъществявани под знамето на Фидел.

От една страна, кубинците са уморени от мизерията, от друга - пазарът ще е шок за тях. След пет десетилетия уравниловка и държавна опека те просто не са готови за конкуренция.

Ще предположим, че ако бъде избран "китайският" вариант за реформи с плавно минаване на капиталистически релси под неизменното ръководство на комунистическата партия, това ще гарантира стабилност в страната. Ако пък се избърза и се избере "шоковият" модел, неизбежно ще избухнат масови протести, днешното ръководство със сигурност ще бъде свалено и на власт ще дойдат военните. Също под знамето на Фидел Кастро.

Възможните варианти в развитието на събитията обаче твърде ще зависят от международното разположение на силите. Ако нещастието бе сполетяло Фидел преди 10 години, без съмнение щяхме да видим страната притеглена в орбитата на влияние на САЩ.

И Щатите нямаше да пропуснат момента, за да внедрят там "цивилизована демокрация" с помощта на кубинската емиграция и политическата опозиция.

САЩ вече са разработили план да установят в Куба демократичен режим след смъртта на команданте Фидел. Още миналата година президентът Джордж Буш заяви, че Вашингтон "активно работи върху промени в Куба, а не само изчаква промени".

Белият дом планира две седмици след смъртта на кубинския лидер да задейства програма за мащабна хуманитарна помощ за острова, да изпрати там подготвени в САЩ съдии, полицейски служители и експерти, които да осигурят произвеждането на общи свободни избори, и след още 180 дни на власт да дойде демократично правителство.

Това естествено би могло да се тълкува като плод на болно въображение от страна на президентската администрация в САЩ, ако не бе назначаването на Кейлъб Маккери за "временен координатор за Куба". Работата му е да помага на кубинците "да възстановят свободата след 47 години жестока диктатура".

За ускоряването на този преход са отпуснати 57 млн. долара, предназначени за сваляне на Раул. "Те подготвят перманентна диктатура. Ние обаче подкрепяме един процес на предаване на властта, който ще позволи на кубинците да произведат честни избори", заяви Маккери.

Напоследък обаче в Латинска Америка протичат сериозни интеграционни процеси. През 21-и век Куба не е самотна в своята антиамериканска политика. След Фидел политически лидер на латиноамериканците ще стане венецуелският президент Уго Чавес. Той ще упражни най-голямо влияние върху бъдещето на Куба и не ще допусне планът на Буш да бъде осъществен, като употреби всички средства, включително военна помощ. Ресурсите на Чавес от петродолари и боен дух явно ще са достатъчни за противодействие срещу Вашингтон, чийто авторитет в Латинска Америка постоянно спада.

Днес Куба придобива стратегически партньори в лицето на Уго Чавес, президента на Боливия Ево Моралес и редица други лидери от региона. Така страната получава шанс след време, макар и лишена от своя лидер, да намери път към бъдещето.

Безспорно положението в Куба интересува и още един играч - Китай, чиято активност в Латинска Америка е общоизвестна. Островът на свободата е най-подходящата опора за по-нататъшна експанзия на Пекин в западното полукълбо. Тук прозират не само икономически, но и геополитически съображения. Един непотопяем самолетоносач никога няма да е излишен, особено след 15-20 години. /БТА/

Коментар