Те работят без заплащане, работното им облекло е роба, обшита с хермелин. Имат усещане за принадлежност към най-елитен клуб.
Дори във Великобритания на 21-ви век, когато в повечето случаи бароните са назначени, а не са наследили титлата по рождение, мястото в Камарата на лордовете запазва своята привлекателност. Медийният магнат Конрад Блек се отказа от
канадското си гражданство, за да се сдобие с такова място, а премиерът Тони Блеър беше злепоставен от неотдавнашните твърдения, че някои членове на Лейбъристката партия са станали перове срещу значителни суми.
"Все още се смята за престижно", казва Питър Фейси от Инициативата за избиране на лордовете - група за натиск, която отстоява идеята перовете да се избират от народа.
"Това е за цял живот - ставаш член на един от най-недостъпните клубове в света; получаваш собствен герб; наричаш се лорд еди кой си. За мнозина това е примамливо".
В наши дни горната камара на парламента, която не се излъчва с избори, е смесица от бивши депутати, адвокати, корпоративни магнати и политически спонсори. Някои са номинирани от политическите партии, други избирани от специална комисия измежду "най-способните" в държавата, а всички биват издигнати в ранг от кралица Елизабет
Втора, за да следят законите, приеманиот Камарата на общините. За първи път горната камара има за председател жена - баронеса Хеймън, която ръководи дебатите като новоизбран пер-председател.
Но векове наред тази камара е била съставена от наследствени благородници - аристократичен елит, находчиво описан от либералния премиер Дейвид Лойд Джордж като "500 мъже... избрани произволно измежду безработните".
Традиционалисти твърдят, че старата уредба е създала Камара, чиито членове са трезвомислещи, необвързани с избирателите или със стриктната партийна дисциплина, налагана на избираните законотворци.
"Тя беше като произволна извадка от населението в парламента - нещо като избрани съдебни заседатели", смята виконт Торингтън, наследствен благородник, загубил мястото си в Камарата на лордовете, когато правителството на Блеър реформира горната камара.
Критици казват, че наследствените перове, обикновено най-големите синове в аристократичните фамилии, нямат представа с какви трудности се сблъскват повечето британци и едва ли могат да представляват страната.
Лейбъристката партия на Блеър дойде на власт през 1997 г. с обещание през следващия век да реформира 900-годишната Камара на лордовете. Неговото правителство побърза още през първия мандат да изпъди над 600 наследствени наследствени херцози, маркизи, графове, виконти и барони, но все пак компромисно позволи на 92-ма да запазят местата си, докато правителството реши как да се излъчва Камарата на лордовете в бъдеще. В случай, че някой от 92-мата почине, заместникът му бива избран измежду наследствените благородници.
Отстранените благородници запазват титлите си, но не и местата в Камарата на лордовете. Последните няколко години реформирането на горната камарата се забави. Председателят на Камарата на общините Джак Стро, който отговаря за напредъка на тази реформа, заяви, че желае "по-представителна, по-модерна" Камара на лордовете, но не уточни дали има предвид членовете й да бъдат назначавани, избирани, или комбинация от двата принципа.
В момента Камарата на лордовете има 713 членове. Повечето назначени са или номинирани от политическите партии, или от независима комисия. Наричани доживотни перове, те получават титлата лорд (лейди) и хермелинови роби, но нямат право да ги предават на децата си. В Камарата на лордовете членуват също няколко висши апелативни съдии, известни като "лордове съдии", и 26 "лордове духовници" - епископи от англиканската църква.
Всички доживотни перове получават титлата барон или баронеса, която не могат да прехвърлят на децата си. Граждани на Великобритания, Ирландия или Общността на нациите могат да бъдат номинирани, въпреки че канадското правителство се позова на рядко прилаган закон, в опит да попречи на Конрад Блек да приеме благородническа титла през 2001г. Той се отказа от канадското си гражданство, за да стане лорд Блек от Кросхарбър. Подобно на други доживотни перове той сам е избрал името към титлата, използвайки за целта лондонския адрес на офисите на своя вестник Дейли Телеграф.
Лордовете не получават заплати, но периодично им се отпускат суми, за да покриват разходите си, пътуванията и служебните разноски, когато парламентът е в сесия.
Въпреки реформите лордовете остават в напреднала възраст - средната им възраст е 68 години - преобладаващо бели, повечето мъже; по-малко от 20 процента от благородниците са жени. Над една трета са бивши политици от една от трите главни политически сили. Едва 20 процента са представители на едрия бизнес.
Голяма част са подложени на силно политическо влияние. Няколко перове бяха назначени с единствената цел да участват в правителството, за което трябва да са членове на парламента.
Лорд Ливай, назначен пер, който бе арестуван неотдавна от полицията във връзка с разследване по подозрения за раздаване на благороднически титли срещу пари, е пратеникът на Блеър в Близкия изток, човекът, отговарящ за финансирането на
Лейбъристката партия и според мълвата - любимият му партньор за тенис.
Бъдещият облик на Камарата на лордовете е неясен. Реформатори като Фейси смятат, че горната камара трябва да се излъчва с избори. Традиционалисти като виконт Торингтън се отнасят носталгично към старата уредба.
"Камарата на лордовете беше хубав клуб", казва Торингтън. "Беше забавно. Имаше я тръпката, ако не че си в сърцето на политическия живот, то поне че си на една ръка разстояние от него". /БТА/
