Михаела Величкова е на 17 години. Тя е едно от двете момичета в Професионалната гимназия по икономика “Карл Маркс” в Смолян, които посещават училище с шамии.
Откога носиш забрадка и всъщност кърпа или фередже се нарича това, с което ходиш на училище?
Кърпа се казва. Сега съм на 17 години и отпреди три години нося кърпа. Решението си е лично мое. Това се прави от волята на самия човек и от искреността на сърцето му.
Не се ли притесняваш от това, че си различна в училище?
Не. В крайна сметка светът е цветен и няма нищо лошо в това да си различен – не толкова различието, колкото моята воля и това, което чувствам аз.
Подкрепя ли те семейството в решението ти и как приемаш проблема, който е свързан с правилника в училище и носенето на униформи? Би ли свалила тази забрадка, ако се наложи, за да продължиш образованието си заедно със своите съученици?
Имам пълната подкрепа на моите родители. Кърпата не ми пречи на униформата и нито един път не съм ходила на училище без униформа. И не мисля, че трябва да се стига до такава крайност да ни забранят да носим кърпи в училище. Защото това е един вид дискриминация. Така се нарушават и нашите права и Конституцията. Защото в Конституцията има член и алинея, в които се казва, че човек избира религията си и има право да изповядва религията, която на него му харесва. Аз имам разрешението от бившето правителство, от министъра на образованието, да нося забрадка и не мисля, че трябва сега да ми се забранява това мое право. 2003 година аз получих документа, според който мога да ходя със забрадка на училище без никакви проблеми.
Ти си писала специално писмо до министъра за това твое желание?
Да, за да се допитам до него. И оттам получих отговор, че няма никакви проблеми.
Не мислиш ли, че ако става въпрос за религиозно училище, това е нормално, но в светско училище каквато е гимназията това по-скоро те отделя от останалите?
Не, аз нямам никакви проблеми в класа и това, че съм със забрадка не пречи на моите съученици да ме възприемат като тях. Моята разлика е единствено във външния вид – иначе в нищо друго не сме различни. Най-важното е, че аз искам светско образование и затова съм в такова училище. На последната страница на бележника пише, че ученикът има право сам да избира училището, в което иска да учи. Аз съм избрала да уча в светско училище и не мисля, че трябва да ми се забранява това мое право.
Би ли направила компромис да напуснеш училището, или докрай ще търсиш правата си включително и с дело срещу държавата, каквито възможности има?
Дано да не се налага, но аз съм твърдо решена да се боря за моите права. Както в моето училище има стая, в която има 12 икони и не се прави никакъв и не се прави никакъв проблем на учителя, който ги е сложил, така и аз да имам същите права – да нося забрадка в училище. Всички ученици, които са християни, носят кръстчета и на тях не им се прави проблем. Това е символ на вярата, която изповядват, а кърпата е моят символ. Религиозното образование не е толкова важно, колкото душевната воля. Има лекции, които се водят и аз ги посещавам, когато мога.
Появи се информация, че родителите – твоите и на Фатме, получават пари за това вие да носите тези забрадки?
Първо никакви пари не се получават. Моето семейство не е финансирано от никакви организации. Носенето на забрадка е мое лично мнение – това чувствам в сърцето и това показвам. Мисля, че човек трябва да е паднал твърде ниско, за да постави материалното над духовното.
Догодина завършваш – каква искаш да станеш?
Искам да продължа в сферата на икономиката. Колебая се между Варна и София, ще видим, има време дотогава.
