Често се случва пациенти, които използват т.н. “народна медицина” да потърсят и помощта на билкари за решаване на техен здравословен проблем. Лекарите трябва да знаят това и да подозират в такива случаи, иначе необичайните за ежедневната практика, отравяния с тежки метали. Понякога пациентите се оплакват от прогресираща обща отпадналост, липса на апетит, лек стомашно-чревен дискомфорт и променен вкус. Налага се да бъде събрана информация за вида на храната, напитките, използваните билки и козметични средства. Много от билковите лекарствени средства, вносните азиатски “патентовани” препарати и различни козметични средства, въобще не са тествани за възможни опасни за здравето странични ефекти и са регистрирани като храни.
Най-популярните билки са:
- ПЕЛИН – използва се под формата на отвари и за подобряване на цвета, и вкусовите качества на алкохолните напитки. Съдържа летливо масло и бета тийон. Води до клиничните прояви на абсинтизъм: психоза, халюцинации и увреждания на интелекта. Смята се, че Ван Гог е бил под въздействието на пелина. Ефектите му върху централната нервна система са подобни на тези на камфора. Острите токсични прояви са: атаксия, световъртеж, главоболие, повръщане, диария и профузно изпотяване.
- АЛОЕ - дразни кожата, води до парене и обриви. Може да се стигне до тежки алергични прояви, диария, повръщане и хематурия.
- ЗЪРНАСТАЦ - съдържа антрохинони, които могат да доведат до тежка водниста диария. Кората съдържа токсин, причиняващ демиелинизация на гръбначния мозък и парализа. Използва се като отхрачващо средство.
- БРЕЗОВА КОРА - съдържа метилсалицилат; токсичните прояви са както при отравяне със салицилати.
- ЧЕРВЕНА ЧУШКА - съдържа капсаицин, алкалоид който успокоява болката като въздейства на тип С аферентните нервни влакна. Смята се, че се стига до изразходване на субстанция Р, която е важен трансмитер за провеждане на болката. Прилагането на капсаицин води до загуба на чувствителност за топлинни, химически и механически стимули по доза-зависим начин.
- КОЧА ТРЕВА - лек стимулатор за централната нервна система и халюциноген. Използва се за пушене.
- АФЛАТОКСИН - големи количества афлатокси В1, В2 и G 1 са установени в много от билковите препарати продавани в Индия. Афлатоксините водят до образуване на чернодробен рак.
- БЕТЕЛ - ядките бетел са известни в Индия още като “супари”. Министерството на информацията на Индия предупреждава, че дъвченето на “супари” може да доведе до рак на устната кухина. Ядките арека, синоним на “бетел” растат на палмовото дърво Арека на малайския полуостров и са най-старото в света вещество използвано като дъвка. Приготвя се смес от: бетел, паста-вар и листа от тютюн. Бетелът води до черно-кафяво оцветяване на езика и оралната лигавица. Основната съставка на бетела е ареколинът, един холинергичен алкалоид. Той е мощно средство предизвикващо изпотяване; стимулатор на слюнчената секреция, отделянето на стомашни и панкреасни сокове; стимулира функцията на интестиналните жлези и слузестите клетки на респираторния тракт; повишава тонуса на мускулатурата на цялото тяло; забавя сърдечната дейност; свива зениците. Варта, като част от сместта бетел, хидролизира ареколина до арекаидин, който е стимулатор на централната нервна система. Еуфоричният ефект се засилва от есенциалната мазнина на бетелния пипер (смес от феноли и терпентенови съставки) и повишената концентрация на ацетилхолин в централната нервна система.
- ОТРАВЯНЕ С ОЛОВО И АРСЕН - хронично отравяне с олово и арсен е описано при една 33 годишна корейка след консумация на билков препарат за лечение на хемороиди. Този препарат е съдържал 2,64 мг./г. олово и 9,65 мг./г. арсен. Документирани са значително повишени нива на олово и арсен в кръвта й.
- ЛАЙКА – чаят от лайка се използва като спазмолитично и оцветяващо средство. Една единствена чаша чай от лайка може да доведе до анафилактична реакция, сърбеж по кожата и респираторен дистрес.
- СЕНА – съдържа драстично действащи растителни лаксативи и диуретици. Може да се стигне до проявите на синдрома на злоупотреба с лаксативни средства: тежки електролитни нарушения и сърдечни аритмии.
- СЛАДКО КОРЕНЧЕ - минералкортикоидни ефекти; води до мускулна слабост в резултат от развиващата се хипокалиемия, особено тежко проявена при хора предразположени към хипокалиемични парализи; причинява ретенция на сол, отоци, хипертония.
- ЦИГАРИ ОТ КАРАМФИЛ - съдържат есенциалната мастна киселина, еугенол 60% и тютюн 40%. Пушенето на такива цигари може да доведе епистаксис, респираторни проблеми, хемоптизис и смърт.
- ЕВКАЛИПТОВО МАСЛО - съдържа 38-68% еукалиптол. Токсичната доза е – 3,5–5 мл. от 100%. 1 мл. от него е достатъчно да убие дете. Началните симптоми се появяват след 10–20 минути. Поглъщането на маслото води до внезапна поява на гърчове и апнея, аспирационна пнеумония, бронхоспазъм. Наблюдавани са трайни неврологични увреждания.
- БЯЛ ИМЕЛ - кардиотоксичен; води до свиване на кръвоносните съдове.
- ЧЕСЪН И ЛУК – използват се като подправки. През 1944 г. е изолирана антибактериалната съставка на чесъна алицин (диалил дисулфид). Пресният чесън има широк спектър срещу Грам-положителните и Грам-отрицателните микроорганизми, включително и такива резистентни на другите антимикробни средства. Чесънът се е оказал ефикасен при експериментална шигелоза у зайци. Наскоро са открити съставки с фибринолитична активност, такива с понижаващ холестерола и останалите липиди ефект, и съставки които намаляват образуването на атеросклеротични плаки.
- Чесънът обаче може да доведе до: гадене, повръщане, диария, бронхоспазъм, хипогликемия, контактен дерматит, изгаряния от чесън, когато се наложи върху кожата за по-продължително време. Контактният дерматит се дължи на сулфидите в чесъна, особено диалил дисулфида, на който (както беше споменато по горе) се дължи високата антимикробна активност срещу бактерии, гъби и ларви.
- ЖЕН-ШЕН – разпространен е в Корея и Северна Америка. В Китай се използва за лечение на импотентност, отпадналост, язви и стрес. Съставна част е на много комбинирани препарати. Известни са два типа Жен Шен, и двата съдържат 17 бета-хидроксилирани сапонини глюкозиди, за които се съобщава, че водят до директна стимулация на централната нервна система и поддържане състоянието на будност. Повишава мотилитета на стомашно- чревния тракт. Метаболизмът на Жен-Шена би могъл: да повлияе на глюкозния метаболизъм и да се стигне до понижаване на кръвната захар; да повиши еритропоезата; да доведе до общо нервно неразположение; да повиши абсорбцията на желязото; да повиши холестерола; да повиши кръвното налягане. Някои разновидности на Жен-Шен водят до пристъпна хипотония, породена от наличието на дамаренетриолни глюкозиди.
- Хроничната или ексцесивната употреба би могла да доведе до синдрома на “Злоупотреба с Жен-Шен”, който се характеризира с диария, нервност, инсомния, хипертония, тахикардия, повишена моторна и когнитивна активност. Еруптивен дерматит е установен при 33-ма в група от 133-ма консуматори. Жен-Шенът води до нарушаване на водно-електролитния баланс, гинекомастия и може да причини хемолиза. Лечението се състои в спиране на употребата му, мониториране на кръвното налягане и кръвната захар.
- ДУБРОВНИК (ЧЕРВЕНО ПОДДЪБИЧЕ) - използва се под формата на чай или капсули за лечение на затлъстяване и анален пруритус. Може да причини тежка хепатотоксичност и смърт от чернодробна недостатъчност.
- ХМЕЛ - съдържа лупулин, който води до атаксия, интраваскуларна хемолиза и пароксизмална нощна хемоглобинурия.
- БИЛКОВИ ТОПКИ - ароматични, землисти на цвят, с грубовата сферична повърхност, оваляни са на ръка от смес на растителна дрога и пчелен мед, с големина от 1,5 до 2,5 см и тегло 2,5 до 9 г. Тези топки се произвеждат главно в Китай. Препоръчваната доза за възрастни е 2 топки дневно, с което се доставят на организма 73 мг арсен и над 1200 мг живак; стига се до хронично отравяне с арсенов или живачен сулфид.
- ПЧЕЛНО МЛЕЧИЦЕ - млекоподобна гъста секреция от слюнчените жлези на пчелите- работнички. То е необходимо за развитието на пчелата-майка. Пчелното млечице се използва за “общо тонизиране” и се включва в състава на козметични препарати за подобряване на ефектите и на други съставки върху кожните тъкани. Консумацията на 2 капсули пчелно млечице може да доведе до тежък респираторен дистрес, астма, анафилаксия и смърт.
- ГИНКО БИЛОБА - екстракти от изсушените листа на Гинко Билоба се използват в Китай за направата на чай за лечение на астма , бронхит, периферна съдова болест и множество заболявания на ЦНС (централната нервна система). Съставките на Гинко Билоба включват флавоноиди (гинко-флавонни глюкозиди) и терпеноиди (гинколиди и билобалиди). Дози от 120 до 160/ мг дневно водят до главоболие, алергични кожни реакции и леки стомашно-чревни оплаквания.
- КАНТАРИОН - съдържа алкалоида хиперицин: води до фоточувствителност, взаимодейства с инхибиторите на МАО.
- ВИТАМИН В-15 ИЛИ ПАНГАМАТ - не е представител на витамините от В група. Получава се от костилки на праскови. Има потенциал да причини цианидно отравяне.
- ЙОХИМБИН - използва се като афродиазик и халюциноген. При предозиране се стига до хипертония, обща слабост и парализи.
- ВАЛЕРИАНА - използва се като антиспазмотично и седативно средство от Средновековието. Може да доведе до атаксия и хипотония.
- ЧЕРЕН ОМАН - използва се под формата на чай и средство подпомагащо храносмилането. Употребата му е свързана с пиролидинова интоксикация и тежко чернодробно увреждане (венооклузивна болест, чернодробна недостатъчност, карцином на черния дроб). Доказано е, че води до развитие на чернодробен карцином у плъхове. Епидемични взривове са наблюдавани в Индия, Афганистан и Ямайка, в резултат от смесване (контаминация) със зърнени храни и чай. Механизмът на токсичното въздействие се състои в образуване на пироли, които са силно реактивни молекули, в състояние да алкилират макромолекулите на ДНК, като в резултат се получават клетъчни некрози, венооклузивна болест подобна на синдрома на Budd–Chiari Те са в състояние да доведат до мутации и карциномна дегенерация. Произвеждат се и капсули от черен оман съдържащи 2,9 мг пиролизидин. Чернодробна интоксикация се получава, ако се приемат по 2 капсули в продължение на 4 месеца. Интоксикацията с черен оман трябва да бъде разграничена от: енцефалит, синдром на Rye, отравяне със салицилати, антабуз синдром. Лечението е чрез стомашна промивка наскоро след приема; при хронична интоксикация – симптоматично лечение; често се налага да се конструира порто-кавален шънт.
ТИПИЗИРАНЕ НА ТОКСИЧНИТЕ РЕАКЦИИ ОТ БИЛКОТЕРАПИЯТА
Де Смет класифицира токсичните реакции от билкотерапията по следния начин:
РЕАКЦИИ ТИП А
Те са предсказуеми фармакологично и обикновено са дозо-зависими, например индукцията на хипертония и общо безпокойство след прием на йохимбин.
РЕАКЦИИ ТИП Б
Те са реакции на свръхчувствителност и се срещат при малък брой пациенти, но могат да бъдат потенциално фатални: например нормални дози йохимбин водят до бронхоспазъм и повишена продукция на мукус при пациенти с прояви на тежък алергичен дерматит; при други пациенти може да доведе до прогресираща бъбречна недостатъчност, а при някои може да отключи системен лупус еритематозус-подобен синдром.
РЕАКЦИИ ТИП В
Тези реакции се проявяват при продължителна употреба: например, мускулна слабост в резултат от хипокалиемия при продължително лечение с растителни антраноидни лаксативи.
РЕАКЦИИ ТИП Г
Тези реакции като карциногенност и тератогенност са отложени във времето. Някои от билките имат мощен тератогенен и карциногенен потенциал.
СМЪРТНОСТ
Според Жубер смъртността сред чернокожите в Южна Африка в резултат от практикуване на “народна медицина” е 50% от всички смъртни случаи. “Народните лечители” са основният източник, от където се разпространяват методите на “народната медицина”. Вентер и Жубер са основали наскоро библиотека за “народната медицина”, която включва ботаника, токсикологичен профил и описание на някои по-особени растителни субстанции.
ПРИМЕРИ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ НЯКОИ БИЛКИ И ЛЕКАРСТВЕНИ ПРЕПАРАТИ
1. Взаимодействие, при което се повишава токсичността на билката: антибактериалните квинолони (пипемидинова киселина, ципрофлоксацин, еноксацин) подтискат чернодробния метаболизъм на кофеина. В резултат кофеин съдържащите кола, кафе и други препарати могат да увеличат страничните си ефекти като: тремор и тахикардия.
2. Взаимодействие, при което се повишава токсичността на лекарствения препарат: пиперинът (основният алкалоид на черния пипер - главна съставка на всички индийски билкови препарати - Аюверда), повишават бионаличността на теофилина и фенитоина. Сокът от грейпфрут повишава бионаличността на някои от калциевите антагонисти и на някои медикаменти от други групи.
НАРОДНИ ЛЕЧИТЕЛИ
Съществуват три категории “народни лечители”:
а) лечители, на които е “внушена” божествена сила главно чрез съновидения;
б) билкари, мъже или жени, които назначават терапия с билки;
в) членове от една фамилия (напр. баби), чиито знания се предават от поколение на поколение; те събират билки, с които лекуват своите деца и внуци.
ИЗВОДИ:
1. На легалния (аптеки, дрогерии, супермаркети) и нелегалния (нерегламентиран от закона) пазар на лекарствени средства в България се предлагат огромен брой билкови препарати, “патентовани” медикаменти от Азия: Китай, Индия, Корея и други, както и хранителни добавки, чийто състав не се контролира достатъчно надеждно от държавата.
2. Тези препарати обикновено са регистрирани като “храни” или “хранителни добавки”, а това означава, че не отговарят на изискванията за лекарства и не могат да се назначават като такива, например лекар не би трябвало в традиционна рецептурна форма да ги изписва на болните.
3. Рекламата на такива средства в България изглежда не се преследва от закона, защото наблюдаваме подобни реклами по телевизията и пресата ежедневно.
4. Лечението и самолечението с такива средства може да бъде изключително опасно за здравето, дори да доведе до смърт, инвалидност, развитие на злокачествено заболяване и тежки увреждания на плода у бременните, т.е. становището, че “щом препаратът е билка, то той е безвреден”, е абсолютно погрешно.
