Беше късно през юни, когато Гаврило Принцип застреля в Сараево ерцхерцога Франц Фердинанд и жена му. След като изпразни револвера си, младият сръбски националист скочи в плитката река, която тече през града, и скоро след това беше заловен. Но събитията, които той предизвика, не можеха да бъдат овладени така лесно. Два месеца по-късно Европа беше във война.
Идеята, че малки искри насилие могат да разпалят глобален пожар, е загнездена в съзнанието на света. Като последица от стрелбата на Принцип през лятото на 1914 г. в крайна сметка бе отнет животът на поне десет милиона души, разпаднаха се четири империи и повече от две дузини страни бяха въвлечени във война.
В сегашното горещо лято съзнанието за крехкостта на мира се изостря значително, докато светът наблюдава насилието в Близкия изток. Кръвопролитието в Ливан изглежда като част от разрастващ се конфликт. Ирак преживява един от най-кървавите си месеци от началото на американската инвазия през 2003 г. Талибани палят училища и атакуват села в южната част на Афганистан, докато САЩ и НАТО се опитват да защитават слабото правителство на страната. Притежаващата ядрено оръжие Индия все още разчиства безпорядъка от голяма терористична атака, за която се подозира, че е дело на ислямисти от вражески Пакистан. Светът се къпе в оръжия, Северна Корея и Иран развиват ядрените си способности, технологията на ракетите с голям обсег се разпространява като вирус.
Някои съзират началото на глобален конфликт. "Намираме се, може да се каже, в ранен стадий на третата световна война", коментира бившият председател на Камарата на представителите Нют Гингрич. Някои религиозни уеб-стайтове гъмжат от приказки за Армагедон. В прогнозите за световна война може би има колкото преувеличение, толкова и пророчество. Но не е много трудно да предвидим начините, по които горещите точки на света биха се възпламенили.
Ето няколко примерни сценария:
1) Иран под прицел: Докато израелските войски издирват и унищожават силите на Хизбула в Южен Ливан, разузнаването засича пратка от ирански ракети с голям обсег на път за Ливан. Израелското правителство решава да бомбардира и конвоя, и иранските ядрени инсталации едновременно. След като Иран се съвзема от шока, Гвардейците на революцията преминават границата с Ирак и атакуват американците, съюзник на Израел. Правителствата на Сирия, Йордания, Египет и Саудитска Арабия са подложени на натиска на масови улични протести с искане за възмездие срещу Израел, правителствата в крайна сметка отстъпват и започва голяма регионална война.
2) Ракети от разстояние: Докато очите на света са обърнати към Близкия изток, севернокорейският лидер Ким Чен Ир решава да продължи шоуто с фойерверки, което започна по-рано този месец. Но този път рискованата маневра излиза от релси.
Ракета, която трябва да падне в морето в близост до Япония, се отклонява и удря Токио, убивайки дузина цивилни. Разгневени, САЩ, които са в договорни съюзнически отношения с Япония, бомбардират севернокорейските ракетни установки и ядрени съоръжения. Севернокорейската артилерия открива огън срещу Сеул,а южнокорейските и американските войски отговарят на огъня. Междувременно китайски войски преминават границата от север, за да пресекат потока от отчаяни бежанци, точно когато американците напредват от юг. Неочаквано световната свръхсила и най-новата световна сила се изправят лице в лице.
3) Безконтролни ядрени оръжия: Ал Каида държи президента на Пакистан Первез Мушараф в полезрението си от години. Най-накрая организацията се добира до него. Пакистан изпада в хаос, бунтовници изпълват улиците, а армията се опитва да въведе ред. Индия решава да се възползва от вакуума и да накаже базираните в Кашмир ислямисти, които обвинява за атентатите в мумбайските железници. Междувременно американски специални сили, изпратени да осигурят охрана на пакистанските ядрени съоръжения, се сблъскват с разярена тълпа.
4) Империята отвръща на удара: Натиск за демократични реформи възниква в автократичната Беларус. Докато протестиращите се тълпят пред парламента в Минск, президентътАлександър Лукашенко иска помощ от Русия. След като протестиращите биват бити и убивани, призовават за помощ и съседна Полша - член на НАТО с горчиви спомени от съветските репресии - открива хуманитарна мисия да подслони противниците на режима. Полски и руски войски влизат в сблъсъци и се стига до конфронтация с НАТО.
Както преди други войни, и днес има повече от достатъчно сухи съчки, за да се разпали конфликт между великите сили. Критичният въпрос е доколко ефективни са станали големите сили при справянето с регионални конфликта и предотвратяването на тяхното ескалиране. След две световни войни и продължилата няколко десетилетия Студена война какво е научил светът за справянето с конфликти?
Краят на Студената война имаше оздравителния ефект на потушаването на много регионални конфликти. През 60-те и 70-те години всяка криза в Близкия изток можеше да въвлече суперсилите в конфликт, за да защитят съответната сателитна държава.
Останалият свят също бе част на шахматната дъска на Студената война. Сравнете почти незабележимото мироопазване на ООН в Конго днес със спорната мисия там в началото на 60-те. (Съветският съюз беше убеден, че мисията на ООН подкрепя американския марионетен режим, и руските дипломати напуснаха шумно няколко заседания на Съвета за сигурност на ООН в знак на протест.) От Ангола до Афганистан почти всеки конфликт от епохата на Студената война беше война под нечия диктовка. Днес много местни кризи могат да бъдат предадени на хуманитарни организации или просто пренебрегнати.
Но краят на двуполюсния свят има и своята тъмна страна. В добрите стари времена двете съпернически суперсили понякога обуздаваха войнствените си сателитни страни от страх, че регионалният конфликт може да ескалира. Коя от сегашните сили може да заяви, че днес има подобно влияние над Техеран или Пхенян?
Днешният свят има едно голямо преимущество: никоя от водещите сили не проявява желание да пренареди света както Германия преди двете световни войни и Япония преди Втората.
Вярно, Китай е бързо изгряваща сила - често дестабилизиращ феномен в международните отношения, - но той изглежда по-склонен да се концентрира върху икономическия си растеж отколкото върху военни завоевания (може би с изключение на Тайван). Русия не може да се примири с падането си от пиедестала на суперсила, но също така изглежда примирена с американското военно надмощие и по-заинтересована да запази позициите си на световен производител на горива, отколкото да възроди деморализираната си армия.
Всъщност, военното надмощие на САЩ заприличва на ключ към световната стабилност. Някои теории от международните отношения предвиждат основните сили да се обединят, за да оспорят мощта на Америка, но трудно биха се намерили доказателства за такова развитие на нещата. В крайна сметка САЩ нахлуха в Ирак без резолюция от ООН, а все още няма и намек, че Франция, Русия или Китай ще отговорят с военни мерки.
Има и още един фактор, влияещ на предпазливостта на великите сили: ядрените оръжия. На лидерите на Европа в навечерието на Първата световна война може да им бъде простено, че не предвидиха клането, което предизвикаха. Тяхното поколение израсна в свят на кратки войни, които нанесоха ограничени поражения. Лидерите днес обаче не би трябвало да имат такива илюзии.
Инсталирането на горещи телефонни линии за спешни случаи между световните столици е свидетелство за нуждата от бързи и ясни комуникации във време на криза. Дипломатическите инструменти също се подобряват. Макар и мудно, Съветът за сигурност редовно събира представители на големите сили в една зала да разискват кризи в развитие.
Така че има основание за надежда, че големите сили проявяват малък интерес да си играят с огъня и притежават инструменти за потушаването му. Но самодоволството е опасно. Британският икономист Норман Анджел убедително доказа някога, че дълбоките икономически връзки могат да направят конфликтите между големите сили отживелица. Неговата книга излезе през 1910 г. и беше все още по книжарниците, когато европейските армии преминаваха през границите през 1914г. /БТА/
