Всеки делничен ден в предаването „Кой говори” на Дарик радио (от 10.00 до 12.00)
Думите, които показват човека до теб, какъвто не го познаваш. Всеки гост в студиото на Дарик сам изненадва себе си като тегли думи от сламената шапка на „Кой говори”. Това не е обикновено интервю. Това е игра на мисълта, в която думите вадят на повърхността най-скритите мисли на нашите гости.
В рамките на броени секунди, сълзите се превръщат в смях, тъй като думите в сламената шапка на „Кой говори” провокират много повече от въпроса „Какви са бъдещите ви творчески планове”.
Досега в "Думите": Дойчин Боянов, Иглика Трифонова, Стоян Михалев, Диана Иванова, Кольо Карамфилов… Чуйте ги в аудио-зоната.
Александър Андреев, журналист от българската редакция на „Дойче веле”, писател и един от най-добрите преводачи от немски език. Автор е на три книги, два романа и една публицистична за тайните служби. Има блестящи преводи на Рилке, Гюнтер Грас и Томас Бенхарт.
Думите в сламената шапка са десетина на брой. Ето какви асоциации направи Александър Андреев за тези, които изтегли:
КЛИШЕ
Всички знаят какъв боец срещу клишетата съм. Сещам се за пряката асоциация с клишетата, които се въртят из медийното пространство за България, особено по повод приемането на страната в ЕС. Те са различни в различните европейски страни. В англосаксонския свят България често се използва като нещо загадъчно, мрачно, много изчанчено. Например, ако кажат „български ортопед”, това означава, че е някакъв мистичен ортопед, подозрителен, но може би и гений, факир.
В немскоезичните страни, най-вече в Германия и в Австрия, където напоследък много се пише за България, страната се асоциира с класическото клише „бивша комунистическа страна”, „престъпност”, „корупция”. Но от друга страна все повече се налагат и позитивните клишета: „хубава почивка”, „евтино”, „красива природа”, „можеш да си купиш имоти”, „живее се добре”, "вкусна е храната”, "хората са много приятни” и др.
Аз често посягам към клишетата, защото те са начин много бързо в комуникацията да се съобщи нещо, за което иначе трябва да отделиш много време да обясняваш детайлите и като му туриш кавичките на съответното клише, всичко е ясно.
Ти говориш за клишетата за България. А от обратната страна, кое е най-голямото клише за Европейския съюз, на което ние сме навикнали и което би могло да те подразни?
За Европейския съюз най-голямото клише е, че „внезапно ще забогатеем във връзка с ЕС”, но мисля, че то отстъпва на по-диференцирана гледна точка към онова, което става. Смятам, че от това наивно клише българите скоро ще стигнат до силен евроскептицизъм още тази година. Хората ще разберат, че това с бързото забогатяване е химера и изобщо няма да стане по този начин.
Не зависи нито Съветския съюз, нито от Европейския.
Ни най-малко, нито от ООН.
СЪЛЗИ
Все по-често във връзка с остаряването, като види човек нещо трогателно или красиво развиващ се сюжет, хубави човешки чувства, започва да се просълзява. Но има няколко ситуации, в които гледам с ирония на сълзите. Преди време на откриването на Световното първенство по футбол или на Олимпиадата, когато се издигаха националните флагове, там всички се държеха за сърцата и пееха разни химни, един мой приятел се просълзи и каза: "Ето това са международни работи, които аз много харесвам”. На мен в такива ситуации ми става чоглаво и до никакви сълзи не ми е, защото този тип общност на хората, всеки в своя си патриотизъм и всеки взрян нагоре в своето си знаме, да не говорим, че самият патриотизъм и знамето са малко съмнително обекти на вълнение, този тип фалшиви общности ме изпълват само с подозрение, не предизвикват никакво просълзяване.
МИТИНГ
Това отключва много мощна асоциативна верига у мен, защото 1989 година, когато тръгнахме по първите митинги и се възхищавахме на тогавашните лидери на СДС, аз поне, други се възхищаваха на други, все по-често си мисля колко наивни сме били тогава. Мислехме си, че всичко знаем, че демокрацията е дошла, че бързо ще си подредим едно много хубаво общество, където всичко ще е наред. Мнозина от нас по време на тия митинги изобщо не им идваше на в главата думата икономика, всички мислехме за демокрация, за свобода, за човешки права, за свободно птуване, за някакви грандиозно проекти като ЕС, тогава далечен. За икономика никой не мислеше, което се оказа огромна грешка, защото едни хитри и лоши момчета са мислели за това в същото време. И ако цялото общество се беше напънало да помисли по тоя въпрос, след митингите дойде и кръглата маса през 1990 година, където също за икономика не ставаше дума, може би преходът в България щеше да е по-малко мъчителен и по-бърз.
А ти самият „митингаджия” ли си?
Не, не съм разбира се, макар че тогава се изживявах като много настървен митингаджия. Но митинг има и друго значение – среща. В сегашната ми битност непрекъснато ми се налага да участвам в много тъпи митинги, конференции, летучки, заседания и др. и като я видя изписана на английски думата, ме побиват тръпки.
А думата date – любовната среща?
Аз съм на възраст, в която любовните срещи малко са останали в миналото. Не знам защо към английската дума за любовна среща имам много отрицателно отношение. Може би е във връзка с филмите и литературното натрупване. Трябва да се разровя много далеч в миналото си, за да извадя някакви любовни срещи, но едва ли ще бъде толкова интересно.
СМЯХ
Едно време в края на 80-те години за година и половина работех в редакция „Хумор, сатира и забава” на Българското радио с моя много обичан приятел Иван Кулеков, и с него непрекъснато се смеехме, защото измисляхме глупости, смешки, включително и политически предизвикателни неща, които пускахме по радиото. Това ми е най-интензивният спомен за смях, съвсем неподправен, весел, непрекъснат самоиндуциращ се, особено, когато бяхме заедно с Иван и пишехме едно негово предаване „Звезди посред бял ден”, кикотили сме се като идиоти. Аз не помня друг път да съм се смял толкова в продължение на часове, измисляйки някакви смешки за пускане по радиото.
А сега на какво се смееш? Защото с много хора си говорим, че днес е много трудно искрено да се смееш на нещо, не просто да се усмихваш. Смея се на вицове, чета доста вицове из интернет. Много често ме разсмиват нелепости в междукултурната комуникация във връзка с абсолютно различните нагледи. Карат ме да усмихвам по-скоро, не да смея на глас и сякаш това е. А глупостите все повече ме натъжават, защото едно време се смеех високомерно на глупостите. Сега си давам сметка от колко глупости е изтъкан целият свят и нашият живот и колко по-добре би било да са по-малко глупостите. МОРЕ Веднага се сещам за Пролет Велкова, защото някак си морето е част от нейната природа и винаги като чуя море се сещам за нея. Още повече, че съвсем на скоро сме изкарали няколко дни заедно на морето. Иначе асоциациите са банални. Мисля, че можем да прескочим морето, защото си представям хубави плажове, как седя и съзерцавам, чета книги, почивам си… Единственото, което е малко по-вълнуващо и интересно е: преди време бяхме в един египетски курорт с коралови рифове, където за пръв път на стари години погледнах под водата тези шарени риби и наистина се удивих от уникалната им красота, която като я видиш на филм ти се вижда малко измислена, но на живо може да се задавиш, да си глътнеш шнорхела. А като човек, който е пътувал много – море или океан? Зависи. Индийският океан е много приятен океан, хубав, топъл и красив. Атлантическият не толкова, Тихия не съм го виждал. Моретата също са различни. Средиземно море е прекрасно, Черно море – горе-долу, но Северно или Балтийско са кофти. ЦИНИЗЪМ Като че ли не е много хубава за край на разговора тази дума. Да изтеглим още една. ПРИЯТЕЛСТВО Все по важно ми става. Хората, които са ми приятели от много десетилетия наред, често си мисля за какво става дума в тоя живот – за кариера, за пари, за власт, за секс – и все по-често стигам до извода, че става дума за приятелство и за най-близките ти хора. На тях, ако не им отделиш време, сили и енергия, не си струва в нищо друго да ги влагаш. А коя е любимата ти дума? За съжаление, аз се замислих, не мога една дума да кажа. Спомената бе думата хармония. Можем да я приемем, тя е една от няколкото, които бих избрал.
