Би трябвало изборният ден да бъде онази част от надпреварата между политическите сили, която слага край на битката, решава неизвестното в уравнението и строи живота нов. Би трябвало в изборния ден победителите да ликуват след изстрадана победа, а загубилите да се вайкат за пропуснатитe шансове.
Би трябвало да има ясно разграничени почитатели на едните и другите, победители и победени, усмихнати и тъжни.
Би трябвало да е така. Във футболното дерби се случва така. На боксовия ринг става така. На шахматната дъска също. В училище умните побеждават с по-добри оценки. За сърцето на една красавица се борят мнозина, но любовта й грабва един. И така нататък. Когато фотофинишът цъкне, победителят е ясен - той ликува, другият страда.
Не и с изборите в родината. Особената предизборна надпревара и пълната неяснота кои са добрите и кои лошите, прави изборния ден все по-страшно занимание.
В нормалните държави само мазохистите и политически консултанти не се радват, че изборният ден слага край на кампанията. У нас почти никой не се радва, тъй като неяснотите не свършват с изборния ден, а тогава започва техният втори епизод.
И така, вместо да сме щастливи, че изборният ден идва, по-скоро ни хваща страх. Странно разминаване - сигурно и на вас са ви казвали, особено след падането на Живков, че изборите са хубаво нещо, някакъв монблан на демокрацията.
Че на избори се ходи с нови дрехи и весело настроение - кой знае, вашите любимци ще победят, чака ви парти; пък ако загубят - нищо, добра битка беше. Някой да се чувства обнадежден от идващия изборен ден? Да го възприема като демократичен акт, който ще даде властта на по-добрите?
Нещо повече, едно време скачахме наежени против протестния вот - как е възможно, казваха политическите спецове, това не води до нищо добро. Днес и протестен вот няма. Да отидеш и гласуваш против опонента, ама кой е опонентът? Да гласуваш за добрия - ама кой е истински лошият? Кой е манджурският кандидат? Коя е куклата на конци? Кой е подставен? Кой казва истината и кой не?
Ако в съзнанието на все повече хора в родината изборите не значат нищо, кой тогава говори за здравето на нацията, като тя очевидно страда от най-коварната болест - страх от идващите избори. Репродуктивните функции на държавата са свързани точно с изборния ден, когато тя "ражда" новите управници, които би трябвало да управляват добре.
А хората "оплождат" с бюлетините си държавата, за да се произведе нещо по-добро. Хората смятат, че животът им зависи от развитието на изборите. Когато спрат да смятат така, се получава една особена електорална дисфункция, която се лекува трудно и самолетните хапчета не помагат.
Изборите имат интересната функция да дават всичко, от което един народ се нуждае, тъй като чрез избори функционират модерните и работещи демокрации. Но изборите имат и удивителната функция да отнемат. Да видим какво ще се случи с нашите.
