Вицепрезидентът на Световната банка Кристалина Георгиева в интервю за предаването „Годината” по Дарик радио:
Преди два месеца, когато бяхте в България, дадохте някои съвети за това как българското правителство следва да реагира в условията на криза. Но това беше по времето, когато у нас в общи линии се казваше, че кризата няма да я усетим съществено. Как оценявате собствените си съвети сега, когато и у нас вече виждаме ефектите на кризата в няколко сектора поне?
Това, което тогава казах, си остава валидно и днес. Да се надяваме на най-доброто, да сме готови за най-лошото. Няма да ни се размине. Ние не можем да се изолираме, когато цялата световна икономика се тресе, първо, от финансовата криза, след това от преминаването на финансовата криза в реалната икономика. Сега, това, което виждаме, и това, на което в България трябва да се обръща много внимание, е, че тя се пренася в криза на заетостта. Безработицата расте много бързо. Прогнозите за растежа за догодина в развитите страни като цяло сега са отрицателни. Значи, няма как това да не продължи. Прогнозите за преходните и развиващите се икономики се съкратиха наполовина и може би още ще бъдат коригирани, ще го видим. България в тези условия, да, имаме предимство да сме в малко по-добра позиция, фискално, от гледна точка на резерви. Имаме също и предимството, при нас кризата идва по-късно. Тоест, ние можем да видим какво става на други места и по-добре да се подготвим. Но не можем и не трябва да си закопаем главата в пясъка. Трябва да погледнем реално на това, което става. Това какво значи, да погледнем реално на това, което става? Не е предсказуемо сто процента, но има неща, които са предсказуеми, като рискове за нас. Знаем ги - свиването на износа ни, свиването на чуждите инвестиции, това, че ние, да кажем, икономиката ни доста зависи и от туризма. Той ще пострада като количество, ще пострада като качество, ще пострада като цена. И в тези условия можем да кажем, знаем какви са ни рисковете и ето това са действия, които логично могат да ни помогнат да се справим по-добре с тези рискове, или да ги намалим, или, ако повече ни провърви, да ги неутрализираме.
Реално погледнато, обаче кой знае какви действия у нас не се предприеха, освен все пак да се налее една значителна сума в българската Банка за развитие, така, че да осигури по-облекчено кредитиране за малкия и средния бизнес. Имаше идеи да се пренапише бюджет 2009, но знаете, че той бе приет според прогнозите от септември. Крие ли това опасности за българската икономика?
Знаете ли, аз това, което виждам като по-съществено днес, на прага на 2009 г., това са три неща. Първо, ясно е, че ние имаме фискален резерв, значи трябва много внимателно трябва да си го пазим, защото той ни помага да стоим по-стабилно. Помага ни да минем през кризата, да се надяваме, с по-малко проблеми. Но трябва да има много сериозен разговор в правителството, правителството, частният сектор, обществото, за какво можем да харчим пари, което действително ще помогне. И това, което малко липсва, е такъв съдържателен разговор. Аз ще ви кажа, има неща, които системно могат да се погледнат, които са добре като антикризисни, но които са добре да ни павират пътя за времето след кризата, защото то това време ще дойде. И ние трябва да мислим какво правим днес, което ни помага да сме по-конкурентноспособни като дойде това по-добро време. И в тази категория разходи има 4, които са сравнително лесно да се направят така, че да подействат бързо. Първото е, хората го говорят, т. нар. малка инфраструктура. В България много занемарихме в последните години инфраструктура, която е важна за жизнената среда на хората - детски площадки, спортни площадки, възможности, особено в малки и средни градове, да му е приятно на човек, така, да се движи из града си. Това е сравнително бързо като проект да се организира и да се изпълни, помага на заетостта и има дългосрочно, помага на, така да кажем, дестинация България, на това как изглежда, как стои България. Същото нещо е в сферата на образованието. Ние знаем, че като ни удари безработица младите хора са много рискови, защото те излизат без много опит на пазара на труда. Ако можем да ги задържим по-дълго в образователната система, да кажем, ако имаме стипендии, стимули да останат те, помагаме на пазара на труда, но също помагаме на това бъдеще, когато искаме да са по-продуктивни, по-производителни. Знаем, че като ни подхване по-тежко положението, има групи от хора, които са в по-рискова позиция. Значи, трябва да мислим какво правим, за да можем бързо да им помогнем на тези хора, защото, ако не го направим, става четвъртото нещо, което е - расте престъпността. И това също е област, където трябва да се мисли сега, нали, какво да правим, как можем да я организираме. И това не са теми, които отсъстват в нашата дискусия. Не искам да кажа, че хората не го мислят, но не са системно проработени достатъчно, за да им видим бързо приложението и да им видим бързо резултатите.
Понеже вие сама отворихте темата за харчовете, има противоречиви коментари у нас по ролята на излишъка, който, знаете, години наред е обект на, така, особено ожесточени спорове. Да кажем, от ваша гледна точка, за неговата роля в такава ситуация? Сегашните управляващи казват, че това е нашето спасение, че той е нашият най-сериозен буфер срещу ефектите на световната финансова криза. Но пък икономистите казват, че на практика това е отложено плащане.
Знаете ли, без съмнение това е една от положителните страни на нашата позиция, това, че имаме този буфер. Прави са хората да го наричат буфер. Няма съмнение, че това е добро нещо, защото, да кажем, ако по-сериозно се свие износът и чуждите инвестиции, ние трябва да търсим начини да засилим вътрешното потребление. И в същото време аз ще си позволя да кажа нещо, което няма да е много популярно, трябва много, много внимателно да го гледаме този излишък, защото ситуацията е много променлива. Колкото по-малко се хвърляме, така, смело да го похарчим днес, но сме премислили как да го използваме и знаем как да го пуснем в действие, ако това ни потрябва, толкова по-добре ще бъдем. Ще кажа, че това е отложено плащане, хората, които го казват, те също имат право, защото, да, това са пари, които хипотетично ние можем да ги вкараме сега в икономиката, да вдигнем вътрешното търсене и може би това ще помогне да се позапазим от кризата. Но ако си спомняте 2001 г. след атаката на Световния търговски център в Ню Йорк, тогава икономиката на Щатите се забави и призивът беше: дайте дори да не харчим. И ние попаднахме в резултат на това в тази много неблагоприятна ситуация днес, когато от ливърич трябва да вървим към диливърич, когато максимално използване на ресурсите за увеличаване и на инвеститорското, и на потребителското потребление, ние сега се чудим какво да правим, защото кредитният ресурс пресъхва. Тоест, теоретично много добре, вземете парите, върнете ги, но това е, ако ние знам със сигурност какво ни чака 2009 г. и то е толкова предсказуемо, че ние можем да си направим планчето днес и да го изпълним. Това е дълъг начин, да кажа, трябва да сме много предпазливи, много е ценен този ресурс. Разбира се, трябва да се разчита на него и той да се използва, но много внимателно, много внимателно.
Напоследък доби популярност идеята на бизнеса, подкрепена от икономическия ни министър засега, да въведем еврото като паралелна валута, като антикризисна мярка. Вие смятате ли, че има голямо основание, в контекста на нашия разговор?
Аз, честно да кажа, не бих се хвърлила много бързо на каквито и да е, такива, по-други, драматични мерки в момента, и то е точно защото имаме този елемент на несигурност, който всички знаят, че когато е по-голяма непредсказуемостта на развитието на икономиката, тогава трябва да сме... с такива мерки трябва да сме много внимателни. Защо го казвам това, защото ние имаме един прекрасен инструмент за такива условия, това е валутният борд. Той си работи в много години като фактор на стабилност. Да се опитваме да ускорим присъединяването към еврозоната днес, добре е хората да мислят, дето се вика, извън кутийката, да търсят нови решения. Но трябва да се търсят нови решения, които не поставят под риск факторите на стабилност, които за нас са много ценни, които досега ни помагат.
Може би едно от малкото безспорни неща в ситуация като днешната е, че кризата у нас ще се усети с по-голяма сила с голямо закъснение, което означава следващата година, която за България, знаете, е година и на избори, в тази една ситуация и като се има предвид това, което казахме до момента, кои са според вас най-големите рискове пред българската икономика през новата година?
Вие сте права, че когато се преплитат криза и избори, изборите са допълнителен фактор във взимане на решения, те са допълнителен фактор в това как различни политически сили позиционират себе си, да кажем, аз напоследък, прави ми впечатление, че има доста сериозни изказвания за това, че например ЕС прилага двоен стандарт, за това, че и се спира за България финансиране несправедливо, и това сигурно за част от българското население звучи добре, защото, ето, нали, оправдание. Това психологически е интересно направление, но, ако го погледнем реално какво значи, то е в условия, когато данъкоплатците, дето ги влагат тия пари за нас, са в рецесия, ние искаме да отидем на такива може би справедливи, но може би не в най-подходящото време спорове. А как това ще се отрази за повишаване на доверието в България от страна на нашите партньори, нали, това е такъв интересен въпрос. Ако трябва да говорим за преплитането между политически съображения и криза, има някои рискове от това, но има и положителна страна, защото в условия на криза обикновено се появяват лидери, които идват с решения. Народът може би не би ги приел в нормални условия, но е готов да ги приеме, когато е по-сложна обстановката. Така че да се надяваме, не да се надяваме, аз смятам, че ще има такива положителни ефекти. Що се касае до риска за България, ако трябва да кажа кое според мен е най, най-същественото като риск, то е да не се отклоним от голямата ни цел. Голямата ни цел е България да се трансформира в страна, в която е прекрасно да се живее, която уважава своите граждани и те си я обичат, в която се намират решения на такива сложни проблеми като демографския, и тази голямата - да работим за нашето самочувствие като българи, за гордостта ни от нашата страна, когато времената са сложни и има риск малко да отидем настрана. В тази голяма цел за мене продължава да бъде най-важният фактор какво правим ние за нас, за себе си, за българите, как инвестираме в образованието на българите, как инвестираме в социалната, жизнената среда на българите. Ако си мисля какъв е рискът, който най-много ме притеснява, за нас, е това толкова да потънем в антикризисна програма за утре, че да забравим, че всъщност ние трябва да работим и за други ден.
Според най-актуалните анализи на Световната банка кои ще са най-пострадалите от кризата?
В глобален мащаб това, което нас най-много ни притеснява, е, че в условия на криза най-слабите страни, те са изправени пред най-голям риск. По наши оценки кризата ще ни върне назад може би със 100 милиона души, от гледна точка на съкращаване на бедността в глобален мащаб. И затова в нашата работа ние поставяме акцента на три неща. Първо, на това да се мобилизира финансов ресурс в условия, когато, както вие знаете, кредитната система не работи много добре, да използваме нашите възможности като кредитна институция от последна инстанция и ние сме готови за следващите три години да мобилизираме в порядъка на 100 милиарда долара за финансиране на нашите клиенти в развиващите се и страните с преходна икономика. За тази година вероятно ще се утрои програмата на банката. Второ, за това да действаме за поддържането или, ако ги няма, създаването на такива социални инструменти, които помагат на хората, които са най-застрашени от кризата. Ние имаме много голям опит с програми, които предоставят, да кажем, пари за работа или храна срещу работа, програми, които помагат на децата. Кои са най-застрашени? Да кажем, децата, които родителите губят си работата, децата спират да ходят на училище. Краткосрочно, разбира се, това е много лошо и е трагедия, когато хората гладуват, дългосрочно е... на практика се унищожава шансът на един млад човек да се реализира в бъдеще. Това ни е втората цел. И третата е да създадем стимули за частния сектор чрез структурата на Световната банка, която работи с частния сектор, Международната финансова корпорация. Вчера съветът на директорите одобри голям антикризисен пакет с финансиране за рекапитализиране на банки, за поддръжка на инфраструктура, особено инфраструктурни проекти частно-държавно партньорство, които са започнали, но кризата ги поставя в трудно положение да продължат. Пакет за микрофинансиране, за да може да се поддържат, това е също много важно, да не пресъхнат микрофинансите. Консултативни услуги, които частният сектор може да използва да се адаптира към условията на криза и за поддръжка на кредитирането на външната търговия, която е в много тежко, това кредитиране е в много тежко състояние, тоест тези три блока...
Вие лично споделяте ли позицията, че в момента се пренаписва световният финансов ред, защото има и хора, които смятат, че всъщност отговорите на всички въпроси се съдържат в модерната икономическа литература и мисъл?
Аз смятам, че, ако погледнем реакцията на кризата в глобален мащаб, тя показва, че много уроци от миналото са научени. Научени са уроците, да кажем, от азиатската криза. И решенията, които се взимат, има интересни и нови решения, но те са в рамките на това, което го знаем. Това, което става днес, е малко по-силно разчитане на корекции в действието на пазара, отколкото отричане на пазара като механизъм за рационално, ефективно използване на ресурси и за подобряване, в крайна сметка подобряване на живота на хората, дори не е самоцел. Вярно е, че във финансовата сфера регулирането, оценката, възможността да се следи какво става, изостава от нейното развитие, но ще има корекция, това е гарантирано. Ще има, със сигурност ще има корекция на това как глобалните институти работят, за да поддържат световната икономика, да поддържат финансовата инфраструктура по-добре. Но засега поне аз не виждам решения, които са изцяло извън територията на това, което икономическата наука и икономическата практика достави през последните, на практика последните две века.
5 часа
Граната избухна в университет в Санкт Петербург, има ранени
В един от университетите в Санкт Петербург е избухнала експлозия, съобщиха руските ...
5 часа
9 ранени след сблъсък на пътнически и товарен влак в Белград
Девет души бяха ранени при сблъсък на пътнически и товарен влак в Белград. Инцидентът ...
6 часа
Искане за ДНК проба от актьора Ален Делон е внесено в швейцарски съд
Дъщерята на Ари Булон, който твърди, че е син на Ален Делон, е поискала от съд в Женева ...
7 часа
За предстоящите избори извън страната: Най-много секции за гласуване са открити в Турция
Централната избирателна комисия (ЦИК) прие решение относно транспортирането на специализираните ...
8 часа
За 13 години: В Сърбия са убити 406 жени при домашно насилие
През последните 13 години - от 2011 г. до днес - 406 жени са били убити в Сърбия при домашно ...
8 часа
Цоков: Сезирахме ДАНС и полицията за теча на отговори от матурата по БЕЛ
Сезирахме ДАНС и полицията за това да се направи възможно най-щателно разследване ...
11 часа
ЦИК обяви обществената поръчка за бюлетините – ето колко ще ни струват
Централната избирателна комисия обяви процедурата по договаряне и без предварително ...
11 часа
И второто новоизлюпено лешоядче беше върнато при родителите му в старозагорския зоопарк
И второто бебе белоглаво лешоядче, излюпено в Спасителния център за диви животни на ...
11 часа
Земетресение е регистрирано в Пазарджишко
Земетресение е регистрирано късно през изминалата нощ край Сърница. Това стана ясно ...
11 часа
СЗО: В Газа няма доставки на медицински материали от 10 дни
Световната здравна организация (СЗО) не е получавала медицински материали в Ивицата ...
11 часа
Министър Коритарова провери ремонта на Дюлински проход (СНИМКИ)
Министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова провери ...
12 часа
Самотни майки: Съзнателният избор да родиш дете, растящо без баща
Все повече жени без партньор решават да имат дете чрез изкуствено осеменяване от анонимен ...
12 часа
Две коли се удариха на кръстовище в Хасково (СНИМКИ)
Две коли катастрофираха на кръстовище в Хасково.
От видеокамерите се ...
12 часа
Скръбна вест: Почина майката на Веселин Маринов
Почина майката на Веселин Маринов, съобщиха на Facebook страницата му.
„Скъпи почитатели ...
12 часа
Симеоновският лифт спира окончателно да работи (СНИМКИ)
Симеоновският кабинков лифт спира окончателно да работи и повече няма да бъде ремонтиран. ...
13 часа
Оперираха премиера на Словакия за втори път
Премиерът на Словакия Роберт Фицо отново беше опериран и все още е в сериозно състояние, ...
13 часа
Инспекция по труда: В България има сериозен ръст на трудовите злополуки през 2023 г.
Сериозен ръст на трудовите злополуки има в България през изминалата година, заяви ...
13 часа
Докъде стигна изграждането на новия паркинг на Летище София (СНИМКИ)
Усилено изграждат големия открит паркинг на Терминал 2 на Летище София.
[img ...
13 часа
Скандал за часовник е мотивът за убийството в Новачене – задържан е осъждан мъж
Осъждан за средна телесна повреда 77-годишен мъж е задържан за убийството на 58-годишния ...
13 часа
РИОСВ наложи нова санкция на на ВиК оператора на Разград
РИОСВ наложи текуща месечна санкция в размер на 117 703 лева на „Водоснабдяване Дунав“ ...
13 часа
„Много добре мина, ама нищо не написах“: Какво мислят зрелостниците за матурата
Добре мина матурата, писах есе, смятам, че се справих прилично. Не беше по-трудно от ...
14 часа
Прокуратурата е назначила експертизи за катастрофата с Кирил Петков
Прокуратурата е назначила експертизи и разпитала свидетели за катастрофата, в която ...
14 часа
Финалът на Hell’s Kitchen постигна рекордна за сезона гледаемост
Горещ финал и бурни емоции предложи последният епизод от шестия сезон на най-гледаното ...
14 часа
Путин: Москва засега няма намерение да превзема Харков
Офанзивата в Североизточна Украйна е в отговор на украинските удари в Русия, заяви ...
14 часа
Радев: Законът за движение по пътищата трябва да се спазва, той е написан с кръв
Президентът Румен Радев изрази съболезнования към близките на загиналия мъж при катастрофата ...
14 часа
„Играчът“: Животът и престъпленията на Джоел Грийнбърг (ВИДЕО)
Политик от малък град в САЩ извършва престъпление, отзвукът от което стига чак до столицата ...
14 часа
Хутите свалиха американски дрон
Свързаните с Иран йеменски бунтовници хути заявиха, че са свалили американски дрон ...
15 часа
НСО ще окаже съдействие за разследването на катастрофата със загинал край Варна
От Националната служба за охрана заявиха, че ще окажат всеобхватно съдействие по ...
15 часа
Задържаха мъж, пребил жена си
Задържаха 61-годишен мъж от община Кърджали, пребил жена си, съобщиха от полицията.
Задържаха ...
15 часа
БНБ пуска сребърна възпоменателна монета „100 години лека атлетика в България“ (СНИМКИ)
От 20 май 2024 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна ...
15 часа
Проверяват бензиностанции в Бургаско по сигнал за контрабанда на горива
Областна дирекция на МВР, служители на Националната агенция по приходите (НАП) и Агенция ...
15 часа
Простреляха с пистолет в лицето мъж след скандал
Задържаха 50-годишен мъж след сигнал за сбиване в двор на фирма край Шумен, съобщиха ...
16 часа
Ректорите се събират на извънредно заседание – ето какво решават
Съветът на ректорите ще проведе извънредно заседание в 14 часа, на което ще се реши дали ...
16 часа
Носителят на приза „Полицай на годината - 2023” поема поста зам.-директор на ОД на МВР-Сливен (СНИМКА)
Марио Климентов Георгиев поема поста на заместник-директор в Областна дирекция на ...
16 часа
Затлъстяването и високата кръвна захар влошават здравето
Затлъстяването, високата кръвна захар и високото кръвно налягане, както и други проблеми, ...
16 часа
Пожар обви в гъст дим крепостта Царевец във Велико Търново (СНИМКИ/ВИДЕО)
Дим от крепостта Царевец вдигна на крак пожарната във Велико Търново. Има задимяване ...
16 часа
Провален работен ден за „Шеф под прикритие“
Проблеми от необичайно естество очакват новия „Шеф под прикритие“ този петък от 22:00 ...
16 часа
Mammoth е най-голямата в света инсталация за улавяне на CO2 директно от въздуха
Заради задълбочаващите се промени на климата и недостатъчните усилия за намаляването ...
16 часа
Победителят Чоткин след Hell’s Kitchen: Обещавам, че ще се върна да живея в България (ВИДЕО)
Лъчезар Чоткин е големият победител в Hell’s Kitchen 6. Той даде първото си ексклузивно интервю ...
16 часа
НС ще заседава извънредно на 21 май
Във вторник от 13:00 часа ще има извънредно заседание на Народното събрание, съобщи пред ...