Всеки от нас поне веднъж в живота си в детството си е чувал думите "Учи мама, за да не работиш". Във вечерното училище в София Пето Вечерно СОУ "Пеньо Пенев"повечето ученици първо са работили, после са решили да учат поради една или друга причина.... Има и такива, които преди образованието са предпочели любовта и брака, а някои от учениците са нарушили закона, изтърпели са присъди и са решили да станат „образовани граждани". Ще потърсим отговори какво мотивира хора на възраст между 26 и 60 години дори да завършат образование? Какви са трудностите да работиш и учиш? Вечерното училище посещават 231 ученици, преподавателите са 12. Сградата е модерно оборудвана с интерактивни дъски, компютри.... топла обстановка. Директорът на училището Анна Маркова, която преподава по литература, е получила статуетка от един от випуските си -Оскар за цялостен принос. С Анна Маркова и преподавателят Евгени Ганчев разговаря Тина Ивайлова.
Кои са най-честите причини тези хора да прекъснат образованието си?
Ана Маркова: Обикновено момчетата по-трудно преминават през бунта на юношеството. Обикновено се забъркват в каши, общо казано. Което води до това да сменят 1-2-3 училища, да отпаднат и след това да се откажат. Това е едната причините, има и много социални причини - наложило им се е да работят рано, да помагат на родители, пътувания в чужбина, грабват ги родителите, заминават- Италия, Франция, Гърция. Връщат се, остават без образование. Учили са или не са учили. Често пъти нашите българчета учат в училища, които нямат лицензи. Това не им се признава от Министерството на образованието, младежта и науката на никакъв етап. Налага им се да започнат там, където са спрели. При жените - най вече социални причини и ранни бракове. Или ранно раждане на дечица. Имаме самотни майки с по 1-2 деца, имаме омъжени с по 2-3. Просто много рано са намерили любовта.
Вярно ли е, че повечето от тях са от ромски произход?
Ана Маркова: За съжаление младите хора от ромските квартали нямат за свой приоритет образованието. На тях им е достатъчно основното. Много мъничко са хората и това са хора с препитание.
Какво ги е мотивирало все пак всички тези хора да идват на училище и да завършат образование?
Ана Маркова: Всяка учебна година новопостъпилите се „изповядват", т. е. разговаряме с тях. Някои са мотивирани от чисто прагматични причини, изисква им се образованието. Принудени са. А други реализират това, което не са успели във възрастта за учене. Това винаги ги е потискало, имат необходимостта да се изравнят някак с другите. За себе си, да си повишат някак самооценката. Да научат нещо, да не се чувстват пред децата си недоучили. Това са много, много сериозни мотиви. Интересното е, че тези, които са по-големи на възраст, идват по-нахъсани да учат, отколкото по-младите. При по-младите имаме повече отпаднали. Независимо, че те примерно имат по-малко ангажименти. Имаме иракчанин, афганистанец, т.е. при нас идват и хора, за които България е станала втора родина. Трябва да знаете, че имат изключително уважително поведение към нас, изключително. И към съучениците си.
Кой е най-възрастният ви ученик?
Ана Маркова: Двама имаме, които са на сериозна възраст. Единият ученик е в 11 клас и е започнал при нас от девети. Той е роден 60-та година. Една дама имаме в 10-ти клас, тя е 58-ма година родена.
И те какви хора са, как се справят?
Ана Маркова: Те са работещи хора, със семейства. Жената даже си има и внуче. Това абсолютно не й пречи да работи тежка и отговорна работа и да си ходи на училище и да се бори. Със страшни трудности, разбира се.
Колко от тях искат след това и висше образование да завършат?
Ана Маркова: Ние сме изчислили, че между 8 и 10 процента продължават, но това все пак са хората, които са малко под 30 и около 30 години. Успяват в този възрастов диапазон да завършат и продължават, не се отказват. Наистина идват уморени.
От работа?
Ана Маркова: От работа, работният им ден е безкраен. Тук вече е така нареченото педагогическо майсторство - да можеш с различни групи да работиш, да можеш от материала да изваждаш възловите неща, да насочиш практически образователния процес. Да овладяваш негативния опит на тези хора, защото те не идват незнаещи, те идват с някаква раница от знание или незнание, както искате го приемете. Така че хем е трудно, хем е много увлекателно. Предизвикателство е за всеки един учител. Положителният елемент го има.
Евгени Ганчев: Казвам се Евгени Ганчев, учител съм по история и цивилизация в 5-то СОУ „Пеньо Пенев". Когато завършват 12-ти клас, да видите каква радост е. Мъже, жени, на по 35-40, по-миналата година завърши един на 50 години, набор ни е с госпожа Маркова. Янко викаше 12 и как се радваше човека. Той многократно е страдал. Като гледа първо неговите връстници, защо така се случи с мене. След следващо, следващо, следващо поколение.
Няма как да не питам, тук идват и ученици, които не са могли да завършат, защото под някаква форма са нарушили закона. Били са задържани, били са в затвора, с тях трудно ли се работи?
Ана Маркова: Да, имаме такива случаи. Мисля, че не сме имали досега никакъв проблем с такива хора от гледна точка на нарушаване на правилата вътре в училище. Не мога да кажа на какво се дължи това, но мисля, че се дължи на цялостната атмосфера в училище. Не си повишаваме тон, не се съдим, не си слагаме етикети. Много си помагаме. Все едно имаме обща кауза, разбирате ли? Не че няма конфликтни ситуации, но не в този неприятния и грозния смисъл на думата.
Другите ученици имат ли някакво отношение към тях, да ги..
Ана Маркова: Да ги сочат с пръст ли? Не, няма.
По трудно ли се работи с такива хора, например излежал си е присъдата и е дошъл да учи, има ли такива?
Ана Маркова: Има предсрочно освободени, има с по-така леки присъди. Обществено порицание. Много са старателни. Мисля, че те първо на нас искат да докажат, че не са лошите хора.
Че са се поправили?
Ана Маркова: Да, че са си научили урока. Дори че се разкайват.
Борислав Богданов стана медийно известен. Той как се справя и вие как го приехте да учи във вечерното училище, след като сте разбрали, предполагам, какво е направил?
17-годишният Борислав Богданов наръга 90 пъти с нож 13-годишния си приятел Цветан Цанов и го уби. Докато съдът реши окончателно за присъдата на Борислав, той посещава вечерното училище (бел. ред.).
Ана Маркова: При записването аз не разбрах какво се е случило. Бих казала, че майката, която го представяше, той мълчеше, не беше достатъчно откровена. А аз и не зададох повече въпроси от това, което тя каза. Изобщо не съм го свързала тогава с тази трагедия и с бруталното убийство на приятелчето. По никакъв начин не го свързах физически с този трагичен случай. Той самият е толкова така тих и готов да се подчини, че на първо четене човек не би си помислил в какво го в въвлякла съдбата. Може би и аз като повечето хора щях да се стъписам в първия момент.
След като разбрахте?
Ана Маркова: След като разбрахме, всички бяхме много шокирани. Болезнено шокирани. Не с идеята да го осъдим ние, а с това, че това наистина са два загубени човешки живота. Каквото и да му се случи на Борислав нататък, стореното не може да се поправи. И това е ужасяващо. Наистина е ужасно. Той е отнел човешки живот просто ей така, за нищото. Тези хора трябва да получат помощ, помощ от нас. Ние не се наказваме в това училище. Ние се поощряваме. Наказанието е за престъпници. В училище според мен дори тези, които са ги получили от съда, трябва да получат поощрението за промяна към добро. Няма такова човешко същество според мен, което да не може да усети добрина. И да не откликне по някакъв начин.
