Ваканциите по Коледа и Великден няма да се съкращават

Интервю с Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката за „Седмицата” по Дарик.

Как да се компенсира пропуснатото заради стачката? Миналата седмица казвате, че до края на тази ще е ясно как ще бъде преструктуриран учебният материал и колко ще се реже от ваканциите на учениците. Готов ли сте вече с конкретен отговор?

Да, на въпроса “колко” да. Въпросът “от кои ваканции”, това е малко по-различен въпрос. Това, което вчера беше съобщено и днес виждам, че и в пресата е съобщено достатъчно коректно, е срещата, която ръководството на Министерството на образованието и науката имаше с началниците на регионалните инспекторати по образованието.Още по време на стачката ние бяхме казали две неща. Първо, че вероятно няма да се налага изместване на ваканциите при положение, че стачните действия се ограничат до три седмици. След това време вероятно няма да бъде възможно да се преструктурира учебното съдържание и вероятно ще има промени във ваканциите. Второто нещо, което казахме, е, че до две седмици след края на стачката началниците на регионалните инспекторати по образованието трябва да направят консултации с директорите, тъй като състоянието е много различно. Първо, около половината училища въобще не бяха стачкували, една част бяха стачкували по-малко, други по-дълго време. В част от училищата , и то голяма част, не сто процента от педагогическия персонал стачкуваше, така че нещата са много различни. И след като минаха тези две седмици, вчера ние се събрахме и доста дълго време обсъдихме какви са възможностите. Какъв е изводът от това обсъждане, което беше, както разбирам, и вашият въпрос, че това, което трябва да се направи, е около 10 учебни дни да бъдат компенсирани в рамките на учебната година.

Десет учебни дни.

Това са две седмици.

Каква част от тях може да бъде компенсирана с неходене на екскурзии, отмяна на спортни празници?

Никаква част. Това, което казвам, е извън компенсациите, които могат да бъдат направени в рамките на съществуващото учебно време.

Т.е. от ваканциите...

Поне.

...трябва да бъдат, няма да бъдат от Коледната и от Великденската?

Категорично е мнението на всички, това е и моето мнение, че Коледната ...

Защото е грехота на Разпети петък да ходиш на училище.

Това казвам и аз. Само да кажа Великденската ваканция ще се получи десетина дни, така че то не е въпрос за Разпети петък, но така или иначе, повечето български семейства планират традиционно и по Коледа, и по Великден някой път пътувания, гости, екскурзии и т.н., така че правилното е, това са светли християнски, донякъде семейни празници, така че правилното е, разбира се, тези ваканции да си останат цели и те ще останат цели.

Остава междусрочната т.нар. ваканция.

Тя е само два дни.

Там не може да ги компенсирате.

И още десет дена пролетна ваканция. Тази година понеже Великденът е малко по-изместен назад, той е към втората половина на месец април, края на месец април, така се получава, че всъщност при нормално стечение на обстоятелствата щеше да има десетина дена в началото на април и една седмица в края на април.

Т.е. кое ще отпадне? Пролетната ваканция?

Аз, ако имах напълно готов отговор на въпроса, щях да съм подписал вчера заповед.

Какво ви спира, какво трябва да се прецени?

Това, което трябва да се прецени, е преди всичко натовареността на децата. Междусрочната ваканция е нещо, което наистина трябва да се прецени. Тя, вярно, е само два дни, но тъй като те се свързват с уикенда, стават четири дни на практика свободни, последователни. И другото, което малко ме смущава, е, че в крайна сметка пролетната ваканция е нещо традиционно за българската образователна система, имало е години, и то през последните години, когато не е имало пролетна ваканция поради близостта на великденската, но така или иначе трябваше...

По мое време пък нямаше великденска, така че се минава с една.

То пак ще има една, но трябва малко време да помисля, част от колегите от регионалните инспекторати по образованието пък поставиха въпроса дали пък малко да не се пипат ваканциите, малко да се удължи учебната година.

Т.е. да се пипне лятната ваканция.

Точно така. Така че нека още няколко дена да направим сериозен анализ, до края на ноември ще има заповед в този смисъл, но най-важното, което трябва да се знае, е, че великденската ваканция по никакъв начин няма да бъде засегната, коледната по никакъв начин няма да бъде засегната и продължителността на първия учебен срок няма да бъде засегната.

Преструктурирането, т.нар. на учебния материал. “Стандарт”: “Подлудиха учениците. Учителите ги карат да взимат по три урока на час”, според други вестници на четири. Побъркват ги с контролни и домашни, малките взимат по две букви на час. Сега как едновременно да преструктурираш, те буквите са определен брой и трябва да бъдат взети. И как да ги преструктурираш тия букви, без да са по две на час?

Радвам се, че повдигате въпроса за броя на буквите в българската азбука, тъй като от едно предаване по телевизията преди няколко месеца разбрах, че немного хора знаят колко са на брой буквите в българската азбука. Но като оставим шегата настрана, как да бъде преструктурирано учебното съдържание, много трудно може да бъде казано от министъра, тъй като, както обясних, от трите хиляди български училища около 1600-1700 са стачкували, от тях е много различно колко е продължителна стачката, дали целият персонал, дали една част от учителите и т.н. Така че това е работа на директорите, съгласувано с регионалните инспекторати по образованието. Моята лична молба е, от една страна, да има спокойствие у родителите, нямам съмнение, че директорите ще се справят с тази задача, може би ще има тук-там малко повече напрежение, но мисля, че в рамките на разумното ще бъде решен въпросът, а от друга страна, ако вече има, разбира се, някакви много големи нарушения с някакво свръхнатоварване, още веднъж да припомня, че от година и половина има безплатен за цялата страна зелен телефон в Министерството на образованието и науката, неговият номер е на сайта на министерството. Така че всеки би могъл да подаде някакъв сигнал, ние ще се отнесем сериозно към такива сигнали. Но основното, пак казвам, е нека да се успокои системата, завъртя се вече учебната година, така че мисля, че всичко ще бъде наред.

Според мен нелекият въпрос към вас е защо допуснахте стачката? Защо не я спряхте с преговори, които водихте в рамките на учебната година още през лятото, очевидно вие дадохте пари за увеличение, които и вие лично се кълняхте, че ги няма на земята, че каквото и да правите няма откъде да ги вземете, но ето тази седмица гласувахте 5 млн.от централния бюджет и още 19 млн. от икономии в собственото ви образование, собственото ви министерство, за да може да се постигне исканото увеличение от 20, в случая ще бъдат 18 % от 1 ноември. Значи можело.

Това, което вие казвате и наричате кой знае защо очевидно, с извинение, според мен е напълно невярно. Тъкмо обратното. Още през септември, в началото на септември министър-председателят в присъствието на финансовия министър, и аз участвах, и министър Димитров, ясно каза какви са параметрите за възможното увеличение на възнагражденията в областта на училищното образование. На народната просвета, ако трябва да ползвам законовия термин, макар че звучи малко архаично. Никой не е казвал, че това, което вие твърдите, а именно 18 или 20, това не е толкова важно, увеличение от 1 ноември е невъзможно. Никой никога не е казвал, това, което ние казвахме през цялото време на преговорите, и аз основно, и струва ми се и министър Орешарски, беше в следния смисъл. Не може да говорим за увеличение през 2007-ма г. освен от икономия. Първо. Второ, не може да говорим за увеличение през 2007-ма г., ако не е ясно какво правим през 2008-ма година. Т.е. въпреки че звучи малко алогично, нелогично първо да говорим за следваща, а след това за настоящата финансова година. Но всъщност това е правилното. Каквото решение ще вземем за 2007-ма г., с него ще влезем като база в 2008-ма г. По-просто да го кажа. И сега това, което се получава като увеличение на възнаграждението от 1 ноември, е за сметка на икономия. Правителството не дава 5 млн. и нещо, както цитирахте. Това отново е за сметка на икономии, само че по една програма, която е в централния републикански бюджет.

И това не можехте да го направите на първи октомври?

Напротив, можехме да го направим и на първи септември, стига да бяхме наясно какво ще бъде положението за 2008 година.

А вие какво не знаехте за 2008 година, нали проектът за бюджета са пишеше?

Вие знаете, че синдикатите стартираха с искане за 100% увеличение на заплатите.

А вие стартирахте от нула първоначално?

Ако бяхме стартирали от нула, аз бих приел разумността на стачните действия. Това, което се случи преди 15 септември и няколко седмици преди началото на стачните действия, беше предложението изказано от премиера. А то беше заедно с диференцираното заплащане за около 30 и няколко процента увеличение.

И стигнахте до почти 50.

На практика останахме до 30 и няколко процента, другото ще бъда въпрос на икономии.

Защо избягвате да говорите в проценти? Както говорихте преди.

Ами, произволно се борави с числа по тези така важни теми...

Сега изведнъж почнехте с едни милиони, които нищо не значат, да не би да ви е страх, че и други сфери ще почнат да си искат същите проценти?

Не, аз за милиони не съм говорил, казах ви 30 и няколко процента, това не са милиони.

А, не, а колко е с икономиите увеличението, което накрая се получава, което вие наричате икономия, от гледна точка на учителя какво е увеличението?

Имате предвид какво би получил като средна брутно възнаграждение...

Да, да. на първи юли.

На първи юли или сега на първи ноември?

На първи юли колко е? Сега както казваме, че увеличението е 18% средно, колко ще бъде на първи юли с цялото натрупване на увеличението, което договорихте?

Сега, аз мога да, ако не възразявате аз...

Защото и споразумението ви е с абсолютни числа, които някак си замотаха нещата. Какви проценти се разбрахте?

Ами това е въпрос на изчисления.

Те искаха сто, вие, колко са тези проценти?

Сега г-н Вълчев, ако разрешите само едно нещо да кажа, ще се върна разбира се на въпроса. Само да кажа. това, което много пречеше, особено в началния етап на преговорите след започване и даже преди започване на стачните действия, беше едно доста произволно боравене с числа. Вие помните, че всеки казваше или поне синдикатите казваха: “300 лева е учителската заплата”. А ние се опитахме да кажем всъщност, че много е важно за какво говорим – за брутна заплата, за начална заплата, за основна заплата, без диференцирано заплащане, с диференцирано заплащане, с допълнително трудово възнаграждение, условно наречено тринадесета заплата и така нататък, т.е. произволното боравене с числа създава у хората някакви според мен доста неверни представи. За това още в самото начало на преговорите аз бях предложил нещо, което ми се струваше и сега ми се струва разумно. Не зная защо не беше възприето, а именно дайте да говорим къде е учителската заплата спрямо другите заплати в публичния сектор. Това ми се вижда справедливо. Да видим, добре, къде е спрямо военния, спрямо полицая, спрямо лекаря.

Не, аз може би не следя внимателно нещата, но не разбрах, г-н Вълчев...

Да.

650 лева сте се разбрали да бъде от първи юли средната брутна заплата за педагогически персонал.

Точно така.

Тя колко е, колко беше преди първи ноември средната за педагогически...

Преди първи ноември ако броим и допълнителното трудово възнаграждение, то се дължи по се дължи по нормативен акт, така че трябва да го броим...

А броите ли го в тези 650 лева.?

Да броим го.

Така.

За да има пълна съизмеримост беше 473 лева.

И става 650 и колко е значи увеличението?

Това вие ще кажете, аз не съм математик.

Значи около 40% може би се получава.

Може би нещо такова.

40% и вие не можехте да ги дадете от самото начало?

Ами, аз не знам каква толкова значима разлика правите между 32%, което министър-председателят предложи преди стачката и това, което сега се получава, при положение, че преминаваме на делегирани бюджети и системата ще бъде свита.

Синдикатите дават сигнали, че са готови да възобновят стачката, аз поне така разбирам на тяхната декларация от вчера, че бюджетът няма да позволи изпълнение на ангажиментите за спиране на стачката, Декларация на единния национален стачен комитет на българския учителски синдикат.

Те твърдяха, че и правителството няма да си изпълни ангажимента от първи ноември да увеличи заплатите, но както видяхте миналият четвъртък, в същност завчера, правителството взе съответното решение и хората ще си получат възнаграждението така, както беше договорено, но по неясни за мен причини не беше подписано споразумение.

Защо България отказва да даде 5% за образование? Аз не се съмнявам, че вие като министър сте го отстоявал. Защо при положение, че това е в програмите на основните политически партии в правителството?

Аз се радвам, че така мислите, тъй като преди около месец по едно интервю по телефона аз останах с впечатление, че аз поради глупост не съм поискал по-голям процент и за това не ми е дадено.

Защо отказва България, това щеше да бъде наистина забележимо отношение към образованието...

Така е. Г-н Вълчев, аз ще кажа, че ние и сега имаме едно, за първа година може би наистина по-ясен бюджетен акцент върху образованието, но за това ако ми дадете възможност ще кажа няколко думи после. На пръв поглед винаги изглежда много прост като гледа човек от страни и си казва: “Добре де, какво по-просто от това да преструктурираш бюджета така, че някои сектори, еди кои си”...

Примерно един сектор да не си купува скъпи военни френски нови курвети.

Примерно. Или нещо друго. И в крайна сметка нещата изглеждат много лесно – ето тук ще сложим пари - и така нататък. и според мен, аз съм от няколко години, може би шеста - седма година в публичния живот и от това, което съм видял като бюджетна процедура за себе си съм направил следният извод: Има два принципни проблема, за да бъде решен въпросът, така както вие справедливо между другото казвате. Да, така е. една държава в съвременния свят, която не прави добри инвестиции в образование, в научни изследвания, краткосрочно може да се развива добре, но средно и особено дългосрочно ще има проблеми. аз нямам никакво съмнение в това и винаги съм отстоявал тази позиция. Как обаче изглежда българския бюджет? По същество едно част, една голяма част от бюджета без, тук отварям една голяма скоба, за да кажа, че аз не съм специалист по бюджетни въпроси, но една голяма част от бюджетните разходи са разходи, без които не може,по принцип не може. Сега ще дам един пример с бюджета на културата, да ме поправят специалистите. Бюджетът на култура е толкова свит, че на практика там извън издръжка и заплати няма почти нищо, т.е. ние това, което може да направим е да махнем два театъра или да съкратим, да затворим читалища или така нататък. давам ви пример с бюджета за отбраната, който много се дискутира. Бюджетът за отбрана на пръв поглед е сравнително тежък бюджет като процентно съотношение към БВП, за разлика от бюджета в други държави, да речем Румъния се дава обикновено, държава три пъти по-голяма, а пък в процентно съотношение е еди какво си. Добре, има логика, но в крайна сметка това е въпрос на едно малко по-дългосрочно решение. Ние имаме в момента, ако не ме лъже паметта, четвъртата или петата по численост армия в НАТО спрямо брой, на глава от населението като численост, от там тежки ангажименти като брой хора, които трябва да бъдат изпращани в чужбина. Но от друга страна пък много трудно е да се премине към някакви по-радикални съкращения, без да съм разбира се специалист в тази област, най-малко поради причината, че по закон на всеки напускащ армията му се дължат 20 брутни заплати. Т.е. нещата някакси са много свързани, на пръв поглед изглежда много просто, а ако беше само образованието проблемът в България, аз съм сигурен, че щеше да се намери един човек от управляващите да каже: “Бе дайте да дадем всичко за образование”.

Знаете ли, аз миналата седмица имах шансът да бъда с президента в Катар. Те са богата страна, несравнима за нас, но какво значи мисленето. Те завеждат и ти показват направили са град на образованието. Значи те може разбира се да ходят със златни ланци из Доха и нищо да не инвестират, но значи това е мислене на едно управление с дългосрочна перспектива. България от този бюджет, който вие предлагате не личи такава.. Вие като министър например, ако ползвам репликата на американския посланик от седмицата – защо подкрепяте данъчни облекчения за тотото и хазарта в бюджета, а не 5% за образование, защо стоите в такова правителство?

Те са напълно несъизмерими примери, които давате.

Не, то не аз го давам, Байърли до даде. През седмицата той каза: “Кое е по-важно за българското общество образованието или?

Да. Сега на първия ви въпрос ако не възразявате. Аз нямам нищо против да сравняваме и с Катар и със Саудитска арабия и с която искате от големите производителки на петрол, но мисля, че такова сравнение е крайно неуместно по стотици причини. Не знам дали има някакъв смисъл въобще да ги...

Уместно е, защото има перспектива, не мисля, те отделят огромна част от бюджета. И те делят една баница и тя е позволила да се построят чудесни неща.

Г-н Вълчев, не допускам, че не знаете как се формира брутният вътрешен продукт на тези държави и какъв е той на глава от населението. Това просто е съвсем несериозен разговор. Истината е, че България има едни ограничени възможности, за добро или за лошо, това е така. Второто нещо обаче, аз което казах, не само че е трудно да се преразпределя бюджетът. Ако ние имахме постъпления от петролни кладенци, вероятно по друг начин щяха да изглеждат нещата в България отдавна. Но има и още нещо. В крайна сметка инвестирането в определени системи има смисъл тогава, когато системата е достатъчно запушена, уплътнена, тъй щото парите наистина да достигат до ефекта, за който са давани. А не просто да се наливат пари в определени системи. И аз ще ви дам пример с образованието защо тази година, може би не се е усетило в заплатите, но тази година има много голяма разлика с миналата година. Имам предвид 2007-ма спрямо 2006-та г. Защото за пръв път ние въведохме издръжка на училището по единни стандарти на издръжка на един ученик. Това е изключително важно. Досега какво ставаше? Всеки директор имаше интерес да няма 25 души, 25 деца в паралелка, да има две паралелки по 12 деца, стига някой да му разреши. Тъй като парите идват на брой паралелки. Затова искам специално да обърна внимание, че много е важно какво ще се случи от 1 януари, а именно минаването на делегирани бюджети. В момента има общини, които получиха огромно увеличение именно поради плътните си паралелки за 2007-ма година, и кой знае защо тези пари някак си не можаха ефективно да се появят в образованието.

По повод парите за ученик какво отговаряте на коментара в “24 часа” “Дайте си ми парите за образование”. Авторката иска да получи полагащата се издръжка на нейното дете за училище и да ги даде в частното училище, където учи.

Сега това е втората стъпка, която вероятно през следващата година ще бъде реализирана. Ние, поне моето лично мнение, а мисля, че такова е мнението и на правителството, е, че ние постепенно вървим към принципа парите следват ученика. В държавните и общински училища това вече е факт и от 1 януари с делегираните бюджети моделът на финансиране ще бъде завършен. Сега това, което вие казвате, е един принципен въпрос, който нашето общество според мен трябва да реши. Защото това е въпрос на справедливост, а не е въпрос на управление само на образованието. Това се отнася между другото и в частните университети. Въпросът е, след като има издръжка на един ученик, по-голяма, по-малка – няма значение. Правилно ли е, когато детето отива в частно училище, издръжката да не върви с него? В момента тя не върви с него. Тя върви само ако отиде в общинско или държавно училище.

Не изглежда правилно.

Зависи как разсъждаваме.

Тази издръжка се формира от данъците и на тези хора, които са си пратили детето в частното училище.

Съгласен съм, но от друга страна пък, частното училище събира такси от родителите. Ние ще го лишим ли от възможността да събира такси от родителите? Т.е. ще го поставим ли при същите условия, при които е и държавното и общинско училище? Същото е положението с университетите. Аз съм привърженик на това университетите да получават издръжка на един студент така, както и държавните висши училища. Да има при частните университети да получават, както и държавните висши училища. Но тогава те ще влязат ли в същите правни, респективно финансови регулации, в каквито влизат държавните университети? Ето това са въпросите и те не са много сложни. Но пак казвам, това са въпроси, които надхвърлят управлението на образованието, това е въпрос на схващане на справедливост в българското общество. Ако ние считаме и надделее становището, че е справедливо парите да вървят с ученика или със студента и в частното училище, тогава аз поставям единствено въпроса за регулациите. Влизаме в една и съща регулация и вървим. Ако щете, така е между другото и с медиите. Не знам дали сте се замисляли. Така е с държавните и частните медии. Защо парите, следвайки слушателя, отиват само в БНР, а не идват примерно в частните радиостанции?

Аз много се замислих какво е накарало българското правителство да даде 50 млн. да прави радио в този конкурентен пазар? При положение, че ние с една десета от това успяваме да правим радио.

Същото е и с телевизиите. Аз мога да кажа според мен как..

Колко милиона бяха да увеличението на заплатите на учителите? Стотина милиона не ви стигаха, нали?

Зависи пак за коя година говорите?

Да, за тази тука.

За тази година бяха 25 млн.

Представяте ли си, а правите радио и телевизия за десетки милиони, над 100 млн., 120-130 млн...

Но вие, бидейки изкушен от медиите, от една страна, и от друга страна, добър юрист, без съмнение знаете, че регулациите са различни за обществените и частните телевизии, респективно радиа.

Слушам реклами и по техните...

С много големи ограничения, с много големи ограничения в праймтайма, това за телевизията мисля, че не е справедливо. Но така или иначе, пак казвам, това е въпрос на някакви по-големи обществени съгласия или решения.

Ще има ли матури следващата година?

Ами мисля, че няма съмнения по този въпрос.

Ами аз да ви кажа един аргумент, който ми се струва смислен, след като месец и половина оставихте да не работят училищата, сега с какви очи ще пратите тези деца, които не са се готвили нормално в рамките на учебната година по независещи от тях причини, да ходят на матури?

Г-н Вълчев, вие за втори път повдигате въпроса, защо не спряхте стачката, защо допуснахте стачката и т.н., след като оставихте ето сега един месец и т.н. да не ходят на училище. В крайна сметка в едно демократично общество според мен протестите, в това число и стачките, са част от демократичния процес.

Добре, значи да се изразим безлично. След като имаше стачка месец и половина, с какви очи ще пратите на матури децата, които не са ходили нормално на училище?

С това започнахме предаването или поне тази част, в която аз участвах, а именно че чрез преструктуриране и с намаляване на ваканциите материалът ще бъде наваксан. Ето това е, което мога да отговоря. Сега разбира се, искам да кажа, че въвеждането на държавни зрелостни изпити не е любимата работа на един министър. Не знам дали сте правили статистика, но четирима-петима са се напъвали да правят матури, след което от това нищо не се получавало. Аз съм дълбоко убеден, че това е нещо правилно. И между другото почти няма човек, поне аз не съм срещал, който да каже, че по принцип държавните зрелостни изпити са нещо лошо или неправилно. Винаги обаче се намират аргументи от типа на този, който вие казвате. Да, вярно, ама виж сега какво стана тази година, айде тази година да не е, да е следващата година. Следващата година изведнъж ще се окаже, че ще се извади старият аргумент. Ама той учебният план не е ли дето там имаше нещо пък в осми клас, пък в девети клас, дайте да отложим по новия учебен план. След това ще се окаже...

Защо да не го правим отсега като хората за след пет години, щото ако преди десет години го бяха направили, щяхме вече пет години да правим матури.

Всъщност само теоретично е така, всъщност всички мои предшественици са правили точно това. Да напомня, че през 2002 или 2003 г. именно се взе решение, че през две хиляди и еди-коя си година ще има матури и дайте да подготвим всичко. Дойде две хиляди и еди-коя си година и изведнъж се оказва, че пак нещо не е както трябва. Когато обществото не иска една работа да стане, обикновено тя не става. Аз нямам никакво съмнение в това, другото е въпрос на някакви напразни героични напъни. Считам, че обществото вече е узряло, мисля, че висшите училища имат една добра нагласа.

Впрочем давате ми повод да ви кажа какво каза, след малко ще го включим в “Седмицата” след разговора с вас, новият ректор на Софийския университет, както вие го наричате, новият ви шеф проф. Иван Илчев. Толкова сили за това матурите да бъдат в ход, но ако има единна национална система за оценяване, каквато очевидно няма да има сега.

Не знам защо считате, че те за вас нещата са някакси очевидни и то в негативния смисъл, защо да е...

Ще има ли? Ще има.

Напротив, разбира се, че има.

Единна национална система.

Разбира се, че има единна национална матура с единна национална система за оценяване. Що се отнася до това не е нужно да ми цитирате професор Илчев. Аз завчера се видях с него и...

Икона сте му подарили.

Това е една интересна икона “Свети три светители”.

Кои са тримата светители?

Това са Свети Василий, Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст. Трима...

С какъв намек? С какъв подтекст му подарихте точно нея?

Това са трима християнски светци и то тачени особено от православната църква. Много допринесли за развитието на духовността в християнския свят.

И какво ви каза той за матурите?

Е, това, което сме си казали с професор Илчев то ще стане ясно в нашите действия. Във всеки случай мисля, че няма ректор, който да е принципно против матурите. Въпросът е, че с основание част от ректорите се съмняват, мисля, че това е справедливо от определена гледна точка, че доколкото това ще бъде един нов изпит, трябва все пак да се види дали ще бъде по, както вие казвате, по единни критерии, дали те ще бъдат достатъчно високо поставени тези критерии, дали ще има такава организация, която да гарантира честност и така нататък.

Вие казахте, че има.

Аз ви казвам какви опасения имат част от академичните ръководства, а моето мнение е, че всичко това е налице. Разбира се, справедливо е един човек да каже: “Добре, вие ме убеждавате, че всичко това е налице, но нека минат една две години, да видя как ги провеждате и тогава да реша.” Но аз съм по-скоро оптимист за това, че висшите училища поне за масовите специалности ще възприемат матурата като вход, може би още през тази година, защото чисто и просто броят на желаещите да станат студенти става все по-малък. Поставянето на допълнителни бариери пред влизането във висшите училища особено за масови, не в лошия смисъл на думата, там където има повече места за студентите, тъй като има и доста бутикови специалности, където приемат по пет-десет студента на година. Та по-масовите специалности според мен ще се радват на вход само с матура.

Вие сте завършил Четвърта езикова гимназия във Варна?

Да и се гордея с това.

Това е тази, където учителите правят партия, за да свършат това, което вие не сте и за да смачкат, по техните думи, коалиционният ви партньор БСП. Това са поне цитатите от седмицата. Познавате ли ги тези учители, които ще правят партия?

За да няма някакво недоразумение, хората, които в момента са в училищата в момента не са мои учители, това са мои съученици.

Добре...

Да. Това е много важно да се има предвид, защото...

Търсят да ви уязвят явно в това.

Не думайте! Не, не мисля.

Политика от днес. Царят откри ловният сезон за министри и вие сте пръв за отстрелване, описан вътре. Аз помня какво казахте преди почти месец и половина. Казахте, че вече сте достатъчно възрастен, за да можете да прецените струва ли си едно нещо, което правите. Сега като отмина стачката, както казахте, нещата се нормализират. Какво отговаряте на въпроса за струвал и си? Нали оставете отстрела на царя. Вие като възрастен човек какво си отговаряте?

Преди това...

Да се подлагате ето на включително така неприятни и по някой път сигурно и тенденциозни въпроси.

Не, разговорите с вас са винаги приятни, разбира се, съм длъжен да кажа най-малко от възпитание, но наистина го мисля. Преди това само ако разрешите на един кратък коментар. То такива заглавия драматично ловни има периодично, аз мисля, че...

Ама вас не ви въртяха в тях.

Ами, не думайте!

А не, вие винаги сте бил любимият министър.

Нищо подобно, четвърти месец ме обстрелват.

Четвърти, да.

Да. Но това не е толкова важно.

От скоро сте в ловния сезон.

Искам да кажа следното по отношение въобще на НДСВ. Има една проста логика в организациите и специално в париите, в България тя желязно действа, но мисля, че и на други места действа. Когато една партия започне да се занимава главно със себе си, с вътрешните си проблеми и когато почне да ги изнася по медиите това е краят. Затова аз ползвам повода още веднъж да кажа моето мнение. НДСВ има бъдеще само ако успеем да се обединим около политика, около кауза, да си представим това, което следва като предизвикателство пред страната и да видим ние къде сме в решаването на тези предизвикателства или преодоляването на тези предизвикателства. Това вторачване в пъпа, това вторачване в това кой кой е, какво е казал и така нататък за мен не е добро и до нищо добро няма да доведе. Сега що се отнася до това...

Струва ли си?

Какво си струва или не, аз споменах преди известно време. Годините си, цъкат си, минават си, аз съм седма година в публичния живот, до скоро си мислих, че съм някакво ново лице, ама изглежда не съм такова. Така че човек трябва да си прави някакви равносметки. Считам, че голямото предизвикателство, което стои пред институцията, която в момента ръководя, са държавните зрелостни изпити. Голямото ми притеснение е, че и без това натискът да няма матури е много голям и ми се струва нередно в момента да направим нещо, което ще постави под условие или под съмнение провеждането на матурите.

Да го преведа. Няма да подам оставка, за да направя матурите.

Да, бих се опитал да ги направя.