В Корея и Виетнам икономиката ни би могла да намери перспективи
В Корея и Виетнам икономиката ни би могла да намери перспективи / снимка: DarikNews

Министърът на външните работи Ивайло Калфин в пряко включване от Виетнам за предаването „Седмицата” на Дарик.

Порои ви посрещнали във Виетнам, страшни наводнения в централната.

Да, действително. Вчера имаше изключително, днес продължава изключително тежък дъжд и наводнения в доста области на Виетнам, включително и в Ханой. Не е само у нас този проблем очевидно.

А доколко природните пък проблеми на изток ще пречат на бизнеса там да мисли за България?

Е, надявам се да не му пречат. Посещението ми даже тук е настроено точно към постигането до голяма степен на икономически резултати, на бизнес резултати. И в Република Корея, и във Виетнам мисля, че българският бизнес и въобще българската икономика би могла да намери доста големи перспективи.

Ще сменят ли инвестиции от Далечния изток изпадналите в криза западни инвеститори?

В момента при глобализираната финансова система трудно можем да кажем, че някъде има място, в което инвестициите да са лесни. Но това, за което ние говорим, минава отвъд кризата. Кризата идва и ще отмине, трябва да направим всичко възможно да я омекотим. Но тук говорим за проекти, които са дългосрочни, големи, със значителни инвестиции, за привличане на значителен интерес. Така че мисля, че трябва да мислим оттатък кризата, а за нея да вземем най-добрите мерки, така че да направи минимално отражение върху икономиката.

Хайде да говорим по-конкретно. В кои сектори очаквате 13-тата по обем икономика в света, корейската, южнокорейската, да инвестира в България? В кои сектори е възможен бизнес с втората икономика по ръст в Азия след китайската, тази на Виетнам?

Вече в България има корейски инвестиции, те са обаче много по-малко, отколкото са в Централна Европа и в някои наши съседни страни. Очевидно е, че дълги години ние не сме си свършили работата. Ако го измерваме с посещения на външни министри, в Република Корея от 14 години не е имало посещение на външен министър, моето беше първото, във Виетнам от 30 години близо ще стане в началото на следващата година. В момента се опитваме да съживим политическия диалог и има много добри перспективи. През следващата година ще направим президентски посещения и в двете страни. Освен това мисля, че говорихме и за големи проекти, които биха предизвикали интерес. Конкретно за това, което ме питате, корейските инвеститори са изключително ангажирани в областта на инфраструктурата, включително пристанищна инфраструктура, в областта на енергийните ресурси. Корея е една от страните с най-голям дял на ядрената електроенергия. В големи газови и петролни проекти, първо, корейските фирми са едни от най-добрите, както ми казаха, в строителството на газопроводи и петролопроводи. Освен това Корея е водеща страна в разработването на терминали и превозни съдове за втечнен газ. Всички тези проекти са важни за България, вие знаете, че България работи по тях. Така че надявам се в тях да имаме и интерес, и конкретно участие от страна на корейския бизнес. Разбира се, тук не изключвам и редица други инвестиции - във високите технологии, електрониката. Вече има някои първоначални контакти. Много по-активен обаче, трябва да си призная, трябва да бъде и българският бизнес. Във Виетнам ние имаме... това е една огромна икономика, изключително бързо развиваща се, с 8-9 процента годишно, втората по ръст, както казахте, след китайската, и един пазар от 86 милиона души. Страна, в която помнят България, но я помнят отпреди 20 години примерно. Отново тук има изключително много възможности за развитие на българския бизнес. Надявам се и сега, по време на посещението, ще стане дума за тях с моите колеги. И надявам се и да можем да стимулираме български бизнесмени, които действително да проявят интерес към тези страни. Те са далечни от България географски, но изключително обещаващи. И фактът, че много страни и от големите в света, и по-малки, и наши партньори от Източна Европа са много активни, показва, че има място за България, и то много добро.

Може ли да кажете практически как южнокорейски фирми ще участват в строителството на газопроводи и тръбопроводи за петрол в България? Няма ли да кажат руснаците кой ще строи тези тръби?

Не, руснаците няма как да кажат. Тези проекти, които сме подписали, за тях са създадени дружества и дружествата ще обявят конкурси за строителство. Южнокорейските фирми проявяват интерес, надявам се или в консорциум с български изпълнители, или като подизпълнители, или самостоятелно да участват в тези конкурси. И мисля, че това би донесло много по-добра конкурентност на строителството на тези газопроводи и петролопроводи, по които работят.

Тоест моделът ще бъде тези дружества, в които България има немажоритарно участие, да обявяват конкурси кой ще строи тръбите, там да се включват. Вие предлагате български и корейски... българо-корейски консорциуми.

Идеята, когато още бяха сключени договорите и за. . . говоря за "Южен поток", и за Бургас - Александруполис, идеята е, че ще се търсят най-добрите условия и най-ниската стойност при съответното качество. Така че ще бъде обявяван конкурс за всяко едно нещо и за всяко едно нещо, което се изпълнява. И аз мисля, че корейските фирми биха били едни от фирмите, които могат, пак ви казвам, получих такива уверения, могат да предложат много добри условия.

Но си го представяте в партньорство примерно с "Булгаргаз". "Булгаргаз" кандидатства да прави тръбите...

Аз много се надявам все пак "Булгаргаз" и въобще българските фирми да са водещи при изграждането на такива инфраструктурни проекти в България. Но там, където е необходимо подизпълнителство, там, където е необходимо опит на големи чуждестранни фирми, една от възможностите е именно в Корея, които имат изключително голям опит.

Да обърнем въпроса така, както и вие го всъщност обърнахте преди малко: български инвестиции в Далечния изток - в Корея или пък в Индокитай, във Виетнам. Не е ли абсурдно българското кисело мляко да се прави в Корея от корейска фирма по един лиценз, взет от немай-къде заради съдебни спорове, които са имали две корейски фирми, а не от завод, който да е българска собственост, така както ние предлагаме корейците да дойдат и тук да си направят фабрика за тестените нудъли, за да ги продават после из корейските и китайските ресторанти в Европа.

Г-н Вълчев, въпросът ви е изключително резонен, само че той се отнася до въпроса кога в България ще се появят фирми, които действително са готови да работят глобално и действително са готови да правят инвестиции и да развиват дъщерни производства в други страни. Тогава, когато се появят, аз мисля, че те биха могли да направят това нещо. Ако знаете за такива или ако такива слушат "Дарик" радио днес, нека да се обадят. Уверявам ви, че всички посолства и въобще външно министерство ще са много ангажирани с тях.

Тоест вие всъщност сега в Корея подписахте заедно с Емилия Масларова спогодби, които позволяват, ако българска фирма реши да прати свои експерти, да наеме работници в Корея и да произвежда в завод киселото мляко "Булгари", което е много популярно там и го ядат милиони корейци, те са 50 милиона, вие казвате, че вече след тези спогодби всъщност няма никакви правни междудържавни пречки това да става по най-лесния начин?

Не само че няма пречки, ами има още нещо. И Корея, и Виетнам, Корея е пред сключване на споразумение за свободна търговия с ЕС, надявам се до края на годината, и България ще бъде една от страните, които много ще подпомагат това нещо, а Виетнам е водеща страна в АСЕАН, в азиатските страни по сключването на подобно колективно споразумение също с ЕС. Условията и със споразуменията, които подписахме, и с това, което работим в рамките на ЕС, ще бъдат изключително благоприятни. Така че, пак казвам, има много широк простор, има търсене на български продукти, има място за български фирми, стига българските фирми действително да са готови да направят тази крачка. Аз много ще се радвам, когато се появят именно глобалните фирми и в България.

Накрая да кажете ще гласуват ли Корея и Виетнам за Ирина Бокова да оглави ЮНЕСКО? Тя участва... Впрочем това е много интересно, българската дипломация наистина се е хванала да я направи главен директор на ЮНЕСКО през следващата година. Тя участва във вашата делегация и пътува с всички сериозни делегации, за да бъде представена на държавите, чийто глас ще бъде решителен.

Когато българската дипломация се захване да прави нещо, тя го прави, както трябва, и го прави сериозно не само в този случай. Аз мисля, че България има всички основания да постави своята кандидатура и като страна с 52 години опит в ЮНЕСКО, с изключително активна дейност в рамките на организацията, и с кандидатурата на г-жа Бокова, която мисля, че като лични качества, като професионален опит би била изключително конкурентоспособна. Разбира се, за всичко това трябва да убедим всички участници в тази организация. Така че работим изключително активно, и пак казвам, мисля, че имаме всички основания за самочувствие в тази област.

Но в Корея и...

Много трудна ще бъде битката, българин никога не е заемал такъв пост, но ми се струва, че си струва. И е много важно действително това, което го виждаме, че ролята на България в ЮНЕСКО се оценява изключително високо.

Корея и Виетнам са важни, защото Азия няма да има своя кандидатура за ЮНЕСКО, понеже сега японец...

Сегашният изпълнителен директор, генерален директор е от Азия.

Японец, да. Казаха ли ви да в тези две държави - да, ние сме за Бокова, или това не е прието в дипломацията така ясно да се каже?

Все още е рано да очакваме потвърждения от всички страни, още не са ясни и всички кандидатури. Но мисля, че аргументите, които имаме, и вниманието, с което се посрещаме, поставят много добра основа за кампанията ни по-нататък.
Последвайте ни

Интервю