Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов в интервю за „Седмицата" на Дарик.
Въпросите пред труда в България преди 1 май, но да започнем с безработицата. Вчера Евростат, цитиран впрочем доста в България, съобщава, че България и Гърция са с най-голям ръст на безработицата в Европейския съюз, като твърди, че през март 2011 г. в България безработицата е 11,4% при 9,7 миналия март, увеличение почти с 2%. Вие давахте през последните месеци по-различни цифри. Има ли наистина такъв ръст, какъвто говорят от Евростат?
Аз за пореден път искам да поясня каква е разликата в цифрите. За нас истинските цифри са безработните, които се регистрират в бюрата по труда, защото статистиката, когато прави анкети, за нас това не е много точно. Когато един безработен човек отиде да се регистрира в бюрото по труда, това е истинската статистика и аз искам да кажа, че за втори пореден месец безработицата спада в България и към края на този месец е 9,29% или 344 099 безработни. Това е с 0,23% по-малко спрямо месец март на тази година, или с 8394 безработни по-малко спрямо март тази година.
Тоест според вашите данни безработицата през април продължава да спада, както през март спрямо февруари?
Точно така. През месец март беше 9,52% и сега през месец април е 9,29%. Вижте, аз говоря с цифрите от бюрата по труда. Ние тези цифри не можем да ги манипулираме. Те са такива, каквито са, и ние ги казваме такива, каквито са.
А всъщност статистическата информация е на базата на питат те ти чувстваш ли се безработен?
Да, то е на база анкети. Всеки човек може да се самоопредели по всякакъв начин и затова не е толкова коректно това.
Друго възможно обяснение е, че хората се демотивират да се регистрират.
Аз мисля, че направихме всичко възможно през миналата година, увеличавайки обезщетението за безработица до 60% от осигурителния доход. Дадохме достатъчна мотивация на хората да се регистрират в бюрата по труда.
Колко беше преди това?
Преди това беше 120 лева обезщетението, т.е. имаше таван. Сега е 60% от осигурителния доход, т.е. това е една добра мотивация хората да се осигуряват...
Колко е осигурителният доход, за да се ориентират слушателите?
Осигурителният доход е около 550 лева мисля, че беше за...
Тоест взимат 250-300 лева безработните.
Да, ако той се е осигурявал примерно върху 800 лева, ще вземе 480 лева безработица...
Аха, т.е. ще зависи всеки колко... ако се осигурявал на максимума 2000...
Това зависи от човека, да.
... би взел над 1000 лева.
Това зависи от дохода на самия човек и това беше една от мерките между другото, с която да накараме хората да се осигуряват върху реалните заплати, защото това е изключително важно.
Т.е. вашата логика е, че вашите данни би трябвало да са коректни, защото хората са силно мотивирани да ходят да се регистрират като безработни, защото биха получавали сериозни пари за това.
Не само. Когато един човек се осигурява върху реалните доходи, той има възможност да получи, когато се наложи, по-голямо обезщетение за безработица, за майчинство, за болест и за пенсия. Това са много важни неща и ако сега един млад човек не му прави много впечатление и си мисли, че е по-добре да вземе парите кеш сега и веднага и да се осигурява върху минималната работна заплата, ще дойде време, когато той ще разбере, че е постъпил неправилно.
Тоест вие не приемате и тези заключения, които ги има като заглавия в сайтове, в пресата, че България е на второ място по ръст след Гърция по безработица?
Аз казах, в българското законодателство единственият критерий за нивото на безработица е това, което се отчита в бюрата по труда, и искам да ви кажа, че ние го следим всеки ден.
Ако продължим вашата логика, в кои сектори намалява безработицата, има ли сектори, в които има ръст? По това можем впрочем да се ориентираме кои части от икономиката на България заработват по-добре.
Само през този месец чрез посредничеството на бюрата по труда са наети 23 076 безработни лица. От началото на годината досега са заявени от бизнеса около 80 000 работни места и искам да ви кажа, че 1/4 от заявените на първичния пазар са от преработвателната промишленост, следват хотелиерство, ресторантьорство 15%, търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети 14%, селско стопанство 10%. През месец април и през следващия месец май има увеличено търсене на работна сила във връзка със сезонната заетост. Направихме няколко сполучливи борси по Черноморието и в момента през месец април и през следващия месец май се наемат окончателно хората, които ще работят през летния сезон.
Има ли сектори, в които безработицата расте въпреки общия спад?
Тежко е положението все още за съжаление в строителството, в сферата на търговията и услугите също е тежко положението, но като цяло искам да кажа, че ние разполагаме със 685 трудови посредници, които само за този месец са направили срещи с около 6800 работодатели.
Вие, имате предвид министерството, държавата?
Точно така. През този месец са направили тези 685 трудови посредници среща с нас 6800 работодатели. 60% от тези работодатели заявяват, че биха назначили допълнително хора през следващите месеци, 60% от тях.
А има ли тенденция за каквато пише вестник "Сега", през седмицата работодатели да са склонни да уволняват работници, за да могат да увеличават заплатите на останалите?
Различно е в различните фирми и по различните отрасли, но само още едно потвърждение да ви кажа, че има съживяване на пазара на труда, е това, че от началото на годината са заявени близо около 80 000 работни места тази година от реалния сектор, за сметка на първите четири месеца на миналата година са с 11 000 повече заявените работни места от бизнеса, отколкото през миналата година. Това означава, че има търсене вече на работна сила.
Тоест българската икономика се съживява, съдейки по пазара на труда?
Да, и аз мисля, че с това помагаме и с оперативната програма "Човешки ресурси", с мерките, които бяха открити за дълготрайно безработни, за заети лица, за обучение, за квалификация на заети лица, субсидирането на бизнеса. Предстои да се отворят много важни мерки по оперативната програма и то още от следващия месец, от които бизнесът трябва да се възползва в максимална степен.
Това би трябвало да са още аргументи за вашата идея за увеличение на доходите, на минималната работна заплата с 30 лева от юли. Докъде стигна тази дискусия?
В момента почти приключват преговорите в комисията към Националния съвет за тристранно сътрудничество по цени, доходи, жизнено равнище. Дал съм им срок, до 5 май те да приключат и всички становища да бъдат изпратени в Националния съвет за тристранно сътрудничество. През следващия месец май ни очакват много сериозни дебати по отношение на, включително и на компенсирането на доходите, и то на минималната работна заплата.
Вие продължавате ли да защитавате тезата, че трябва да има ръст на минималната работна заплата?
Да, защото има икономическа логика за това.
Включително и в данните, за които говорихте преди малко? Така ли?
Така е. И аз искам да кажа, че конкурентноспособността и производителността на труда са тези фактори, които показват, че минималната работна заплата, която не е увеличавана от две години и половина и стои на едно и също ниво, не може да изостава от останалите доходи. И между другото искам да ви кажа, че започнаха преговорите вече по браншове за договарянето на браншовите колективни трудови договори. В металургията направиха това, в мините, в момента договарят в пивоварната промишленост, в леката промишленост и искам да ви кажа, че навсякъде се договарят по-високи размери на доходите, включително и минималните работни заплати. В металургията бяха договорени с над 15% увеличаване на минималната работна заплата, от 350 лева на 400 лева става минималната работна заплата там.
Впрочем основният аргумент на противниците на ръст на доходите в България е именно производителността на труда. Вярно ли е това, което пише проф. Стефан Стоилов, той впрочем е лявоориентиран икономист, в "Труд", че спрямо Европейския съюз производителността в България е три пъти по-ниска, но доходите са пет пъти по-ниски, което би било още един аргумент за вашата теза?
Вярно е. Вижте, миналата година голяма част от бизнеса заради кризата се освободи от нискоквалифицирания си персонал. Ако преди пет години работещите на минимална работна заплата в частния сектор са били над 350 000, в момента са около 100 000. И няма логика работните заплати през всичките тези години средно те да се покачват, а минималната да остава на едни и същи нива. Това демотивира и при търсенето и предлагането на работна ръка. Искам да ви кажа, че всеки месец, въпреки безработицата, остават около 1500-2000 работни места, обявени от бизнеса, незаети. Една от основните причини включително е и ниското заплащане.
Финансовият министър обаче изглежда непоклатим, когато... като стане ясно, ще стане ясно, отговаря той на въпроса ще има ли увеличение на доходите. И кога ще стане, та да стане ясно, та да стане ясно?
Вижте, аз не желая да влизам в спорове с мои колеги. Той си върши неговата работа, той има огромната отговорност да пази бюджета,за да може да бъдем финансово стабилни като държава, от друга страна обаче ние, излизайки от кризата, трябва да търсим тези финансови политики, които ще водят до по-голям икономически растеж и до по-голяма заетост. Това ще доведе и до по-високи доходи на хората.
Синдикатите се готвели да оспорят тригодишната бюджетна прогноза на формални причини, че не била минала през Националния съвет за тристранно сътрудничество. В това те виждат шанс изобщо да оспорят политиката по доходите като почиваща на нереални, неистински, според тях, данни.
Не, вижте, все пак това е една бюджетна прогноза. Аз мисля, че истинските спорове трябва да се водят, когато се приема бюджетът за 2012 година.
Работодателите били разделени също по този въпрос. Като че ли повечето били против вдигането на минималната работна заплата.
Ами вижте, една от най-големите работодателски организации в България, КРИБ, на тяхно заседание на управителния съвет те подкрепиха становището на Министерство на труда и социалната политика да се увеличи минималната работна заплата. Вижте, това не е фикс идея, това е изключително приемлива европейска норма. В 20 страни от Европа има минимална работна заплата и тези нива се договарят между работодатели и синдикати, и съответните правителства определят техните размери. И оттук нататък чрез браншовото колективно трудово договаряне по браншове вече се търсят по-добрите, по-добрите параметри за заетост, за условия на труд, за по-добро заплащане в съответния бранш и оттам във фирмите. Но държавата е длъжна да даде минимума, да даде тази база, върху която ще се прави това договаряне.
Това е също въпрос, по който спорят икономистите. Казвате - в 20 държави има минимална работна заплата.
Да, така е, в 20 държави от Европейския съюз.
Това са държави от Европейския съюз.
В шест няма, в седем няма.
Защото някои казват - трябва ли да има изобщо минимална работна заплата. Впрочем, струва ми се от Българската стопанска камара настояват да останат само минималните осигурителни прагове за отделните професии...
Може би ще дойде време, г-н Вълчев, когато и в България няма да има минимална работна заплата, защото нивото на компетентност и на интелигентност, както на работодателите, така и на синдикатите, ще бъде такова, че ще позволи да има едни нормални параметри на договаряне на работните заплати по браншове, по фирми, и ще бъдем действително европейци и всички ще спазваме законите, което за съжаление в момента в България не е така. Ние продължаваме да се лъжем един друг и аз ще дам и един друг пример. Вие знаете, че аз ходя доста често на проверки с моите инспектори в страната и аз виждам фрапиращи случаи. Масово хората сключват трудови договори върху минималната работна заплата, осигуряват се върху нея, и в същото време получават с пъти по-големи доходи, които не са декларирани. И аз задавам въпроса откъде идват тези пари, които, примерно даден работодател плаща на работниците си допълнително, върху които не плаща нито данъци, нито осигуровки. Ако продължаваме по същия начин, ние никога няма да бъдем нормална държава, ние никога няма да имаме пари хората да имат и по-добри пенсии. Ето затова от началото на тази година съвместни проверки - Главна инспекция по труда, Национална агенция по приходите... Бизнесът, който е лоялен и който ни помага, и който има интерес да няма сива икономика в България и да има еднакви правила, да няма дъмпинг, да няма нелоялна конкуренция, той също е заинтересован да ни помага и вече има резултати. Аз искам да ви кажа, че самият факт, че вече и по статистика под 6 процента са хората, които работят без трудови договори, това показва, че контролните органи все пак си вършат своята работа и ще продължаваме в тази посока. Същото е и за декларирането на истинските доходи. Аз разбирам, особено младите хора, те казват така - на мен ми трябват парите сега и веднага. Обаче ако, не дай си боже, стане трудова злополука, ако той отиде в бюрото по труда, майчинство, безработица, трудова злополука, професионално заболяване, болест, пенсия. Като дойде време да се пенсионира, идва пред държавата и казва - защо ми е толкова ниска пенсията. Ами, защото такъв е бил твоят принос в осигурителната система. Именно от тази гледна точка аз мисля, че с това, което правим, искаме действително да накараме, както и бизнеса, така и самите хора да бъдат честни един към друг, да бъдат честни и към държавата, за да може да имаме и една по-добра социална политика.
Какъв е мащабът на сивата икономика, според вас? 6% са без трудови договори изобщо.
Данните, които показват обаче, че повече от 25% от хората декларират, че получават... че истинският им размер на работните заплати е много по-голям, отколкото това, което е декларирано.
Тоест една трета от държавата...
Което е много смущаващо.
... се лъже, една трета, от тази сметка излиза.
Което е много смущаващо и затова действително ние, ако искаме да бъдем истински европейци, трябва да спрем да се лъжем един друг.
Според вас един от възможните източници за пари за увеличение на минималната работна заплата бяха глобите, явно говорихте образно, защото парите, нали, отиват в определени сметки, глобите, които събирате точно от некоректни работодатели - 11 млн. лева са начислени миналата година, били са събрани половината.
Вижте, г-н Вълчев, глобите... това е превенцията, това е принудата работодателят да си изпълнява ангажиментите. Когато примерно един инспектор по труда или един данъчен инспектор установи, че има нарушение в дадена фирма на трудовото или данъчното законодателство, или осигурителното законодателство... не е само глобата важна. Важно е, че ще влязат повече приходи в държавното обществено осигуряване и в държавния бюджет. Ето до това води контролът.
Колко са фирмите, които не плащат заплати? Друг сюжет, воден от началото на тази година. Вие дори сезирахте прокуратурата, която отказа обаче да се занимава с тях. Преди Нова година списъкът беше 72 фирми. Става дума за заплати такива, каквито се водят, че се начисляват. Дали са истинските или формално по-ниски от тях, това е друг въпрос...
Аз получавам всяка седмица справка от инспекцията по труда. Примерно Благоевград - изплатени заплати от 22 април до 28 април, "Виа Апиа"-Кюстендил - 19 800 лева, благодарение на намесата на инспекцията по труда, "Евро микс замазки"-Дупница - 13 000 лева, "Алфа микс"-Дупница - 82 000 лева. Или за цялата страна от 22 април до 28 април са изплатени 772 716 лева забавени плащания. От 3 януари тази година до 28 април са изплатени 23 326 000 забавени плащания за работни заплати. Това е заради съвместните проверки, които се правят от два месеца между Главна инспекция по труда и Националната агенция по приходите. И ще продължаваме по този начин.
А на какъв принцип действате? Защото очевидно вашите хора не могат да идат навсякъде. Тоест, който се оплаче, че не си е получил заплатата, вие отивате при работодателя му...
Имаме горещи телефони както в инспекцията по труда, така и в Националната агенция по приходите. Получаваме сигнали непрекъснато. И тези проблемни фирми, които се установява, че системно нарушават трудовото законодателство, върху тях се съсредоточаваме.
Какво стана с идеята за криминализиране на неплащането на заплати? Това е идея, която дойде, струва ми се, от синдикатите също в началото на тази година.
Не, аз лично не я приемам тази идея. Няма го никъде в Европа това нещо. Има други механизми. Между другото споменахте за прокуратурата. Някои районни прокуратури се самосезираха от нашите сигнали. И искам да ви кажа за един случай във Варна, аз скоро бях там, преди Великден. След намесата на прокуратурата само за една седмица са изплатени 78 000 лева забавени плащания... една строителна фирма от Варна. Тоест когато държавните институции, включително и прокуратурата, обединят своите усилия, резултатите са налице.
"168 часа" писа за проверки по църквите, понеже сега сме в Светлата седмица след Великден, за трудовите договори и осигуряването на свещениците. Какво показаха тези проверки?
Те не са приключили още. Когато се обобщят резултатите от Националната агенция по приходите и от Главна инспекция по труда, ще ги коментираме. Но аз мисля, че и срещите, които имаше включително и премиерът с Българската православна църква, и аз които съм правил с тях, аз мисля, че има решение на въпросите, които се поставят, и всичко е въпрос на няколко месеца и ще бъдат изчистени тези въпроси.
Четох, че те не пускали вашите инспектори.
Не, не, няма такова нещо.
Казвали, че се отчитат пред митрополита, пред Господ, но пред вашите няма да се...
Не, ние сме в много добри отношения с Българската православна църква, специално нашето министерство, имаме съвместни срещи през няколко месеца, даже готвим и споразумение за сътрудничество. Така че това са нормални неща.
През седмицата Главната инспекция по труда обяви 150 повече трудови злополуки през 2010 г. спрямо 2009 г., 120 смъртни случая, ако вярно съм разбрал. За 10 години - 3000 загинали на работното място, най-много от тях в строителството. Това спрямо другите европейски държави много повече ли е?
Заради икономическата криза 2009 г. и 2010 г. действително се забелязва една тенденция за покачването на нивото на трудовия травматизъм, включително и със смъртен изход. Аз бих казал, че причините са различни. От една страна, работодателите, притиснати от кризата, все по-малко отделят средства и внимание върху безопасните и здравословни условия на труд, от друга страна, и самите работници като че ли са демотивирани в тази посока. Но нашите усилия са насочени именно да видим как е възможно тези явления... т.е. да минимизираме рисковете. Статистиката не е съвсем точна, защото... аз ще ви кажа, че по чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, тоест тези трудови злополуки, които са станали по време на изпълнението на служебните ангажименти, 2008 г. трудовите злополуки са били 3234, 2009 г. - 2476, а 2010 г. - 2450. Тоест виждате, че въпреки това има лек спад на трудовия травматизъм. Смъртните злополуки по чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване 2008 г. са 151, 2009 г. - 69, 2010 г. - 80. Загубените календарни дни за 2010 г., вследствие на трудови злополуки, са 123 981 дни. Много е важно... сега, през месец юни тази година, се отваря една мярка по оперативната програма, която е важна за бизнеса да се възползва от нея. Тя е насочена към предприятията, които могат да кандидатстват... средства, които ще се отпуснат по оперативната програма за подобряване условията на труд. Максималният грант ще бъде до 200 000 лева за предприятие. Това е изключително важно. През месец юни се отваря тази оперативна програма. Средствата, които са заделени за нея, са 70 млн. лева. Така че ние ще направим една допълнителна кампания, за да може бизнесът да се възползва от тази мярка.
Всъщност какъв е проблемът с условията на труд в България, според вас, сравнено с другите европейски държави? Какво трябва да направят българските фирми в повече? Защото това е седмицата, впрочем, в която приключва поредна кампания да се дават едни бланки в инспекциите по труда за какви са условията на труд в отделните фирми. Това изглежда доста формално за много работодатели...
Да, 140 000. Не е формално, защото вече 140 000 работодатели в България са подали тази информация в инспекцията по труда, забележете, по електронен път. По този начин улесняваме бизнеса - по електронен път да подава тази информация. Това е много важно.
И какво я правите тази информация - какви проблеми с шума, с вибрацията, с осветеността има...
Тази информация се събира, анализира се от експертите в инспекцията по труда, в Министерство на труда и социалната политика и контролният орган се съсредоточава върху проблемните области, в проблемните сфери и в проблемните предприятия. Това е целта на тази информация.
И кои рискове са най-големи в България? Ако тръгнем даже по тази бланка, която се подава, че се работи на тъмно ли, или че е прашно, или...
Вижте, през последните години доста се подобриха условията на труд в редица предприятия, особено в областта на металургията, на химията, на леката промишленост. Вече има нови технологии, нови стандарти, вече фирмите се обръщат с лице към корпоративната социална отговорност, което е изключително важно. И ние трябва да насърчаваме този процес. За мен основният проблем с трудовия травматизъм, това е културата на работното място. За мен това е ключовият въпрос. Риск има навсякъде, риск има във всяка една фирма, на всяко едно работно място...
Да си слагаш каска като работиш...
Не е само каската. Трудовите навици са изключително важни и това всеки да бъде... да даде максимума от себе си на работното място и да спазва правилата по безопасност и здраве при работа. Това е за мен ключовият въпрос - културата на поведението на работното място.
Впрочем, ако трябва да подредите основните проблеми пред труда в България, как бихте ги наредил? Ние с вас говорихме за доходите, говорихме за безопасните условия на труд, за сивата икономика...
За мен най-важен е пазарът на труда и квалификацията на работната ръка. Търсенето на пресечната точка между производителността на труда в едно предприятие и размера на доходите на хората, които получават, това е свързано с квалификацията на работната ръка. В квалификация на работната ръка имам предвид и тази фирмена култура по безопасност и здраве при работа. Това е изключително важно. Защото, когато се връщаме пак за трудовите злополуки - една трета от всички трудови злополуки стават с хора, които имат трудов стаж до една година в предприятието, тоест младите работници, които нямат още изградени трудови навици. Това е изключително важно. И има средства, които се ползват и от социалните партньори за обучение на персонала, за обучение на хората, които трябва да се възползват от тези мерки. И аз мисля, че в тази посока и бизнесът, и заетите лица, и безработните трябва да концентрират своите усилия, върху използването на средствата по оперативната програма "Човешки ресурси". Изключително важно е това. Милиард и 200 млн. евро трябва да усвоим до 2013 г.
Какви ще са новите критерии за представителност в Националния съвет за тристранно сътрудничество? Като че ли спорът се съсредоточава между работодателите. "Стандарт" пише за осемкратно увеличение на броя на членуващите в работодателски организации фирми. Сега се искало 750 фирми да са в една работодателска организация, за да членува в Националния съвет за тристранно сътрудничество, те да имат над 10 служители, или общият брой на всички служители във фирмите, членове на тази организация, да е над 30 хиляди. КРИБ предлагал да стане 250 000 души. Така щели да отпаднат обаче редица работодателски организации, впрочем, любопитната подробност е, включително и Съюзът за стопанска инициатива с ръководител Алексей Петров.
Да, на всеки четири години се прави преброяване на работодателските и на синдикалните организации в България, за да се знае по дадените критерии, които съществуват, кои ще бъдат национално представителни и кои ще участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това е една европейска практика...
Тоест това няма нищо общо примерно, че не искате да се виждате с Алексей Петров, с който...
Не, просто, просто в края на тази година изтича този четиригодишен период и сега трябва да бъде направена новата представителност. Аз поканих социалните партньори във вторник тази седмица в Министерство на труда и социалната политика, всеки си каза своите становища. В момента подготвяме документа, който ще бъде внесен в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където ще се обсъдят още веднъж предложенията на социалните партньори по отношение на критериите за представителност на работодателите и на синдикатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Вижте, в цяла Европа... аз ще ви кажа каква е тенденцията. Тенденцията в цяла Европа е окрупняването на синдикалните организации, от една страна, и, от друга страна, окрупняване на работодателските организации.
Т.е. вие бихте подкрепил увеличаване на критериите, повече фирми с повече работници да бъдат членове на една работодателска организация...
Всяко едно правителство има интерес да има силни работодателски и синдикални структури, които да подпомагат правителството за взимането на конкретни решения от
социално-икономическата област, от една страна. И от друга страна, когато има силни и ясни структури на работодателите, от една страна, и, от друга страна, на синдикатите, това помага и води до един по-добър и по-качествен диалог и по-добро колективно трудово договаряне на ниво бранш и на ниво предприятия. Това е много важно.
Поредна седмица с протести, впрочем не толкова масови, за по-ниски цени на горивата, до 2 лева на литър. Вие как гледате на тези протести? Бихте ли подкрепил държавна намеса при определяне на цените на важни стоки? Връщане към нещо, което впрочем беше в България до Костов, правителството определяше с постановление, декрет колко да струва бензинът...
Не, според мен ние трябва да се стремим към по-високи доходи, защото ние трудно можем да влияем на пазарите на горива в света. Ние не сме производител на горива, така че ние не можем да влияем на тези световни процеси. Трябва да търсим тези възможности на икономиката, на инвестициите и на икономиката като цяло, тези финансови политики, които ще доведат до по-голяма заетост, до по-качествени работни места и хората да имат възможност да получават по-високи доходи. Това трябва да е нашата цел.
Какво ще кажете на БСП, които утре ще отбележат 1 май като ден на гнева? По-късно ще говорим и с техния лидер Сергей Станишев.
Вижте, много отдавна, много отдавна БСП не представлява представителите на работниците и на служителите. Представителите на работниците и на служителите се представляват от синдикатите. Те са нашият социален партньор, на правителството. С тях имаме един много добър диалог и се надявам и през следващите месеци това да бъде факт.
Не представлява, БСП не представлява, казвате, работещите хора...
Ами, синдикатите, синдикатите много отдавна не са сателит на комунистическата партия в България.
Добре. Да обобщим най-важното според вас. Безработица не расте, пазарът на труда се съживява - изважда акцент от този разговор БГНЕС. В "Дарик нюз" ще прочетете, че безработицата спада, отчита министър Младенов, защото безработните, които серегистрират в бюрата по труда, съставят верния профил на безработицата.
Само едно нещо, ако ми позволите, само след няколко дни се отваря една много важна мярка по оперативната програма "Човешки ресурси", която е предназначена за бизнеса, това са социалните иновации в предприятията. Важно за вашите слушатели е да спомена, че по схемата от месец май работодателите ще могат да кандидатстват със свои проекти пред Агенцията по заетостта за финансиране на цялостен комплекс от дейности за подобряване на социалния климат в техните предприятия. 37 милиона е програмата. Максималният грант за всяко предприятие е 390 000 лева...
Това, казано по-просто, пари за какво са?
Това са средства...
Защото иновации би могло да означава по-модерни технологии и по-малко работници...
Схемата ще способства за повишаване на равнището на заетост на групите в най-неравнопоставени позиции на пазара на труда - възрастните работници, младежите до 29-годишна възраст, самотните родители. Ако лицата от тези категории се съгласят да бъдат наети в гъвкава форма на заетост, например на непълно работно време, те ще получават допълнителни материални стимули за сметка на оперативната програма. И не на последно място - чрез проектите си работодателите ще могат да разкриват и места за отдих, за хранене на работниците в предприятията, кътове за гледане на деца на работниците и служители със семейни задължения. Тоест ние създаваме възможност работодателят да бъде по-социално отговорен. Той може да кандидатства, максималният грант е до 390 000 лева, с такива проекти... социална насоченост за допълнителни социални придобивки за хората. Това са ...(не се разбира - бел.ред.)... за бизнеса и аз се надявам, че той ще се възползва от тази мярка.
