Гневът на българите умишлено се тласка към ЕРП-тата, но си струва да се направи преглед на сметките за тока назад по веригата, за да се види дали има резерв за намаляване на цените. Това коментира в ефира на Дарик бившият енергиен министър Трайчо Трайков. Според него евентуалното сваляне на цените на електроенергията с 8 процента няма да подобри значително живота на българите, но можело да удари предприятията, които в момента се снабдяват на свободния пазар с енергия от АЕЦ „Козлодуй".
В интервю за Дарик Трайков определи протестите в страната като криза на представителната демокрация. „Хората са отчаяни - проблемът е, че не могат да плащат сметките си, а не че те са високи, защото електроенергията у нас така или иначе е най-ниската в Европа", коментира той.
Очаквахте ли тъкмо високите сметки за ток да бутнат правителството? Да предизвикат това, което видяхме и вчера по улиците?
Това, което виждаме, за мен е очеизвадна криза на представителната демокрация - когато представляваните вече не са съгласни представляващите да правят това, което правят 20 години, а то е в крайна сметка винаги да се оказват представители на корпоративни интереси. Хората са отчаяни. Разбирам защо. Защото понякога и аз се отчайвам. Дори в ролята на министър е трудно освен ако целият отбор в държавата - от премиера надолу и в координирана работа с институциите не си постави по-амбициозна цел. Дори да се опиташ като отделна фигура в изпълнителната власт да се справиш с такива монополи, то вероятно ще ви се случи това, което се случи на мен. От дебатите за горивата, Лукойл, Газпром, Атомстройекспорт и Белене, в крайна сметка стигнахме до днешния ден.
Какво излиза: обречената битка с монополите отчайва дори хора във властта, така ли? Изобщо какво не беше направено през този последен мандат, за да се тушира това недоволство? Нямаше достатъчен контрол над ЕРП-тата ли? ДКЕВР ли не си свърши работата?
Системите са свързани. За да се постигне ефект, който е от значение за цялото общество, трябва и подходът да е систематичен. Сам министър с един ресор не може да постигне много, ако няма подкрепата на премиера, правителството и парламента в този ред на мисли. Не мисля, че конкретният повод е показателен за това, което виждаме в България. Проблемът е, че хората не могат да плащат сметките, а не че сметките са високи. Защото електроенергията така или иначе е с най-ниската цена в Европа. Три пъти по-ниска от тази в Германия, но какво от това? Хората пак не могат да си плащат сметките.
Електроенергията като чиста стойност, да но...
Не, като крайна цена.
Но вече се заровихме и в тази редичка от такси отдолу.
С цялата редичка всичко накрая, тъй като е необходимо да се изгражда и поддържа мрежа, не само да се произвежда електроенергия, с всичко е три пъти по-евтина от средата за ЕС. Няма друга стока, която да има такова ценово съотношение. Но въпреки това хората трудно плащат сметките си.
Тоест доходите.
Разбира се. Но хората по този начин трудно купуват и храната си и плащат горивата си, купуват жилищата си или плащат кредитите си по лихви на банките. В крайна сметка, когато теглим чертата, важно е какво е нивото на доходите.
Мантрата „финансова стабилност" ли преобърна всичко - на всяка цена, с цената на всичко и с цената на това хората да мизерстват?
Аз неведнъж съм изразявал мнението си и съм спорил с колеги в правителството по конкретни поводи, свързани с дисциплината на харчене. Аз и до ден-днешен смятам, че България можеше да си позволи да локира по-големи ресурси в области, които са приоритет, включително и с цената на малко по-висок външен дълг.
Можехме да развържем коланите малко.
Такава област за мен например беше енергийната ефективност на жилищата. Ами, аз Бога, необходими са 3,5 млрд. лв., за да бъдат реновирани всички панелни сгради в България. Само от приватизацията на ЕРП-тата държавата получи 1,5 млрд. Има европейски фондове. Мисля, че нищо не пречеше държавата да даде едно рамо, за да бъде приключен веднъж завинаги този въпрос.
Цял мандат за това се говори и накрая резултатът не е особено...
По-големият проблем е, че България за съжаление е страна на монополите и не само там, където наричаме монополите естествени монополи. Това звучи малко като извинение за монополите, че са естествени, но зад този термин стои някаква логика. Например в търговията с електроенергия, доставката на електроенергия за хората е ясно, че мрежата винаги ще бъде само една и някой трябва да я оперира, независимо дали частник или държавна фирма, тя ще бъде монопол в оперирането на тази мрежа и за да не може да налага монополни цени, е създаден независим регулатор, който казва каква трябва да бъде цената. Но използването на тази мрежа вече като елемент на конкурентния пазар, то дава възможност на потребителите на електроенергия да избират доставчиците си. Образно казано пътят е един, но транспортните фирми могат да бъдат десетки. Такъв е случаят в момента с големите предприятия в България. Те вече са на свободния пазар от няколко години и използват услугите на тези доставчици, които им предлагат най-добра цена на енергията. Но всички доставчици плащат на собственика или оператора на мрежата една и съща цена, която е определена от регулатора. Това е целта на регулатора и това е същността на конкурентния пазар.
Заговорихме за регулатора. Да попитам: и днес, връщайки мандата, премиерът в оставка каза, че е реалистично и може да се свали цената на тока от следващия месец. Трябва пък парламентът да остане да работи дотолкова, че поне да избере членовете на ДКЕВР, тази една поправка в закона. Реалистично ли е това, има ли резерв за понижаване на цената и изобщо какво разбраха хората отвъд гнева си към ЕРП-тата? Защото покрай цялото това говорене поне обяснихме, става ясно, че около 10 на сто от цената на тока остават в ЕРП-то. Нагоре по веригата кой ще ни открехне завесата?
И все пак с тези 10 на сто се оперират около 200 000 километра мрежа средно и ниско напрежение, включително тези 10 процента покриват подмяната на мрежата, в последните седем години около ¼ от тази мрежа е сменена, инвестицията в трафопостове и във всичко останало. Така че според мен гневът на хората умишлено се тласка в посока на - да използвам военната терминология - най-меките цели. Но струва си навсякъде назад по веригата още веднъж да се направи опит и ако наистина има този резерв за намаляване с осем процента, нека го направят.
Вие виждате ли го?
Аз вече коментирах най-широко лансираната идея по повод на това откъде е възможно да се вземат осемте процента, а именно от вкарването на цялата произведена електроенергия от АЕЦ Козлодуй в микса за регулирания пазар и казах какви биха могли да са ефектите от това. Наистина ще намалее цената за домакинствата, но пък ще поскъпне токът за индустриалните предприятия, които сега се снабдяват от свободния пазар с енергия от АЕЦ Козлодуй. Тогава това означава, че те ще започнат да произвеждат по-скъпи стоки и услуги, вероятно ще трябва да съкратят хора, може и да се наложи и да фалират.
Тоест това е по-скоро нереалистично - тези осем процента да мръдне цената надолу според вас?
Ако е реалистично, чакаме да видим. Добронамерено ще подкрепим възможностите за намаляване цената на тока там, където е възможно. Но дори и това да се случи, пак няма да реши генералния проблем. Защото с няколко процента по-ниска сметка, едва ли ще стане по-лесно тя да бъде платена. И за да бъдат доходите по-високи, има два основни фактора. Това са структурата на икономиката, за която сме говорили неведнъж, и качеството на работата на институциите. Абсолютно недвусмислено доказана е връзката между качеството на работата на институциите в една страна и богатството на обществото.
И протестите доказаха, че не се одобрява тъкмо качеството на работата.
Затова мисля, че протестите, колкото и да са разнолики в момента и е трудно да могат да бъдат обобщени, все пак напипват големия проблем, а това е, че институциите в България са сведени до нивото на изпълнители на произволни решения на субектите, които са начело на държавата. И за съжаление в последните четири години, но и преди това, този процес постоянно се задълбочава.
Падаше качеството на хората в институциите? Това виждате ли го като основателна критика и на хората вън.
Не е проблемът с качеството на хората. Аз съм убеден, че в институциите работят качествени хора - и сега, и преди. Проблемът е по-скоро с подхода към тази тема. Когато винаги министър-председателят трябва да е крайната инстанция за всяко едно решение, това очевидно подкопава и авторитета, и ефективността на всички останали. Дори институции, които по конституция трябва да не са зависими от тези лични решения.
Като парламента например.
Като парламента, като съдебната система. Те също попадат в този кюп.
Да ви върна на темата за монополите. Старата десница много често критикуваше кабинета на ГЕРБ и Бойко Борисов за това, че ГЕРБ закриля, поощрява монополите. По-скоро този процес ли се наблюдаваше по времето, когато и вие бяхте част от властта, или, как да кажа, нехайство към онова докъде са допуснати те да диктуват правилата, докъде може и трябва да бъдат контролирани, а всъщност администрацията си е затваряла очите.
Монополите се контролират грубо казано по два начина. Така наречените естествени монополи се регулират с независим регулатор, какъвто е случаят с операторите на електрически мрежи. Тези обаче, които би трябвало по идея да оперират на свободен пазар, а се оказва, че пазарът не е толкова свободен, там е създадена Комисията за защита на конкуренцията, която в България за момента няма никакво доказателство за това, че тя си върши работата. Ето, пазарът на горива трябва да е свободен пазар, а не е. КЗК лавира в заключенията си според това как са й намигнали отгоре. Това е огромният проблем в качеството на работа на институциите. Когато отидете на съд, не знаете какъв ще е резултатът от съдебната процедура. Той може да е всякакъв в зависимост от това кой е прокурор, кой е съдия и ето къде е проблемът. Но в България къде няма монопол? Хайде да не казваме монопол, да казваме господстващо положение и злоупотреба с него. Бих спорил, че такъв има и в медиите, което пък е другият индикатор за просперитета на едно общество - колкото са по-свободни медиите, толкова е по-богато. Не казвам, че връзката е съвсем пряка, макар че може би е такава, но се наблюдава тази зависимост. България години наред изпада в класациите за свобода на медиите.
Къде вие виждате най-големите рискове в момента? Проф. Димитър Иванов очерта няколко сфери, дори изрази притеснение от стабилността на осигурителната ни система.
Рискове безспорно има в краткосрочен план, защото нестабилността винаги се свързана с намаляване на икономическата активност, на инвеститорския интерес. Важно е обаче какъв ще е балансът в средносрочен и дългосрочен план. Защото целта на много от хората, които не искат повече да приемат статуквото, е да бъде поставена нова основа на нещата. Въпросът е каква ще бъде тази основа, какъв ще бъде резултатът от всичко това. Може би не е случайно, че в продължение на десет минути, докато пътувах с колата към Дарик, чух по радиото от различни хора да се говори за октомври 1917 година в Русия, за Сталин, Хитлер и Чаушеску. Това показва колко са дълбоки пластовете на това, което се случва и не можем да си затворим очите пред риска в крайна сметка да се тръгне в някаква неприятна посока. Според мен всичко, което се случва, трябва да е в рамките на закона и институциите. Да, те могат да бъдат променяни, но има механизми за това.
Някой потърси ли ви тези дни да съдействате в рамките на едно служебно правителство, да помагате по казуса със сметките или засега такава оферта няма, отправена към вас?
Няма оферта. Ако има въобще нещо такова, ще го научите от президента. Но иначе дискусията по това, което се случва, разбира се, тече. Абсурдно е да си помислим, че когато сте се занимавали с това, няма да го обсъждате с такива, които се интересуват.
