Разследването на сигнала за незаконно подслушване едва ли ще разкрие по чие разпореждане са извършени конкретните незаконни действия. Това коментира бившият министър Николай Свинаров, който ръководеше и парламентарната вътрешна комисия в 40-тото Народно събрание. В интервю за предаването на Дарик „Междуредие" Свинаров допусна, че дори и да има някаква яснота за поръчителите на незаконното подслушване, прокуратурата не би обявила това преди изборите.
Той е категоричен, че е нужно национално звено, което да отговаря за прилагането на СРС-тата с работещ механизъм за граждански контрол.
„Като граждани трябва да си дадем отговор на въпроса - ще пазим политиците от службите или службите от политиците. Защото ако говорим за политически и граждански контрол - той трябва да бъде реализиран на всички нива, не в пряката оперативна дейност, а в механизмите на използване на СРС", коментира още Николай Свинаров.
Вашият прочит на резултатите от проверката на прокуратурата, които бяха изнесени вчера. Вие разбрахте ли, имало ли е незаконно подслушване или не?
Аз разбрах, че има и възможност за незаконно подслушване, такова е реализирано на практика. Ние нямаме данни кой и колко пъти и как е подслушван. Но изнесените данни ни дават възможност да направим извода, че специфичната техника за това подслушване е използвана извън рамките на закона. Това вече е незаконно подслушване. Така че нямам никакво съмнение, че прокуратурата е установила този факт. Да използвам случая да поздравя прокуратурата за тези действия, защото това е проблем, който трябва да намери своето разрешаване, а без решителните действия на прокуратурата това трудно би могло да стане. Изключително важно е, че това вече е направено. И мен, и от политическа, и от правна гледна точка, и като български гражданин, не ме интересува това кой е виновен и кой е разпоредил подслушванията, не трябва да има предизборни спекулации. Мен ме интересува, че такова незаконно подслушване е възможно с техническите средства на МВР, вероятно и на други структури на държавата. Трябва да се намери ясен механизъм това не само да бъде ограничено, но и да бъде направено невъзможно. Проверката на прокуратурата за мен е от изключително значение, за да се намери ясно и точно решение на този въпрос, защото той пряко касае защитата правата и законните интереси на българските граждани, а от там на цялостното демократично развитие на страната.
Мислех си по-нататък да ви попитам, но вие подехте тази тема, за нуждата от по-генерално решение на проблема. Не от вчера се говори за казуса с подслушването, за липсата на контрол върху СРС-тата. От времето на Филчев, през определени периоди, този казус изскача винаги в графата скандали. Какво е по-различно сега през 2013 година?
Различното е това, че нещата бяха точно наименувани от прокуратурата при извършената от нея проверка и ние като български граждани трябва да си дадем отговор на въпроса: ще пазим ли политиците от службите или службите от политиците. Защото ако говорим за политически и граждански контрол, той трябва да бъде реализиран на всички нива. Не, разбира се, пряко в оперативната дейност, а в механизмите на специалните разузнавателни средства. Без такъв контрол ще отидем там, службите ли ръководят държавата или политиците ръководят държавата? И ако службите ръководят държавата, това няма много да прилича на демокрация. Във всеки случай трябва да се намери механизъм, който да има политически, в това число и граждански контрол над дейността на службите, за да можем да твърдим, че България е на пътя на своето демократично развитие.
Грешка ли беше закриването на Националното бюро за специални разузнавателни средства? Тогава то беше оглавено за кратко от Бойко Рашков и сега все повече се чуват гласове в посока създаването на един независим орган, който да обедини както контрола, така и употребата на специални разузнавателни средства от всички звена, които в момента, около 5 служби, ако не се лъжа, могат да боравят с тази техника.
Дали е било грешка, е трудно да се каже. Във всеки случай такъв орган трябва да има и той трябва да бъде под пълен граждански контрол, с изключение на пряката оперативна информация. Но всички механизми и възможности трябва да бъдат проконтролирани. През 2013 година ние още нямаме отговор на въпроса възможно ли е да се извършва подобно подслушване от структури извън държавни, тоест, от частни структури, технически дали е възможно? Възможно ли е това да се извършва от структури в или близки до мобилните оператори, що се отнася до подслушването на мобилните телефони? Много такива въпроси, на които трябва да се намери пряк отговор, за да има и действащ контрол. А подобно национално звено е необходимо да има и то трябва да бъде изградено при ясен законов регламент, и, разбира се, с действащ граждански контрол на самото звено.
Извън МВР, нали?
Задължително трябва да е извън МВР и извън структурите, които имат подобни възможности, защото има самостоятелни структури като ДАНС. Ние като български граждани нямаме отговор на въпроса: изгради ли се подобно звено на ДАНС, то работи ли и възможно ли е неговото изграждане? Тук не става дума само за техническа възможност, защото в подобни специални разузнавателни средства, самото техническо писане не винаги е най-важния елемент. Има нужда от сериозни екипи, които правят анализ и обобщение на свалените материали от подобни технически средства. Трябва да знаем кои структури имат тази възможност технически- структурно и организационно и какъв е контролът върху тях. Така че за мен е от изключително важно значение, че проверката на прокуратурата дава един добър път за развитие, в това число нормативно, структурно, организационно, за решаването на този въпрос.
Не е ли абсурдно в демократична България, в годината за която говорим, тук и сега, служебният премиер да каже, само преди минути коментирайки казуса, че не допуска служебното правителство да е било подслушвано. Дотам я докарахме, че има съмнения вече за всичко и във всички.
Аз не бих говорил с допускания, защото служебният премиер е в правото си да знае, а не да допуска или не. И точно това е липсата на граждански контрол. Когато един премиер на държавата допуска, а не знае, означава, че няма действащ контрол върху дейността на службите. За мен е несериозно, че премиерът, който е върхът на службите, на върха на изпълнителната власт по статут, заедно с министерския съвет, който определя и ръководи вътрешната политика на държавата по конституция, няма право да допуска или не. Той трябва да знае. Той е лицето, заедно с председателя на Народното събрание и с президента, които имат пълния достъп до информация за дейността на службите. А допускането означава липса на такава информация, което е лош знак за демократичното ни развитие.
Вчера по настояване на служебния премиер бяха отстранени от длъжности и шефът на дирекцията, и прословутото лице Радко Димитров, което се коментира с казуса, че се опитал да унищожи информация от този подслушвателен автомобил с отверката. Ако четем закона, не е ли учудващо, че човек, който мислено се опитва да затрудни разследването, не е задържан. Те са отстранени от длъжност, но това достатъчно ли е ? Признавам, че не съм прочела точно разпоредбите.
Що се отнася до задържането, законовите предпоставки може и да не са налице, защото освен достатъчно данни, които са събрани за извършено престъпление, ако допуснем, че това е вярно, за да е задържано едно лице, то трябва да бъде ограничено от възможността да извърши ново престъпление или да се укрие. Нямам никаква представа какъв е конкретният случай, така че най-важния проблем е не дали е задържано лицето, важно е да не се пречи на разследването. Ако прокуратурата преценява, че неговото задържане не е необходимо, тя може да си свърши работата и без задържане на лицето. Няма нищо лошо в това, че лицето не е задържано.
Каква е възможността, според вас, ако действително е имало незаконно подслушване и са замесени част от тези лица, за които стана дума вчера, то да е ставало без знанието на ръководството но МВР, и политическото и професионалното?
Труден въпрос, на който аз не искам да спекулирам, макар че отговорът е, че министърът е длъжен да знае. Но когато ние говорим за една държава, в която премиерът допуска, тоест, не знае, да твърдим, че министърът трябва да знае, е също толкова не конкретизирано и несериозно. Разбира се, че трябва да знае министърът и ако не знае, това е негова вина. На не можем по никакъв начин, и в тази част разследвано няма да доведе до никъде, да разберем конкретните незаконни действия, дали са извършени под нечие разпореждане или под разпореждане на министъра на вътрешните работи. Смятам че в тази част, много трудно могат да се установят факти, които да изяснят ситуацията.
Тоест, не смятате, че прокуратурата не би стигнала до някакви самопризнания за тези служители, в тази посока, кой, на кого, какво е разпоредил?
Не очаквам, защото ако е имало такива разпореждания, то очевидно те нямат своето писмено начало и ако достигнем до фазата дума срещу дума, ще бъде едно много тежко разследване и то без ясен и категоричен резултат. В тази част не съм оптимист, че ще се стигне до истината за поръчката. Защото поръчката очевидно е съществувала, дали от лица от системата на МВР или лица извън системата на МВР, това трудно може да се каже.
Няма ли следи в системата обаче от тази поръчка? Казвате дума срещу дума.
Предполагам, че нито едно незаконно подслушване няма своето писмено начало, тоест, писмени заповеди, указания , разпореждания, поради което и няма как да се установи. Но разбира се нека оставим прокуратурата. Аз като казвам, че не съм оптимист в тази насока, за разкриване на тази част от ситуацията, това не означава, че прокуратурата не трябва да полижи всички възможни усилия, но да ме опровергае.
Вие лично, така като гледам, сте скептик, поне в коментара си за това, че отвъд тези служители ще се качи нещо на по горно ниво, като засегнати от тази проверка.
Скептик съм, защото, според мен, трудно би могло да се установи. Аз не съм в процедурата по досъдебното производство. Да пожелаем успех на разследващите органи, защото трябва да поправим нещата с гражданския контрол не би било лоша да знаем и кои са разпоредителите на подобни действия с използването на разузнавателни средства. Но пак казвам, сега понеже има много спекулации предизборно, аз нямам пряко участие в изборите, но все пак си мисля, че не трябва да спекулираме, без да имаме данни. Дори да имаме някаква яснота, аз се съмнявам, че прокуратурата би обявила преди изборите, защото така би повлияла, не съвсем добронамерено, на изборните резултати.
Фактът че се намираме в предизборна кампания, доколко реално пречи на прокуратурата да си свърши работата по този случай?
В прокуратурата, все пак, работят български граждани, които не могат да не си дават сметка, че какъвто им е резултата от подобно проучване, дай боже да има резултати, биха могли да търпят отлагане във времето до приключване на изборната кампания, не като конюнктура, а като нормален ход на действие, за да не се пречи на може неверни, може би на точни сигнали на мотивацията на българските граждани в предизборната ситуация.
Въпреки че и аз държа да не влизаме в логиката на предизборното говорене, но виждате ли основания в притесненията, които изрази от своя страна вчера бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, че и той след напускането на поста, може би е бил обект на подслушване, вид жертва на незаконни се ре се-та.
Мисля че има оптимизъм в неговото изказване. Не е допускал да бъде подслушван докато е бил министър, което също по някакъв начин може да бъде опровергано. Ако има незаконно подслушване и то без политическо разпореждане, както твърди господин Цветанов, той не би могъл да знае дали това не се е осъществявало по отношение на него и по времето, когато той е заемал поста министър на вътрешните работи. Фактът, че той не допуска, че е следен по това време означава, че е осъществяван контрол, поне докато е бил министър.
Може ли да говорим за реален пазар за добита незаконно информация от подслушване в България, тъкмо на база на онова, което сме свидетели да изскача в последните години в публичното пространство?
Само като хипотеза, разбира се, можем да говорим. Макар че, когато човек няма данни и не е част от този пазар, трудно би могъл да направи категорично изявление. Но щом има незаконни подслушвания, очевидно се правят за да се реализират други интереси, което означава пазар.
Ще следим този случай всички ние като медия, и публиката. Надявам се на по-конкретни резултати и в предизборната кампания. Днес обаче, когато доверието на българите в почти всички институции е в сериозен дефицит, макар и страстите на протестите да се успокоиха, повод ми дава днешния празник-Денят на юриста, да ви попитам: длъжник ли е съдебната власт на хората и доколко има опасност скоро и срещу нея да се акумулира обществено и социално недоволство от страна на хората?
Без да правя задълбочен анализ, можем да кажем, че ситуацията , в която живеем, тежкото ниво на бедност на българския гражданин, означава, че всички власти са виновни за това състояние, съдебната власт не прави изключение. За нас е изключително важно да изградим механизми, в които да изградим доверието. Знам че това става трудно. Все пак на кога да имаме доверие? На избраните от нас политици или на назначените представители на отделни служби? Защото в конкретния случай се оказва, че службите, били под политическо разпореждане или не, са загубили нашето доверие с осъществяването на незаконни дейности. Тоест, да не си мислим, че трябва да мразим политиците само защото сме ги избрали. Нека да се направи една ясна и точно преценка. Надявам се,че българското гражданско общество, все пак, ще намери сили да реализира това.
