Стефан Манов: В един район „Чужбина” на тези избори ДПС щеше да има 5 депутати, ГЕРБ - 3, РБ и АБВ - по един
Стефан Манов: В един район „Чужбина” на тези избори ДПС щеше да има 5 депутати, ГЕРБ - 3, РБ и АБВ - по един / снимка: Dariknews.bg, архив

Ако на тези избори имаше отделен избирателен район „Чужбина” той щеше да излъчи 10 депутати - петима за ДПС, трима за ГЕРБ, един депутат за Реформаторския блок и един за АБВ. Това сочат изчисленията на Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите, живеещи зад граница.

В ефира на Дарик Манов подчерта, че една от причините за недоволството на кюстендилци срещу мандата, спечелен от ДПС там, е тъкмо липсата на отделен МИР в чужбина - нещо, за което сънародниците ни извън страната настояват от години. Друга причина за несправедливото разпределение на мандати според Стефан Манов е голямата разлика в броя депутати, които се излъчват от различните райони на страната.


Случилото се в Кюстендил дава пореден аргумент в подкрепа на вашето искане от години - да има отделен избирателен район „Чужбина”, за да не се изкривява допълнителното разпределянето на мандати в страната?

Така е. Този резултат в Кюстендил, който провокира протести на избирателите, се дължи на два фактора - те не са от вчера, просто те се засилват като ефект през последните няколко години. Единият фактор е необходимостта от прерайониране на избирателните райони в страната, тъй като те са с много голяма амплитуда на мандатите. Имаме райони с по четири мандата, както е в Кюстендил, до 16 мандата както е във Варна. Това при българската бипропорционална избирателна система води неминуемо до подобни ефекти, при които се получават изкривявания по райони.

Това е нещо, което съществуваше през 2005 г. - тогава в София имаше голямо количество гласове за една партия, а тя взе само един мандат, пък друга с много по-малко гласове - взе пет мандата. Миналата година коментирахме случая с Видин, където с 474 гласа беше взет мандат от ДПС. Това нещо се дължи на тези малки райони.

Втората причина е отсъствието на избирателен район „Чужбина”. В чужбина се произвеждат на последните избори 145 000 гласа, които някъде трябва да отидат. Тези гласове са повече отколкото гласовете, подадени в 22 избирателни района в страната. В момента, ако съществуващи избирателен район „Чужбина”, той щеше да бъде някъде между Хасково и Стара Загора като численост на гласувалите. Многократно по-голям брой са гласувалите в чужбина в сравнение с гласовете в райони като Кюстендил, Перник, Враца и т.н. Понеже тези гласове генерират мандати, тези мандати трябва да отидат някъде.

Сложна е математическата схема по разпределение на мандатите. Направих си труда да проверя при сегашната конфигурация на парламента с осем партии и методиката на ЦИК, колко стъпки, колко итерации са били необходими, за да се напаснат мандатите. Ситуацията е на исторически рекорд – 68 прехвърляния на мандати са били извършени на т.нар. трета стъпка, за да се напаснат мандатите по избирателни райони и партии. Това е някакъв рекорд – повече от половината от мандатите в парламента са подскачали от стъпка в стъпка в математическия алгоритъм. Това не може да бъде една консистентна методика и това нещо го бяхме казали още през 2013 г. Тук няма нищо общо новият Изборен кодекс. Това е методиката, която беше изработена от проф. Калинов от предишната ЦИК и беше възпроизведена в новия ИК.

Хората обаче се питат логично сега - не може ли да е по-справедливо?

Сегашната методика търпи леко подобряване чисто математически, но фундаменталният проблем ще остане. Докато липсва избирателен район „Чужбина” ще има такива ситуации, при които мандати ще се напъхват по избирателни райони.

Направих симулация, ако имаше избирателен район „Чужбина”, как щяха да бъдат разпределени гласовете и мандатите в него. Във връзка с избирателната активност, регистрирана извън страната, на този район му се полагат 10 мандата. Те щяха да се разпределят по следния начин - 5 за ДПС, 3 за ГЕРБ и по един за РБ и за АБВ. Виждаме един район, който ще има доста пъстро политическо представителство, т.е. не отговаря на истината легендата, че ето видите ли там всички гласове отивали за една партия - ДПС. Респективно в Кюстендил разпределението щеше да бъде по-справедливо и нямаше там Бат Сали да има мандат.

Политиците го знаят това, защото години наред ние и експертите сме давали тези математически симулации, просто липсва една политическа решителност.

От години има такова настояване, защо политиците, които обещаваха накрая  се отметнаха и нямаше район „Чужбина” в новия Изборен кодекс?

Този въпрос беше повдигнат много силно и остро още след изборите през 2009 г., където също имаше едно тежко изкривяване. Избирателите от Смолян помнят, че тогава там ДПС взе 2 мандата, докато партията с най-много гласове там - ГЕРБ, взе само един мандат. Партията с най-малко гласове, взе най-много мандати. Това беше шок за избирателите там, имаше протести – точно както днес го живеем този проблем с Кюстендил. Тогава въпреки обещанията на партиите, никой не посмя да внесе предложение за МИР „Чужбина” в кодекса, станал известен като кодекса „Фидосова”.

При обсъждането на новия кодекс, станал известен като кодекса „Манолова”, ГЕРБ се осмели да направи такова предложение - внесе го в пленарна зала в 12 без 1 минута, в нарушение между другото на правилника за работа на НС, защото на второ четене в зала може да се внесат само редакционни бележки. Но както и да е - стигна се до гласуване в зала и тогава БСП, ДПС и Атака отхвърлиха предложението на ГЕРБ за избирателен район „Чужбина”. Ако то беше прието, днес нямаше да има изкривяването в Кюстендил.

Това е своего рода проклятие, което се стоварва върху главата на пишещите изборно законодателство през последните години. Знаете, че през 2009 г. тези, които въведоха мажоритарните кандидати, не спечелиха нито един. 2013-а тези, които репресираха вота на българите в чужбина, загубиха мандат от чужбина - визирам ГЕРБ тогава и кодекса на Фидосова. Ето днес, тези които не пожелаха МИР „Чужбина” и оставиха тази грешна методика в Изборния кодекс - БСП и Мая Манолова, бяха директно наказани в Кюстендил.

Това е някакво проклятие на българската политика през последните години, когато говорим за изборни правила и промени. Казвам го с ирония, но същевременно нека политиците се замислят докога ще могат да обясняват избирателите тези абсурди. Математически изрядни, но политически абсурдни казуси, които се случват с мандатите от район в район. Няма драма, няма и някаква трудност да бъде създаден избирателен район „Чужбина”. Трябва да се върви и към някакво прерайониране и някакво окрупняване, защото това е другата причина за тези изкривявания.

В едни избори няма излишни гласове, а тези на българите в чужбина този път бяха исторически рекорд.

Каква е тенденцията този път при гласуването в чужбина? Като че ли намаля тежестта на гласовете в Турция спрямо общия вот извън страната, това показва ръст на процента, гласували в другите части на света наши сънародници?

Българите в Западна Европа и САЩ постигнаха исторически рекорд по активност - над 82 000 български избиратели гласуваха в Западна Европа и Северна Америка. Това е 66% нарастване на вота на българите в чужбина. В някои държави като Великобритания и САЩ нарастването е близо три пъти, в Германия - два пъти и половина, в Гърция - близо два пъти. Т.е. навсякъде се вижда, че новите избирателни секции, които бяха открити с помощта на активността на българите в чужбина, но и на новите изборни правила, най-напред спомогнаха за нарастване на активността в Западна Европа и САЩ.

Същевременно в Турция се наблюдава намаляване с 5% на броя на гласувалите (сега са гласували малко над  62 000, за разлика от  2013 г., когато там вота си са дали 66 186 души). Аз лично не правя разлика между избирателите в Турция и извън нея, но доста хора, когато чуят вот в чужбина говорят само за вота в Турция. Не е само там - там този път вотът в Турция беше по-малък процентно, отколкото вота на българите в чужбина изобщо.