Първият ден мина нормално един час дадоха, не като преди по два-три часа. Второто което е – абсолютна проверка на багажа правят. От всякъде го проверяват. Дори, което ми направи впечатление на мен и на момичетата, понеже на тях им се носи вода от посолството, те не пият вода от затвора, отвориха я, за да проверят дали не е алкохол.
Третото, което е, че винаги е под наблюдение, винаги присъстват полицаи. И също така присъства шефът на целия затвор. Преди не беше така, преди нямаше никакво проблеми. Затворът е разделен на две – има женска част и мъжка част. Женската част си има началник, мъжката също, а отгоре като шапка стои един началник и на двата затвора. Той присъстваше винаги на свижданията.
Казаха ли ви нещо или само мълчаха и гледаха лошо? Само мълчат и ни гледат. Там е една зала срещу нас е едно бюро началникът седи и ни гледа постоянно. Точно един час се дава – час и 15 минути, а един снима цялата среща с камера. Какво си говорехте с баща ти?Аз с баща ми по принцип си имам и по телефона връзка и в посолството сме по цял ден, но гледахме главно да се видим с другите близки, със сестрите. Времето е толкова малко при такива срещи. Както казва баща ми „Аз си пиша за какво да си говорим, като те видя няма какво да говорим, защото времето е малко”.
Времето не ни стига и се объркваме за какво да си говорим. Основно всеки роднина си приказваше с близкия. Но никога не сме си говорели за процеса, за защита за нещо свързано с делото, просто за лични неща.
Какво питат? Питат как е семейството, как е България. Ние се шегуваме, че тук икономически положението е страшно, всички цени се вдигат, а те там няма какво да плащат ток, вода, парно и така нататък. Всичко това е под формата на шега, а тази шега ги крепи да не мислят за смъртните присъди. Те се смеят, но казват, че най-важното в тази ситуация е свободата. Баща ти как е, той имаше един тик с едното око сега с двете, той това лекува ли го? Не, нищо не го лекува. Просто понякога отшумява, а когато се нервира или е под напрежение се увеличава този тик. Колко остаря той?Доста се е променил, осем години вече са много. Исках да споделя за това, което ми направи впечатление през последното ходене. Ще го кажа направо, сега не знам имена да споменавам ли, защото малко или много през последната година са помагали.
Знаем известната реплика на Феим Чаушев, която я има и на запис по БТВ, когато казваше на баща ми „Ти от какво си недоволен?”, когато тропаше по масата. Те се бяха събрали на една маса да обсъждат ситуацията и зам.министъра Феим Чаушев му вика „Ти пък от какво си недоволен, ти пък какво искаш?”.
Какво искаше д-р Здравко Георгиев?Нищо, искаше по-адекватни мерки, по твърда политика, а Феим Чаушев му вика „Хайде ти предложи нещо” и той му каза „Аз ако бях политик, щях да предложа, но аз съм доктор”. Друга реплика, която е много страшна в такава ситуация е, че дипломат от българското посолство му казва „То вече дотежа на всички с тези осем години!”
Това е нещо много страшно, казал му го е в очите представяте ли си какво значи това? А знаете ли колко е изгубил той за тези 8 години. И когато зам.-министър Феим Чаушев и останалите политици минат през това, през което е минал той и останалите сестри, тогава ще имат право да говорят по този начин.
Грубо ли говорят нашите дипломати? Когато си дипломат, ти можеш да не казваш истината, но ти трябва да си внимателен. А те нямат тази практика. Визирай някого, ако искаш. Не аз пак ще кажа, може ли дипломат като Феим Чаушев да казва нещо такова, това не е обида, това е нещо страшно. За такова нещо се носи политическа отговорност. За това в нормална европейска държава се уволняват хора. Доколкото разбрах, вие ще поискате оставката на Феим Чаушев?Не е само Феим Чаушев. Всеки един политик трябва ад си носи политическата отговорност. Аз ще кажа лично моето мнение, много трудно може да бъде осъден един политик, винаги и външно министерство ще извадят документи и доказателства, но един политик трябва да носи политическа отговорност за всички тези фрази и думи най-малкото трябва да бъдат уволнени. Феим Чаушев или трябва да бъде уволнен, или отстранен от процеса.
Но това, което ние казваме, са преки впечатления, ние не можем да събираме доказателства за това което сме видели и чули, непрекъснато повтаряме – Иван Костов, Надежда Михайлова, Петър Стоянов. Разбира се не са само те.
Да не забравяме Теодоси Симеонов – бившиятминистър на правосъдието, да не забравяме главния прокурор Филчев, който заспа на една от срещите ни. Представяте ли си, но как да го документирам това, освен да вляза с камера във външно министерство? Теодоси Симеонов ни обясняваше един час, когато беше на посещение, как са го разкарвали с една кола в жегите, как може да му се подиграват либийците – това ни обясняваше.
Но ние не можем да извадим преки доказателства със записи и с документи. Но ние сме преки свидетели на тези неща и нашите близки също. Досега няма осъден политик, но аз искам тези имена да се знаят от цяла България и да знаят на какво са способни.
Продължавам да изброявам – тук става дума за Олег Маринов, консул по онова време, след това Людмил Спасов, на когото не удължиха мандата, върнаха го. След това Румен Петров, едно от главните действащи лица в СПИН-процеса. Сега мога да кажа една кратка история за Румен Петров.
Заповядай за това си тук.По това време Румен Петров имаше правомощията на посланик, беше временно управляващ в посолството. Той е бил в началото на срещите, знаел е за изтезанията и ги е скрил и се е извинявал непрекъснато на Либия, мотивът и основанието е, че няма друга политика в момента.
Той знае цялата информация и сега, когато се води дело срещу мъчителите, аз помолих зам.министъра да извика и тях да дадат показания. Какво са видели? Те знаят много добре кои са липсвали по време на свижданията и защо са го крили това нещо. Румен Петров е помолил сестрите и баща ми да се обадят във външно министерство и да ги помолят да го оставят в Триполи.
Аз не съм запознат с този човек, как изглежда, кой е? Не е изкарван до сега. Не са му удължили договора, но са го изпратили като дипломат в Брюксел. Бил е там две ли, колко години и после се връща в Либия, чрез Министерство на финансите и външно министерство като търговско аташе. Сега оправя търговските отношения между България и Либия.
