75 % от клиничните пътеки, по които Здравната каса плаща на болниците, могат или да бъдат коригирани, или извадени от парите за болниците. Това заяви в интервю за Дарик управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Глинка Комитов. След като се разбра, че ако продължи да харчи по начина, по който го прави в момента, касата ще завърши годината с дефицит от 200 млн. лв., ръководството й предложи клиничните пътеки, които се отнасят до заболяванията на кожата, очите, ушите, носа и гърлото да се извадят от болничната помощ.
Нужна била и корекция на множество други пътеки, така че да се даде възможност на здравноосигурителната институция да плаща само отделни процедури в тях, но не и цялата сума, когато не е извършено цялостно лечение на пациента.
Д-р Комитов увери, че е скептично настроен към намаляването на цените на клиничните пътеки, но подобно трябва да се обсъди, защото то е заложено във вече подписания договор между Здравната каса и Лекарския съюз. Има ли възможност, която според Комитов, ще позволи на Здравната каса да издържи годината без актуализация на бюджета й и защо управителят й смята, че неволните нарушения от страна на болниците не трябва да бъдат санкционирани, ето какво каза той пред Дарик:
Намаляването на цените на клиничните пътеки единственият път ли е към възможността Здравната каса да се вмести в бюджета си без актуализация?
Ние сме длъжни да изпълним нормативната уредба, която е започнала да действа от 1-и януари тази година. Тогава, на 29-и декември е подписан договор за приемане на обеми и цени в медицинската помощ, а точно в този договор е записано, че когато се установи преразход, в едномесечен срок трябва да се премине към договаряне на промяна на цените. Не пише за увеличение или намаление, но щом говорим за преразход, ясно е, че става въпрос за намаляване. Искам ясно за подчертая, че прогноза и цел за различни неща. Нашата цел не съвпада с прогнозата. Целта е да не преразходваме повече от 30 млн. лева в бюджета на НЗОК, дори ми се иска да е по-малко. Това е вече въпрос на действията, които ние ще предприемем. Освен БЛС и Здравната каса, имам предвид и законовите промени, които предстоят. Тоест, законодателят ако реши, искам да знаят лечебните заведения, че от следващата година НЗОК няма да сключва договори с лечебни заведения, така че българският пациент да преминава на фрагментирано лечение, както беше досега. Касата ще заплаща само за комплексно лечение на пациентите и няма да допусне т.нар футболизиране на пациентите между различните лечебни заведения.
А за намаляването на цените на клиничните пътеки?
Винаги съм бил скептично настроен към евентуална промяна, тоест, сваляне на цените на клиничните пътеки по няколко причини. Първо, защото мисля, че имаме още доста инструменти, които можем да използваме. Второ, тук има два много важни момента - кои цени точно ще намаляваме - на всички пътеки или само на някои. И ако това се постигне или не се постигне, тогава на всички лечебни заведения ли ще намаляваме пътеките или само на някои? Защо тези лечебни заведения, които нямат преразход, ще намаляваме техните цени? Имаме, например, пътеки с 400% надвишаване на обемите. При лъчелечението на онкологични заболявания, там при годишна прогноза от 17 пациента, в момента те са 342. Е, защо да намаляваме, когато те по-рано откриват онкологични заболявания, съответно и лечението. То е по-добре за хората, а ние ще им намаляваме клиничните пътеки. По тази причина предлагам актуализиране на Националния рамков договор, в който вместо да намаляване цените на всички клинични пътеки, значителна част от клиничните пътеки да бъдат извадени в извънболничната медицинска помощ, където разходите за изпълнението им са по-ниски. Такива пътеки, които предвиждат еднодневна хирургия, които не изискват болничен престой. Това са примерно очни пътеки, кожни пътеки, пътеки за лечение на болести на уши, нос и гърло. Следващото нещо, което бих предложил, е цените на клиничните пътеки да бъдат различни. Най-после трябва да се остойностят тези пътеки и в тях на има поне три, четири компонента - преки, непреки разходи и труд. Много е важно трудът, за да се види колко от тази клинична пътека се харчи за него. Да не говорим, че би могло да се отчете дори и възраст, защото лечението на един пациент в третата възраст излиза с 85% по-скъпо, отколкото на един младеж на 25 години. Другото, което бих предложил, е част от дейностите в клиничните пътеки да се извършват в болници, но да не се плаща цялата цена на клиничната пътека, защото има много диагностични процедури, които са по-евтини. Примерно от пътеката за диабетно стъпало за цялата 2014-а година до април тази година се отчетени и заплатени 9 580 случая, като 86% от тях са отчетени само с една процедура, която е изключително евтина, а ние сме платили по 1200 лева на пациент. Да, аз ще предложа и намаляване на цените на клиничните пътеки. Самите лекари, собственици и директори на лечебни заведения твърдят, че някои от пътеките им струват значително по-евтино, отколкото ние им плащаме.
Тези мерки, които предлагате с актуализацията на рамковия договор ако се реализират, ще изключат ли нуждата от намаляване на цените на клиничните пътеки?
Да, точно затова ги предлагам. Ако тръгнем към намаляване, ние не знаем какъв метод - дали само на някои болници да намалим или на всички. Затова е безсмислено. Така е много лесно ако действаме по простото правило - с 18,7% ще трябва да се намалят всички пътеки, защото обемът е скочил с толкова. Това не е интелигентно мислене, това е мислене на математик.
Ще успее ли касата да се вмести в бюджета си тази година без необходимост от корекция?
Много е рано да се отговори на този въпрос. Ако гледаме отчетите към 30-и април, трябва да отговорим, че не би могла. Но след като приемем мерки сега, тогава моята идея и моята задача е да се вместим. Дори не искам и 30 % дефицит. Но не мога да го кажа още сега.
А смятате ли, че трябва да се разширят правомощията на Здравната каса тогава, когато говорим за контрола в болниците?
Определено, защото непрекъснато се говори, че има надписване и лъжене от страна на лекарите. Лекарите са изключително честни хора, но, разбира се, че може да има изключения. Проблемът е, че тези изключения ние ги виждаме по телевизиите от скритите камери. Нашият контрол, който е разписан в момента в касата, не е ефективен. Затова предлагам той да бъде променен. Идеята ми е да не се санкционират лечебните заведения за нещо минимално, за неволни грешки, за точки и запетайки. Болниците трябва да се санкционират за изключително сериозни нарушения - като да отчетеш дейност, която не си извършил, или още по-сериозното - когато си извършил дейността без да е било необходимо в ущърб на здравето и живота на пациента. Предлагам само при тези две обстоятелства да има санкция, но тя да бъде много по-висока. Сега санкциите са изключително ниски, а, когато е висока, тя ще има дисциплиниращ ефект. Но пак казвам - само за тези две неща.
Считате, че санкции са необходими единствено за източване на болници и за прилагане на ненужно лечение, но те пък трябва да са много високи, за да дисциплинират?
Да, преди всичко. Не искам никой да говори за контрол преди да бъде приет този вид контрол, който аз предлагам. Защото само тогава аз мога да кажа лъже ли някоя болница или не лъже. Сега не мога да кажа такова нещо, въпреки камерите. А, знаете, че и прокуратурата, и следствието, и съдията не могат да приемат камерите като доказателство.