Промените в семейния кодекс са най-значими за децата
Промените в семейния кодекс са най-значими за децата / снимкa: Sofia Photo Agency

Правно регламентиране на съжителството без брак предвижда новият Семеен кодекс, който депутатите приеха на първо четене в четвъртък. Не закъсняха и протестите. От цялата страна се обявиха против промените и поискаха преразглеждане на проекта, като се вземе под внимание общественото мнение.

В предаването „Дарик кафе” бившият председател на парламента и депутат от НДСВ Огнян Герджиков коментира промените в Семейния кодекс.

Вие подкрепяте проекта за нов семеен кодекс?

Да, аз подкрепям проекта. Той беше подкрепен и от народното представителство.

Хората, организирани от най-различни граждански асоциации и подкрепени от Светия синод, мюфтийството, от обединените евангелистки църкви, настояват да се вземе под внимание общественото мнение, което е против т. нар. форма на фактическо съжителство, записана в новия семеен кодекс. Законодателите как реагират на общественото мнение?

Вярно е, че по този въпрос в пленарната зала се чуха не малко критики. Но това е нормално и естествено, защото е нещо ново, трудно за възприемане от пръв поглед и е нормално да предизвиква такава реакция. Трудно може да се преглътне от хора, които не са достатъчно добре запознати с този проблем. Този е проблем – за рязкото спадане на брачността, е не само българско, но и световен,. От там и възникването твърде масово в развитите страни на фактическо съжителство между мъж и жена, от което се раждат деца. И затова много законодателства уредиха този въпрос като предвидиха, че децата, родени от такова съжителство, са деца с установен произход от майката и бащата. Това е основната причина да се предлага в новия ни семеен кодекс – да се уреди най-вече положението на децата, за да имат установен баща, така както в един нормален граждански брак.

Организациите, които са против новия семеен кодекс, настояват за петгодишен мораториум, т.е. пет години да се обсъждат промените и да бъде приет нов семеен кодекс. Това възможно ли е според вас? Какви промени могат да настъпят между първо и второ четене в парламента?

Между първо и второ четене ще бъдат предложени промени. Те ще бъдат много внимателно четени и дебатирани. Ще се създаде една работна група, която аз ще оглавявам, която внимателно ще прегледа всички аргументи „за” и „против”. Междувременно е пуснато и социологическо проучване по някой основни промени в семейния кодекс, както първия въпрос е точно този за фактическото съжителство, защото искаме да измерим температурата в обществото по този въпрос. Има и още нещо интересно – има атака и в диаметрално противоположната посока от гей-организациите, които сезираха през лятото Комисията за защита срещу дискриминацията, твърдейки, че това е дискриминация – да се признава фактическо съжителство между разнополови – мъж и жена. Трябва да се признава такова и между еднополовите. На мен ми се струва, че истината е някъде по средата. И като се признава фактическо съжителство, то да бъде само между мъж и жена. Сега така е записано в проекта.

Основната критика, която идва от ВМРО, е че промените нарушават Конституцията?

Това в никакъв случай не е така. Това могат да кажат само хора, без достатъчно юридическа подготовка. Няма място за съмнение – промените не нарушават Конституцията.

Но в член 46, алинея първа пише „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.”

Точно така и продължава да бъде законен само гражданския брак, няма никаква промяна в това отношение. Защото фактическото съпружеско съжителство не е брак. Това трябва да се знае. Само една от последиците се приравнява като при брак и то именно с оглед защита на детето. Иначе те не стават законни мъж и жена. Само детето има установен произход от майката и от бащата. Разликата е огромна.

Досега как беше уредено това? Ако няма брак, единият родител може да припознае детето.

Казва се баща неизвестен. И ако този „баща неизвестен” бъде така добър да припознае детето, тогава той има дете. Не малко такива случаи има, но също и не малко са случаите, когато бащата не припознава детето и това дете е с неизвестен баща. Това дете придобива фамилията Ценкин, Иванкин, Петканин и т.н., защото това е правилото за образуването на фамилните имена за деца с неизвестен баща. Такова дете се чувства подтиснато в детската градина и в училище, защото си няма баща. Няма кой да полага грижите за него, да го издържа, да го възпитава, няма да го наследи един ден. Разбира се, не всички са такива. Има бащи, които припознават децата си, грижат се за тях, но те никога няма да ги наследят, защото по закон няма как това да стане. Тези недостатъци, свързани със съдбата на децата, се преодоляват с това фактическо съжителство.

Друга основна критика е, че се регламентира т. нар. "бърз развод" с новия семеен кодекс.

Аз съм изненадан от това. Разбирам мотивите за такова нещо, като се изхожда оттам, че бракът трябва да бъде максимално запазен. Той е една от ценностите в нашето общество. Никакво съмнение нямам в това. Но някои хора смятат, че с удължаване на развода, ние всъщност запазваме брака. Това не ми се струва нормално в демократичното общество. Това означава да наложим диктат – на сила да ги държим с усложнени и тежки процедури, които да траят години. Това в чия полза е? В полза на тях самите, които са с изчерпан брак, или в полза на децата, които стават свидетели на едни дълги, безконечни скандали, на един дълго проточващ се процес в разстояние на месеци и години. Когато един брак е изпразнен от съдържание с изкуствени пречки да се стремим да го запазим просто не е сериозно. Съществува възможност двамата да се помирят, но там където бракът е изцяло изпразнен от съдържание, където са дълбоко и непоправимо разстроени отношенията, ние да се стремим с демократични пречки да им пречим да се разведат – това ми се струва много нехуманно.

Още една критика се отправя към новия семеен кодекс, касаеща имуществената общност на съпрузите. Вие подкрепяте предложението тя да се разпростира само върху вещните права и да изключва общността върху паричните влогове?

В сегашния проект се постига най-доброто решение, което досега сме имали в уреждане на имуществените отношения, тъй като досега винаги е господствал един интеративен режим. До 1968 г. – разделност, след 1968 г. с първия семеен кодекс се въведе общността. Сега се предвижда съпрузите сами да решат дали да бъдат под режим на общност, на разделност, или да не има хареса никой от двата законово определени режима и да сключат помежду си брачен договор, в който да уредят взаимоотношенията помежду си така както намерят за добре.

Това е регламентирано в проекта за нов семеен кодекс?

Да, това е регламентирано. Аз смятам, че това е от най-големите постижения и положителни характеристики в този проект. И ако за фактическото съжителство може да се спри, няма никакво съмнение, че място за спор има, то тук трябва да бъдем категорични, че това предложение на закона е най-доброто възможно.

Интервю