Силното земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер, което беше усетено в България в нощта на 21 срещу 22 май, предизвика много въпроси. Появиха се различни тези относно характеристиката на самото земетресение и последващите го вторични трусове, както и за това дали има връзка с разрушителните земетресения в Италия. Според проф. Светослав Симеонов, заместник-директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география това, което се случва след 22 май, е един нормален процес, придружен от дълга афтършокова и затихваща серия.
Толкова внимание се отдели на земетресението и последиците, толкова много правителствени и държавни лица се извървяха там, а се оказа, че палатките и фургоните са недостатъчно. Вие вчера сте обикалял региона и имате наблюдения. Какво видяхте там? Има ли наистина сериозен дефицит на грижа за хората в това отношение?
Аз вчера бях в Дивотино и в Мещица - двете села, които по първоначални оценки са засегнати най-сериозно от земетресението. Дали има дефицит на внимание, аз не бих могъл да Ви отговоря, тъй като моята основна задача беше да си направя обследване на повредите, бяха характеризирани основните типове повреди и те са в много некачествено изградени обекти.
Да върнем лентата назад към онзи трус, който наистина ни уплаши и да кажете с какво той беше по-специфичен. Колегата Ви Емил Ботев обясни, че това земетресение е било специфично, но с добър знак. Неговата специфика е била благоприятна. С какво обаче е специфично?
На базата на регистрациите, които бяха направени от Националната система за силни земни движения, която е изградена и се поддържа от Националния институт по геофизика, геодезия и география, тези първоначални анализи показаха, че това земетресение наистина е доста особено. Сеизмичната енергия, разпределена в целия честотен диапазон, е в интервала от 0,5 до 10 херца. Това е много широка честотна ивица, което показва, че всички сгради са изпитали почти еднакви земетръсни сили, независимо от тяхната специфика - дали са корави или гъвкави сгради. Това е един феномен, който ние ще анализираме много подробно.
Това за добро или за лошо е било?
Не може да се каже. Просто всички сгради са изпитали почти еднакви земетръсни сили, защото обикновено земетресенията са или високочестотни, които въздействат
силно на коравите сгради, или нискочестотни, които въздействат силно върху гъвкавите сгради. Това земетресение е въздействало на всички.
А тази специфика, която сега обяснихте, има ли отношение към последващото поведение на земната кора? Това, което се нарича вторични трусове и изобщо какво ще се случва след него? Може ли да се очаква и то да е по-специфично, по-различно, по-необичайно?
Не. Не бих казал. Това, което се случва след 22 май, 3 ч. през нощта е един нормален процес, една много дълга афтършокова серия, затихваща серия. Оттогава досега са станали над 500 земетресения и това е един нормален процес, който може да продължи още доста време, което наистина звучи до известна степен успокоително, тъй като тук се реализира един стандартен сценарий - силно земетресение с последваща затихваща афтършокова серия.
Ваши колеги прогнозираха слаби трусове, които ще продължат вероятно до един месец и ще бъдат с интензитет около 3-та степен. Това изобщо може ли да се прогнозира?
Те са казали, че ще има слаби трусове с магнитуд до 3 по скалата на Рихтер, а интензитета е във въздействието. Виждате, че през последните дни стават земетресения с магнитуд 3.
А до колко е възможно това да се прогнозира, защото много пъти от сеизмолозите чуваме, че всъщност не е възможно да се прогнозира какво поведение ще има земята, особено когато веднъж е имало такъв прецедент?
Това, което е казано, е на базата на наблюдения до момента, на базата на реализиране на един нормален афтършоков процес. Нормално е това да се случва и земетресенията могат да продължат още дълго време. През 1986 г., когато стана земетресението в Стражица, то беше с почти същия магнитуд 5,7, тогава афтършоковата серия беше много продължителна. Тя продължи месеци наред.
Тогава обаче имаше много по-сериозни разрушения. Защо? Каква е разликата?
Защото сградният фонд в района беше изключително некачествен.
Сигурно вече Ви омръзна от този въпрос, но хората се интересуват за това дали има връзка между българските и италианските земетресения?
Категорично мога да заявя, че няма никаква връзка. Това са сеизмични огнища, които се намират на много голямо разстояние, те са предизвикани от движението на различни континентални плочи в различни разломни структури. Така че е невъзможно да има връзка, но може да се пренася енергия от едно място на друго. Пренася се напрежение, което става в много продължителен период от време.
Нека поговорим за правилата по време на земетресение. Кажете своето мнение!
Основното правило, което трябва да се спазва и да се помни, че човек не може да избяга от земетресението и силната част на земетресението от порядъка на 10-20 секунди. Ако това земетресение се случи нощно време, вие докато се събудите, докато се опомните какво става, докато реагирате, би трябвало вече земетресението да е отминало. Така че аз съм съгласен с това, което е казал проф. Бараков, че стълбищните клетки са от стоманобетон и са сигурно място, но на вас ви е необходимо време да отидете до там. Трябва да се събудите, да реагирате, да отключите входната врата, да излезете на стълбището, а времето тече много бързо. Затова аз съм привърженик на това разбиране, че първото нещо, което трябва да се направи е да се застане на безопасно място далеч от възможността някакви тежки предмети да попаднат върху вас. Затова заставането до библиотеки например не е най-удачния вариант, защото самата тя може да се обърне и да ви затисне. Затова като една подготовка за реакции по време на земетресение е добре хората да помислят кои тежки предмети в тяхното жилище ще трябва да бъдат укрепени. Едни високи секции например защо да не бъдат захванати към стените с някакви дюбелни връзки. Тежки телевизори също би трябвало да бъдат укрепени и въобще всички тежки предмети, които могат да паднат и да ви наранят, е добре предварително да помислим как да ги укрепим и да не позволяваме да се случи.
Чуйте целия разговор с проф. Светослав Симеонов в предаването „Кой говори":
