Посланикът на Берлин в София Михаел Гайер в „Седмицата” на Дарик
Аз вече с моята съпруга от 10 месеца пребивавам в България, чувстваме се прекрасно, особено много, когато имаме възможност да се разхождаме из планините.
Преди да говорим за германското председателство и отношенията с България, понеже преди малко чухте сирените за 2 юни, Деня на Ботев, естествено е да ви питам за Батак, немската фондация и вашия поглед към тази история.
На мен ми е позната предисторията на случая. Преди четири години в Берлин 12 държави направиха една изложба за митовете в историята. И всъщност смисълът на това изследване, на тази студия, беше как, след като са отминали събитията, те се възприемат днес, защо някои факти са по-силни и се възприемат по-чувствително, защо някои факти се забравят.
А българите разбраха това като мит, т.е. не е вярно.
Това е едно абсолютно недоразумение. Всъщност ставало е въпрос за това защо страшното, ужасното клане в Батак е останало така силно в съзнанието на света и на българите, а някои други също не по-малко страшни събития са били забравени. И всъщност това е произлязло от, или поводът за това е картината на един полски художник, която 17 години по-късно е била създадена.
Хайде да влезем в европейската тема точно през историята. Кажете германския опит - как успяхте с французите да напишете общ учебник по история? Той беше представен вчера от нашия президент в София. Това изглежда невъзможно - България да направи с турците например, даже със сърбите или гърците.
Смятам, че историята на Европа просто е протекла по малко по-различен начин. Германия и Франция страшно много са страдали от двете световни войни и са се възприемали по това време като исконен враг, но това понятие, този исконен враг е бил само много кратък период в историята, може би от началото на европейския национализъм, от около 1860-1870 г., но приключва с Първата световна война. Всъщност важно е познанието, което е резултирало от това. Ние сме разбрали тогава, че ние като съседи зависим много силно един от друг, зависим както в културно отношение, политическо, така и икономическо, и това понятие - исконен враг, просто е отшумяло.
И ако позволите да добавя, особено след Втората световна война се развива едно силно европейско движение. То е било и преди Втората световна война, но след войната много по-активно се развива и това е през времето... и то се е отразило много силно емоционално на едно цяло поколение. Всъщност и аз принадлежа към това поколение. Европа е била като вяра, Европа по-скоро е била вляво, отколкото вдясно. Но сега междувременно институциите са го изравнили всичко това и вярата в Европа е останала.
Поводът за месеца на Германия е председателството на Европейския съюз, което завършва през юни. Какво направи Германия през своето председателство и хайде да ви подскажа какво казахте, че ще направите през януари лично вие в София. Най-важното - Европейският съвет да постигне консенсус по това какво да пише в конституционния договор на Европейския съюз и какви ще са процедурните правила. Успя ли Германия?
Дали ще има успех, това ще видим на срещата на върха през лятото на 21-22 юни, но мога да кажа, че разговорите, дискусията беше доста трудна, първо, защото две страни отхвърлиха конституцията, европейската конституция, но 18 страни я ратифицираха, а също така и дискусията беше малко усложнена от това, че във Франция и във Великобритания, всъщност това предстои още, имаше смяна на правителството и това бяха двама силни застъпници за този въпрос.
Но трябва да кажа, че все пак ние си поставихме цели, осъществими цели, и д-р Меркел, федералната канцлерка, каза, че на следващата среща на върха искаме да се договорим по основните въпроси на конституцията, както било в институционалната област, така и по повод на основните права, и да се определи, така да се каже, една пътна карта, с която да се приемат правилата като основа за следващите избори за Европейския парламент през 2009 г.
Бих искал да кажа защо е толкова важно да има, да бъде преработена, премислена конституцията. Защото ние първо се нуждаем от един нов исторически импулс, за който преди малко също говорих, за да може да се обясни и на нашите деца, на следващото поколение, защо и след 20, и след 30 години тази конституция ще е толкова важна.
И второто, което е по-прагматичният повод, е, че структурата на институциите беше създадена за шест страни, и междувременно, щеше да функционира или функционираше и при малко повече страни, но междувременно са достигнати нейните граници, трябва да се обсъди с комисията, с Европейския парламент и с други институции, за да можем да обсъдим как ще функционира това нататък и при приемането на нови членове в Европейския съюз, както в момента се обсъжда за Хърватия.
Това значи ли например, че ще дойде време да не е гарантирано място на всяка държава в Европейската комисия и да има двама германци или двама българи, а пък да няма от други държави хора?
Това всъщност е целта, защото Европейската комисия трябва да представлява интересите на всички, на Европа като цяло, а не да са представени лобистките интереси на отделните страни представители.
Друг приоритет, за който говорихте през януари - енергийната политика, различни енергоизточници, алтернативни източници на енергия за Европа. Там какво постигна Германия през тези шест месеца?
Да, действително тази тема е изключително важна, защото ние сме не само авторите на тази енергийна политика, но също така ние произвеждаме най-много, ние създаваме най-много проблеми в околната среда именно защото сме най-голямата индустриална държава. Но този въпрос ще се решава следващата сряда на срещата на Г-8, при която трябва да се реши дали ще успеем да включим Съединените американски щати в тази програма и другите страни от Г-8, или Европа ще върви сама по този път.
През март ние казахме, че искаме да намалим производството на парникови газове до 2020 г. с 20 процента. Ако успеем да включим САЩ и Китай в това начинание, тези проценти биха били и 30, макар индустриалците да не са много въодушевени от тази перспектива.
Още малко за енергетиката. Добри за Европа ли са българските договори с Русия за природния газ и нефтопроводът Бургас - Александруполис?
Принципно всички дългосрочни договори, които обхващат енергоснабдяването, са добри за Европа, с други думи също така и договорите на България с Русия са също добри за Европа.
Що се касае до снабдяването на енергия, можем да кажем, че България и Германия седят в една лодка. Действително Германия не е толкова зависима от нефта, но що се касае до газа, тя е точно толкова зависима, колкото и България. Тук знаете, че има дискусия с Полша във връзка с договорения газопровод между Германия и Русия, който ще премине през Балтийско море, и това малко създава проблеми на Полша, тя се опасява, че може би вече няма да получава транзитните такси или пък че може да бъде зависима чрез спирането на газа.
Каква е германската позиция по актуалния за България въпрос - трябва ли да има предпазна клауза за българското правосъдие?
Вие знаете, че Германия беше последната държава, която подписа ратификационния договор за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. И тогава германският Бундестаг в Германия, а също така и Бундесратът, поискаха от канцлерката да поиска моменталното задействане на предпазните клаузи от комисията. Но вие тогава знаете, че председателят Барозу отказа. И също така всеки един знае, че предпазните клаузи, които влизат във всеки един договор за присъединяване, не са чак толкова силни, защото... примерно общата заповед за арест, европейската заповед за арест или признаването на присъдите, взаимното признаване на присъди, тяхното спиране би затруднило само съществуването, развитието на правосъдието във всяка една страна, и вие знаете, че тези предпазни клаузи са по-скоро политически, отколкото практически.
Ще поиска ли канцлерът Меркел отново от президента Барозу налагането на предпазна клауза?
Установяването на предпазни клаузи е всъщност едно решение, което комисията трябва независимо да вземе. Но смятам това за малко вероятно, макар че трябва да кажа, че в Германия се шири мнението, че както българското правителство, така и румънското правителство е трябвало повече да направят в борбата с корупцията и престъпността. Но в тази връзка искам да кажа, че има едно изключително добро сътрудничество между българската полиция и немската полиция, що се касае до преследването на наказуеми дела или корупционни схеми, също така сътрудничеството между прокурорите на двете страни е изключително добро.
Как се приемат в Германия скандалите в София с "Топлофикация", шефът на следствието, водещ министър? Какъв е вашият прочит на това, което вълнува България в момента?
Най-впечатляващото е, че тези скандали не се коментират особено в Германия, макар България да смята, че остатъкът от Европа, затаил дъх, ще следи вътрешнополитическите скандали в България. Не е така. Ние си имаме достатъчно свои собствени скандали и затова, доколкото аз мога да преценя, те не се отразяват толкова много.
А от ваша гледна точка какви промени в българското правителство се налагат заради Европейския съюз, заради интереса на България в Европейския съюз и интереса на Европейския съюз в България? Знам, че това е много неделикатен въпрос към един посланик.
Действително аз като чуждестранен посланик в България в никакъв случай не мога да си позволя да давам каквито и да било съвети, що се касае до ремонта на правителството, но съвсем ясно мога да кажа, че българските интереси са изключително добре представени от българския министър на външните работи, от комисарката в Европейския съюз, също така и министърката по европейските въпроси, и още веднъж мога да кажа - интересите на България са изключително добре представени.
Но също така искам да кажа, че във всички държави от източната част на Европа, които се присъединиха, както например в Полша, Чехия и Словакия, имаше необходимост да се работи още в тези области. Това са въпросите на вътрешната политика, на правосъдието, на европейската инфраструктура, на контрола над финансите. Според мен това са областите, в които трябва да се види какво може да се направи още.
Искам също да добавя още, че в двете изключително важни области за Германия, това е разширяването на Западните Балкани, имам предвид Сърбия и Косово, и също Черноморският регион, си сътрудничим изключително добре с България, особено що се касае до проблематиката с Черноморския район. Тук България предостави изключително добри материали като основа за дискусия.
Бих могъл да преведа на слушателите, че казахте, че Калфин и Грънчарова са много добри министри, и няма да им преведа имената на министрите на областите, в които споменахте, че трябва нещо да се променя.
Не искам да кажа това, в никакъв случай. Просто искам да кажа, че българската външна политика е изключително трудна, но че има проблеми в икономическата област, в структурната област. Това са все още резултатите от прехода и съвсем обективно трябва да се каже, че тези трудности съществуват независимо от съответния министър в икономическата област, в селското стопанство. Това са проблеми, които тепърва с времето трябва да бъдат решавани. Проблемите или трудностите в опазването на околната среда, те не са измислени от министъра на околната среда, те просто съществуват. И независимо от ръководещите министри това са проблеми, които са и предизвикателство както за президента, така и за премиер-министъра.
В тази връзка искам да кажа, че след обединението територията на новите провинции, на бившето ГДР, е горе-долу толкова, колкото на България. И ние от различните финансови организации, примерно както от Световната банка, от ЕС, ние получихме 20 милиарда евро подкрепа, но ние инвестирахме в новите провинции около 1500 милиарда, което обаче не доведе дотам, че ситуацията в новите провинции да е значително по-добра от тази в България.
Германските инвестиции в България. Наш основен партньор по проекта е "Е.ОН" - България, представител на огромна германска фирма в енергетиката. Колко са всъщност германските инвестиции? Кои са най-важните освен "Е.ОН"?
Общите инвестиции възлизат на 1.2 милиарда евро. И всички министри, а най-вече министър Овчаров, казва, че просто не може да бъде така, Германия да бъде петият по големина инвеститор при тези цифри. Но това има историческо обяснение, защото, когато Гърция, Италия, Австрия се интересуваха за инвестиционните възможности в България, немските фирми се бяха обърнали предимно към новите провинции и към Полша.
Но искам да кажа няколко добри думи за немските инвеститори. Има три изключително големи проекта, които се осъществяват и които създават и ще създадат много, изключително много работни места. Един от тях е газопроводът, за който съм убеден, надявам се и съм убеден, че ще бъде още тази година осъществен. Но статистиката заблуждава малко, защото много често немските инвеститори минават чрез трети страни, примерно чрез Австрия, Холандия или Белгия.
И третото нещо, на което бих искал да обърна внимание, е, че немските инвестиции са по-скоро стратегически, в дългосрочен план погледнато, които създават изключително много работни места. Аз знам фирми, които са създали над 1000 работни места, и ако имате интерес, бих ви разказал още.
Кои? Примерно това е фирмата "Ролман" в текстилната област, също така бих споменал и корабостроителницата в Русе, а също така съм убеден и че заводът за хладилници "Либхер" също скоро ще достигне 1000 работни места и повече. Кога Ангела Меркел ще дойде в България? Понеже чакаме Джордж Буш. Първо обаче ще посети България държавният глава. Но що се касае до Ангела Меркел, тя три пъти е била в България, и то в студентските си години, когато е обикаляла из Пирин планина, и тази тема, така, интензивно е обсъдила с г-н Станишев. Е, това значи, че Буш идва, защото не е идвал като студент ли в България? Може би. Сериозно, планира ли се посещение сериозно на канцлера в България? Не е изключено, но това посещение няма да бъде в най-близко бъдеще. Добре, трябва да свършваме този разговор. Казахте много интересни неща, макар на дипломатичен език. Коя немска дума чувахте най-често в България през тези десет... Немска дума? Малко трудно е да ви отговоря, защото аз сега съм се концентрирал върху българския език. А коя българска дума ви харесва най-много? Искам да ви кажа, че за мен думите имат, така, звуково значение. Има много думи, които ми харесват как звучат. Искам да ви кажа, че аз имам няколко хобита, и едно от тях е готвенето. И затова моят интерес към думите в тази област е много по-голям и те много повече ми харесват от много други области. Казвайте. На български. Преводач: Сач е съдинката, в която се прави, а той има предвид агнешкото с ориза и вътрешностите. Аз самият съм израснал на село заедно с много животни, между които агнета и кози, и затова много се радвам, че отново намирам и тези продукти в кухнята ви. Добре, значи да знаете, че ние в рамките на тоя месец на Германия ще търсим най-употребяваните немски думи в българския. Нямам предвид само фирмите като "Мерцедес", БМВ, "Опел", "Фолксваген" или маргарина "Рама". Впрочем сега слушателите ни ще научат, че и "Е.ОН" е германска фирма и носи най-доброто от германския опит. Което може би се губи покрай проблемите на електроразпределението. А и вие помислете за най-разпространената немска дума и ще се чуем в края на този месец. Благодаря ви много, г-н Вълчев, с удоволствие ще помисля в тази област. Харесва ли ви впрочем идеята за месец на Германия? Много, много ми харесва тази идея. Аз знам, че България и Германия са изключително добри приятели и добри партньори и продължавам да смятам, че Германия е най-важният партньор за България не само в търговската област, не само частично и в културния обмен, също така и в научното сътрудничество са много добри връзките. А аз самият ще работя по посока политическите взаимоотношения да са добри. И ако ми позволите съвсем накратко да ви кажа една случка. Когато преди горе-долу една година пристигнах тук, на мен ми казаха - трябва да работиш изключително интензивно до Нова година, защото сега интересът към България е изключително голям. След Нова година вече няма да има толкова много посещения и делегации от Германия. Всъщност е точно обратното.
