След въвеждането на по-строги мерки за безработните у нас, само около 1000 роми са решили да упражняват професията „безработен” във Великобритания и Германия. Това съобщи в интервю за „Дарик кафе” лидерът на Евророма Цветелин Кънчев.
Пресата на Острова цитира негови думи, че новият закон, който задължава безработните да си намерят работа в срок от година и половина, защото иначе ще загубят социалните си помощи, ще принуди представителите на това малцинство да се установят в по-щедри държави. Пред Дарик Кънчев отрече да има такива нагласи сред ромите и заяви, че интервюто, което се появи преди ден в „Дейли експрес”, се базира на негов коментар от края на миналата година за списание People. Ето какво каза Цветелин Кънчев пред Дарик: Преди официалната ни среща с министър Емилия Масларова и преди да се запознаем с изготвените 25 програми на Министерството на труда и социалната политика имаше доста напрежение сред ромската общност. След тази среща, понеже това все пак е интервю от преди месец и половина, вече нещата стоят по друг начин, има алтернативи. Тогава просто не бяхме запознати с алтернативите на спирането на тези социални помощи. Вината на Министерството на труда и социалната политика е в това, че не са се погрижили да бъде информирано обществото в детайли какво се предлага като алтернативи. Ролята на неправителствения сектор е да създава програми, чрез които да квалифицира или преквалифицира безработните и социално слабите и да ги насочва вече към пазара на труда. По принцип това е една блестяща алтернатива. Аз също не съм съгласен ромите в България да мързелуват и да живеят на гърба на останалата част от обществото. Смятате, че те ще са готови да участват в курсове за преквалификация? Да, в реални курсове, а не в такива, които само на хартия се отчитат. И ние имаме интерес те да бъдат тук. Има и такива възможности за започване на семеен бизнес, билкарство, овощарство, преработване на различни видове земеделски култури – много са възможностите. Това чрез кандидатстване на програми на социалното министерство ли е? Да, точно така. А какво се изисква, за да се кандидатства в тези програми? Изисква се грамотност, но по принцип, който не е грамотен, да си намери грамотен приятел, който да го информира – това казваме и мисля, че вече има ефект. Има ли такива хора, които вече са кандидатствали по тези програми за билкарство и др.? Има, по принцип има два-три интересни проекта, но не се знае какви са алтернативите. Точно това е нашата роля. И тези алтернативи ще спрат ли потока към Великобритания и Германия, за който говорите в интервюто от декември? Ще се погрижим да информираме нашите хора в детайли какво се предлага, да се мобилизират да работят и да си правят семейни фондации, НПО-та и организации, чрез които да кандидатстват по различни видове проекти и по този начин мисля, че ще предотвратим потока. Разговаряли сте с тях, има ли нагласи в момента в посока заминаване извън България и то в тези две държави? То има и при заминалите интерес, но ще се погрижим тук, пуснали сме инструктори да информират, че има нещо, което се предлага на среща. През март предстои национален съвет на Евророма, на който ще се вземе окончателното решение за нашата позиция. Колко души вече са заминали? Има над 1000 души със сигурност. Вследствие на новостите по отношение на помощите за безработни? Да. А Великобритания какво по-добро им предлага, че над 1000 души са тръгнали натам? На седмица един социално слаб във Великобритания взима 59 лири, това за месец са около 240 лири на човек. Едно семейство с четирима възрастни получава близо 1000 лири, отделно за най-голямото дете се предлагат 18 лири, за по-малките деца по 12 лири и се събират за едно семейство от порядъка на 1200-1300 лири. Това в България като се умножи по близо две и половина се получава една сериозна цифра.
