Защо храната за полицейските кучета, които работят към затворите е два пъти по-скъпа от дажбата на лишените от свобода, отговор на този въпрос търсим в Денят на Дарик от шефа на дирекция „Изпълнение на наказанията" към правосъдното министерство - главен комисар Митко Димитров. Пред Дарик той обясни, че менюта на затворниците е сравнително богато и струва между 2,30 и 2,60 лева на ден, а за полицейските кучета един храноден е на цена от 5-6 лева. Има ли проблем с процедурите по доставка на храна за затворите в страната ни, има ли бизнес с помилванията у нас и наистина ли местата за лишаване от свобода са препълнени, ето отговорите на Митко Димитров на тези въпроси на Дарик:
Наистина ли е по-скъпа храната в затворите след смяната на процедурите, по които досега сте работили за снабдяването?
Аз за пореден път ще кажа, че към настоящия момент нямаме все още сключени договори, тъй като процедурите са спрени и никой не може да каже дали ще е по-евтино или по-скъпо. На всички е известно, че към настоящия момент почти всички хранителни продукти, които са на пазара, са по-скъпи. Така че ние на какви цени ще сключим договори, все още не е ясно. Така че ще направим анализа на по-късен етап, когато вече имаме сключен договор, и ще ви кажа кое е по-евтино и кое е по-скъпо и защо.
За презапасяване се говореше...
Да, нормално е да има презапасяване, тъй като все пак имаме проблем с процедурата, спряна е и към настоящия момент е проблемно снабдяването с храни. Може би сме направили малко презапасяване, което е нормално предвид спрените процедури. Но ако е има такова презапасяване, е станало само с трайни продукти.
Кажете колко струва един храноден на един затворник в България?
Различно е. Между 2,30 до 2,50-2,60 лв. в зависимост от това каква храна се предлага за деня, като считам, че тази сума е малка. Но в крайна сметка това е бюджетът, с това разполагаме. Считам, че няма към настоящия момент гладни затворници и няма и да има, а и мисля, че няма и оплаквания, така че тази сума е достатъчна.
Имаше няколко души на гладна стачка в Софийския затвор, анонимно писмо бяха писали....
Причината за гладуването, ако мога да кажа, че е имало гладуване, тъй като според мен нямаше такова, не е храната, а едни условия в едни помещения, които те наричат стационар. За мен това не е стационар, а отделение, в което се настаняваха лишени от свобода със социални, психологически и други проблеми. Така че това стачкуване, ако мога така да кажа, е било на тази база, не е свързано с храните. Тези хора вече са настанени в много по-добри условия, така че няма проблем.
Говореше се и за отношение към тях от надзиратели....
Не.
Проверки имаше на министерството.
Проверка имаше от много инстанции - от инспекторат, от наша страна, от други институции, така че няма проблем.
Да кажете какво е менюто, например за днес в Софийския затвор.
Не мога да кажа към настоящия момент точно какво е менюто, но смея да кажа, че менюто, което се изготвя, се утвърждава всяка седмица от началника на затвора и то включва поне три или четири пъти в седмицата месо. Едва ли други хора биха си го позволили в обществото, имам предвид всички прослойки, такова...
Сравнително богато, казвате...
Да, сравнително богато, тъй като мога да кажа, че е много добро менюто, поне качеството, а и количеството.
По време на дискусиите, защото не се повдига за първи път темата за храната в затворите, си спомням реплики, че едва ли не храната за затворника струвала по-малко, отколкото за кучетата, с които работите в затворите. Така ли е, колко струва един храноден за куче?
Действително има един такъв парадокс, нормално е да задавате този въпрос. Да, така е. Един храноден на едно полицейско куче, което ние използваме примерно за откриване на наркотици, е в рамките на 5-6 лв. дневна дажба. Което действително е странно, но е така. Но ние имаме малък брой кучета, не 10 000, както са лишените от свобода и можем да си позволим за десетина-петнадесет кучета на затвор примерно да си позволим такова меню. А и няма как, тъй като тези кучета искат едновременно с това и да се хранят, и да се обучават, което е скъпо.
Казахте колко души са лишените от свобода в България, а има ли проблем с препълнени затвори? Заговори се за това в последно време. Нормално ли е изобщо да се издават по-леки условни присъди, за да има места в затворите?
Вижте, това е направление, за което мисля, че могат да отговорят политическото ръководство в лицето на зам.-минисър Георгиев или министър Ковачева. Действително има пренаселеност, трябва държавна воля определено.
Тоест има ли свободни места.
Свободни места? Аз говоря за пренаселеност, а не за свободни места.
А има ли?
Няма свободни места, това е ясно.
Политическо решение за нов затвор. За такъв се говори от доста време. Край Волуяк беше споменала бившият правосъден министър Маргарита Попова, че се мислеше да се прави такъв. Това в застой ли е?
Нека тези въпроси и параметри да се коментират от политическото ръководство, да не вземам отношение по този въпрос.
Но смятате, че е належащ въпросът, трябва да се реши?
Казвам, че е належащ въпрос, да, трябва да се реши.
Скоро бяхте изслушан във временната комисия, която се създаде за помилванията. Условно така я наричаме, защото й е много дълго наименованието. Да кажете да стане ясно за публиката кой пише мотивите за помилванията, защото представител на вашата дирекция участва към комисията в министерството.
Не е така. Ние нямаме представител нито в Министерството на правосъдието, нито в комисията по помилвания. Ние даваме единствено справка за помилване, която се иска по молба на президентството. Каква е схемата, грубо казано: лишеният от свобода или негови близки или негов защитник подават желанието за помилване до администрацията на президента, изготвя се списък на тези молители и се изплаща при нас за изготвяне на справка за помилване. Ние тази информация я предоставяме на президентството, оттам нататък тяхната процедура не ни е известна. Ние просто даваме становище, тази справка за помилване, в това число и аз, началник на затвор, психолог, социален работник, началник на охрана, лекар, главен директор на изпълнение на наказанията, подпис, печат и заминават за президентството. Оттам нататък как заседава комисията и какво се случва, ние нямаме право да се намесваме, това си е държавна воля.
Тоест не участвате в подписването на мотивите, защото напоследък четем много любопитни мотиви за освобождаване.
Не. Това е акт на държавния глава, ние не можем да се намесваме в неговото решение. В крайна сметка той си решава дали да помилва това лице или не. Това правомощие му е дадено от Конституцията. Аз не виждам да има някакъв проблем.
Що се касае все пак до участието на дирекцията в целия този процес по някакъв начин, да кажете вашето принципно мнение какво е, има ли бизнес с помилванията в България?
Не мога да кажа за бизнес. На мен това ми звучи несериозно. Трудно се прави бизнес по този начин. Как разбирате думата бизнес, да кажа дали има някаква корупционна схема? Вие го докажете, аз не мога да докажа. Според мен няма. И няма как да се получи, тъй като има изключително голям субективизъм от страна на многото субекти, това са десетина души, които трябва да положат подписа си и някой да вземе решението в крайна сметка. Аз не виждам как би се получило такова нещо. За мен това е много несериозно. Това е мое мнение. Оттам нататък си има полиция, съд, прокуратура, нека да решават.
Вярно по друг повод, но сам казахте при това изслушване, че системата е червива.
Аз говорих за съвсем други неща. Системата ни е червива от страна на наши служители, които участват нерегламентирани контакти с лишените от свобода, но съвсем други неща - внасяне на наркотици, на телефони, на алкохол и така нататък. Но не за това, за което говорихме преди това - за помилването. Това няма нищо общо.
Бяхте казали, че на Вас лично никой не се е обаждал за ходатайство по тази тема?
Нямам такова обаждане, нямам такова ходатайство, ако мога така да го кажа. Нямало е и натиск от нито една институция. Според мен всичко е било нормално. Това е моето мнение.
Но пък и казахте, че е хубаво да се подобри координацията между институциите, участващи в този процес.
Имало е винаги координация, имало е и диалог. Въпросът е, че казах, че е нормално да присъства наш служител, който да дава по-подробна информация за лицето, което ние познаваме най-добре, но без право на глас. По-скоро да даваме по-подборна информация за цялата комисия, за да се запознае със самото лице по-задълбочено. Това имах предвид. Не да даваме някакво становище или мнение, или да имаме право на глас. Просто искам да подпомогнем комисията във вземането на правилно решение, нищо повече.
