Интервю на Кирил Вълчав с председателя на парламентарната група на Левицата Михаил Миков.
Хайде да не започваме с Конституцията, която сигурно е писнала на хората. Да започнем с въпроса, който се задава най-масово - цените, понеже вие заехте политическа позиция на последното си събиране в Боровец. Министър-председателят и ваш лидер каза, че държавата ще вземе мерки срещу покачване на цените. Как си представяте тези мерки в една свободна пазарна икономика?
С поредица от регулации. Ето, виждате в областта на енергетиката какво се случва. Ние, по наше настояване беше направена и подкомисия, която да се занимава специално с формирането на цените във връзка със злоупотребата с монополно положение от големите електрически компании, което през последните два месеца, като че ли се превръща, така, в тема на вътрешнополитическия живот - и икономическа и политическа тема.
Не можем да изключим това поведение на монополисти от регулацията, регулацията с всички средства, включително и комисията, включително и парламентарен поглед върху действието на регулатора, който е трябвало доста по-рано да се поинтересува как функционират тези монополи не само по отношение на цените, а и по отношение на качеството на това, което предоставя на хората.
В конкретния случай обаче има противоречия: за да има добро качество, трябва да има сериозни инвестиции, за да има сериозни инвестиции, трябва да се плащат повече пари. И се влиза в омагьосан кръг. Може би токът не е най-добрият пример. Хората очакват как правителството ще повлияе върху покачването на цените на месо, мляко, хляб - неща, които ежедневно купуват.
Такова драстично покачване няма да има. Ще има стандартното покачване, което всяка година се наблюдава. През последните десетина години вие знаете, че ежегодно се покачват цените. Компенсаторните механизми - по отношение на хората, които са социално слаби има поредица от мерки, законово разписани регулации, които позволяват те да бъдат компенсирани.
Като тръгнем от помощите за отопление - мерките, които взехме преди месец във връзка с увеличението на минималните пенсии. Редица хора изпаднаха от категорията на подпомаганите за отопление през зимата. Промени се разпоредбата, за да може по-голям кръг от хора да влязат в тази категория. И се стигне до всякакви други решения, социални решения, през бюджета на социалното министерство, програми, които да дадат възможност на хората по-лесно да поемат увеличаването на цените.
Ама вие говорите за друго. Значи, премиерът говори, че ще се вземат мерки срещу самото увеличаване, а не за компенсации, които си ги има от много години.
Сега, Вие ме вкарвате в една тема, която за пазарната икономика много добре знаете, че е невъзможно да се случи. В крайна сметка изказването на премиера имаше предвид по-широкия кръг от мерки, и то мерки включително на бюджета, мерки на централната държавна политика, мерки по отношение на осигуряване на образованието, ако щете, на тези лица, които не могат сами да го осигурят - безплатните учебници, закуските в училищата.
Тоест нямате намерение, нека изчистим този въпрос, нямате намерение днешната левица да се държи като левицата през 1945-1946 година и да се бори със спекулантите, които днес ние наричаме предприемачи?
Нямаме намерение по две причини - времето е друго, а другата причина е, че в условията на пазарна икономика ударът върху цените, намалението на цените става пак с механизмите на пазарната икономика. Тогава, когато има действителна конкуренция, тогава, когато наистина пазарът е либерализиран и самата конкуренция ще доведе до намаляване на цените, въпреки непазарното поведение понякога на някои от играчите, включително постигане на картели, на договаряния за увеличаване на цени.
Ще има ли структурни промени в правителството заради Европейския съюз? Хайде по-ясно да ви попитам - ще остане ли постът на министър по европейските въпроси в правителството или отпада необходимостта от такъв министър?
Аз лично смятам, но пак казвам - това е мое лично мнение, че е добре да има такъв министър, който и в перспектива да отговаря за европейските въпроси. Друг е въпросът, че има и други мнения, тоест, че тази функция може да се върши в рамките на външно министерство, от заместник-министър. . . Това е въпрос, който все още не е решен и мисля, че до Нова година ще получи своето развитие. В крайна сметка при всички случаи за България ще има необходимост от фигура, която да отговаря по европейските въпроси, независимо от нейния ранг.
Тоест Вашата позиция е по-близо до позицията, която в печата се представя като позиция на НДСВ - да има отделен министър? Те дори казват и името, спрягало се най-вече това на Гергана Грънчарова, сега заместник-министър на външните работи.
Аз лично нямам мнение за името, защото това би бил въпрос, който политическата партия, на която е възложена тази отговорност, трябва да реши.
Това на коя партия е възложено? Това е също големият спор сега.
Значи, не е голям спор и мисля, че в рамките на коалицията той в скоро време ще бъде решен. При всички случаи тази функция на държавата е необходима, вече дали равнището да бъде на министър или на заместник-министър е въпрос, който ще се реши политически.
А на коя партия е възложена тази функция – да отговаря за европейските въпроси?
До момента, Вие знаете, че за това отговаряше госпожа Кунева. И то ще бъде така, докато тя не бъде освободена от тази отговорност.
Това означава ли, че вие смятате, че НДСВ трябва да запази правото си, независимо от уговорката ви за нивото, да определи кой в страната, в България, ще отговаря за европейските въпроси?
Коалиционното споразумение определя разпределението и на отговорностите - така ще Ви отговоря.
Тоест формулата ще стане вместо 3:5:8 - 3:6:8, защото някои казват, че досегашният министър по европейските въпроси Меглена Кунева също би трябвало да бъде включвана в това разпределение, доколкото има функции по наблюдаване на България в Европейската комисия.
Има и такава позиция. Формулата може да бъде променяна с политическо споразумение, включително да бъде пребалансирана, включително може да се мисли за създаване на статут на някои важни държавни агенции и на издигане на тяхното равнище. Но това са все въпроси, които. . .
Тоест нови министерства.
Това са все въпроси, които са детайли. Мисля си, че най-важният въпрос е да бъде осигурена тази функция – европейски въпроси, по един достатъчно представителен начин, независимо дали с министър или със заместник-министър.
Кои държавни агенции, според Вас, биха могли да повишат своя статут? Кои области от обществения живот в България трябва да бъдат регламентирани още по-сериозно?
Ами, вземете, да речем, агенцията по високите технологии – едн сфера, която тепърва трябва да има много сериозно развитие, или пък Агенцията по младежта и спорта - много важна функция. Но пак казвам - всичко това ще се решава в рамките на политическия формат и в рамките на подписаното споразумение и евентуално неговото изменение. Пак казвам, тази тема все още не е сложена за дискусия в дневния ред на коалицията.
Тоест възможна е формула 3:6:10 от това, което сега разказахте - да се прибави още един министър на НДСВ, освен еврокомисаря и да се прибавят един или дори двама министри на БСП, доколкото ваши представители ръководят в момента младежта и спорта и високите технологии?
Е, и веднага пребалансираме колегите от ДПС, така че всичко това. . .
В тяхната област на отговорности коя агенция примерно виждате като възможност да се разрасне?
Не искам да коментирам сега този въпрос. Прекалено в зоната на хипотезите влязохме. Нека това спокойно да го свършим първо помежду си и тогава да го изнесем в публичното пространство.
А кога ще го свършите?
До края на годината. Нямаме никаква. . .
А преди края или след 1 януари?
. . . никаква, така, никакъв зор нямаме, никаква кой-знае каква голяма нужда в момента няма за решаването на този въпрос. Има редица въпроси, които стоят пред държавата, и са по-важни от този.
Ама Меглена Кунева в понеделник я изслушват и тя поема по пътя към еврокомисар. . .
Нормална процедура. . .
. . . значи ще има вакантно място.
Ще има и в парламента. Арабаджиев ще стане съдия, тепърва много висши служители от българското правителство сигурно ще се движат по пътя между София и Брюксел.
Я, да обсъдим как ще се движат 18-те избрани временно депутати до провеждането на избори, които. . . или със сигурност те ще бъдат членове на сегашния парламент. През май месец, ако хипотетично кажем, че тогава бъдат. . .
Нека говорим за пролетта, да не фиксираме месеци.
Добре, през пролетта. Ако има избори за евродепутати, ще си бъдат избрани на тяхно място е възможно други хора, или частично други хора. Какво ще стане с тези, които са изпратени за пет месеца в европарламента? Те ще могат ли да запазят статута си на национални депутати, има ли несъвместимост между двете?
Онзи ден се събирахме с представители, включително и на опозиционните фракции в Народното събрание, и стигнахме до извода, че най-добре е да се създадат законови предпоставки за тези хора, които да бъдат непряко избрани за този къс мандат, да имат възможност след това да се върнат в Народното събрание, когато изтече този къс мандат, респективно с провеждането на преки избори.
Ами, иначе няма да искат да ходят. За четири-пет месеца да отидат само и след това си губят мандата. . .
Не, не само това е въпросът. Въпросът е и друг - че ще има един период сигурно, в който ще има съвместимост, допускане на съвместимост. Няма изрична забрана в момента, но има и практични съображения, че все пак 18 души от мнозинство и от опозиция не могат едновременно да бъдат пълноценни и в Страсбург, и в София.
Не могат да участват силно, активно в работата на Европейския парламент – нещо, от което България се нуждае, и в същото време пълноценно да работят в комисиите на българския парламент и в пленарната зала.
Ама така пък ще се появят депутати за един ден, образно казано.
Не е вярно.
Такива, които ще влязат за пет месеца и после ще си заминат, така ли?
Няма да си заминат, защото. . . точно това ви обяснявам. Стигнахме до позиция, която предпоставя. . .
А, че ще си останат и на двете места, въпреки тази трудност.
. . .предпоставя две решения. Едното, свързано с конституцията, където да се създаде възможност и по отношение на този първи набор, условно да го нарека, евродепутати да действа правилото, което действа по отношение на министрите, т.е. след прекратяване на мандата се връщат в Народното събрание.
Абсолютно възможно и удобно е, когато системата е пропорционална. Тоест по отношение на тези хора с една преходна разпоредба, ad hoc, уреждаща случая, във връзка с промените. . .
А това точно кога ще е? Това е пета поправка на Конституцията.
Не е пета поправка на конституцията. Това е преходна разпоредба в четвъртата поправка и има всички предпоставки. . .
А има ли я в момента?
Следващата седмица ще я обсъдим.
Нали имаше едно правило. Нали го гласувахте на първо четене вече и нали сами сте приели, че не може да разширявате обхвата на промени в законодателството, без да е гласувано на първо четене?
Не става въпрос за обхват, не става въпрос за генерално конституционно решение. Става въпрос за преходна разпоредба, вие го разбирате, която ще престане да действа след провеждането на избори за Европейски парламент. Така че няма никакъв проблем за решаването на този въпрос. Нещо повече, има пълно съгласие между мнозинство и опозиция за решаване в тази посока. Тоест да създадем среда, при която нашите представители в Европейския парламент хем да ни представляват достатъчно пълноценно там, хем да не треперят и да не мислят какво да избират от единия и другия парламент до провеждането на изборите.
А тези избори, казвате, на пролет. Сега, пролетта идва на 22 март, нали, значи ще е след 22 март.
Да, на пролет.
Обаче ще е преди 22 юни?
22 юни, да, да, да.
Между 22 март и 22 юни ще са изборите и ще са самостоятелни
за евродепутати?
Може примерно да е на 21 март или на 23 юни, нека да не заковаваме тези твърди дати, но при всички случаи мисля, че в това време ще е добре да се проведат изборите.
Един или шест избирателни района ще има? Вярно ли е, че в БСП сте били за шест, и това е, така, част от пъклен сценарий да спечелите от такова разделяне, доколкото имате равномерно влияние в цялата страна, докато например, ето, ДПС са твърдо за един район, защото тяхното влияние е по-съсредоточено в определени райони?
Значи, г-н Вълчев, наблюденията ми върху тези, които са се опитвали съществено да повлияят на резултата от едни избори чрез законодателнството е, че те никога не са успявали да го сторят.
Така че ние в това отношение сме умерено амбициозни. Истина е, че ние обсъждаме два варианта. Ясно е, че системата ще бъде пропорционална, така оплюваната у нас пропорционална система, която всъщност е изискване на Европейския съюз. Там категорично се казва, че изборите за европарламент се провеждат по пропорционалната система. Тук вече е следващият въпрос - с какви бюлетини; с колко района да има - шест района или един район; системата, по която се изчисляват гласовете. Но това са все технически детайли, от който процес в никакъв случай няма да изключим и опозицията. Опозицията също ще участва в тази дискусия и в крайна сметка ще стигнем до решение.
А защо пък шест района?
Може би наистина един район, може би наистина. . .
Как го измислихте? А защо го измислихте, кой го измисли?
Шест района за планиране, шест района за планиране.
По планиране са районите?
Да. Шестте района за планиране. . . всеки от тях може да се превърне в един избирателен район по пропорционалната система. Едни ще имат малко повече мандати, други - по-малко.
А Вие сте за един район?
Да. Гласове няма да се изгубят. Истината е тази, не можеш чрез избирателната карта да решиш резултатите от изборите.
Но вие сте за един район? Лично вие?
Лично аз, да.
Друг евровъпрос - конституционните поправки. Сега, това ли са или не са евроконституционните поправки и най-вече този много спорен въпрос за инспектората към Висшия съдебен съвет, който според публикации от тази седмица, вече не бил одобряван от европейски експерти? Цитираха се в "Труд" някакви испанци.
Значи, всякакви испанци, португалци и други европейски нации могат да казват всичко, в който искат вестник, първо. Второ, кои са европоправките?
Е, да, ама предния път като казаха, се оказа, че дето са го казали, е така и сега си поправяме поправките.
Значи, аз искам да влезем в дискусия за предния път и никакви поправки не поправяме. Една теза, която широко се лансира и налага в последните дни, усещам. Става въпрос за доразвитие на съдебната реформа. Доразвитие в посока на отчетност. И тази теза за поправка на поправките - да, ще изменяме всеки закон, знаете, че се изменя, но е важна посоката. И това е евроработата на цялата конституционна промяна. В каква посока?
Вие си държите на този инспекторат към Висшия съдебен съвет?
Не, не, ние държим на отчетност. Има противници на отчетността, има хора, които искат да остане статуквото, защото въпросът е кой държи на сегашната съдебна система в този вид, с тази обществена нагласа в България и с тази оценка за Европа. В доклада на Джефри ван Орден това е поставено като приоритет - ето, онзи ден мина през външната комисия, пак на първо място ясна политическа воля, знаци за промяна в съдебната система. В същото време тук има достатъчно много хора, на които им харесва тази съдебна система, най-вече от средите на самата система. На тях им харесва и казват - на нас ни е добре така. Щом ви е добре така, дайте отговор и на българските граждани, и на европейците защо те са недоволни от вашето функциониране, защо утре има опасност да не се признава вашата работа, вашите присъди, вашите решения. И в крайна сметка, когато се задава въпросът - какво иска Европа? Европа иска едно по-ефективно, по-прозрачно в случая, по-прозрачно правосъдие. Не може да има дела, които с години се търкалят между инстанциите и да не е ясно кой отговаря. Не може, когато аз питам шефовете на съдилищата: Добре, вие какво правите със съдия, който не си върши работата?
Те ми отговарят: Ами това, което можем да направим, е да не го пуснем в отпуска или да не го пуснем в командировка в чужбина.
Ето това са въпроси, които мисля, че всеки трябва да им даде някакъв отговор. Не може в самата съдебна система да има масово неглижиране на закона, неспазване на закона. И в момента, ето, има конституционна промяна, която въвежда определена възраст за съдиите. По моя информация има съдии, които са далеч над тази възраст. Тоест сякаш предишната промяна в конституцията - не говорим за третата, мисля, че втората поправка, която е въвела пределната възраст - тя не се отнася за висшите магистрати. Не може така. И обществото, и Европа няма да търпи това. Това е основното.
Добре тогава, по конкретната промяна, която предлагате - все пак министърът на правосъдието изглежда е против, висшите магистрати във Висшия съдебен съвет са против, от средите на коалиционния ви партньор НДСВ идват сигнали за несъгласия, опозицията е категорично против. Сега, твърдо ли ще следвате почти напук на всички тези мнения?
Не знам как разчитате това напук, след като получихме подкрепа и от опозицията. Това пък за коалиционния партньор. . .
.
Не, те го направиха на първо четене с уговорки.
Това пък за коалиционния партньор съвсем ме изненада.
Ами в понеделник, в "Денят" на "Дарик" радио Николай Свинаров пред мен каза, че и Георги Петканов не е сам в средите на НДСВ в своята позиция срещу поправката.
Сигурно, сигурно. И в БСП има хора, които не я харесват, но в същото време резултатите от гласуването, категоричната подкрепа на коалиционните партньори, не само като участие, а като вносители по тези текстове, но и като гласуване доказва
нещо съвсем друго. И сега нещо много интересно и смешно, бих казал. Тези, които при третата поправка най-много оспорваха правомощията на министъра на правосъдието, включително и правомощията му да създаде условия за отчетност чрез инспекторат, да погледне под черджето на съдебната система, тези, които най-много го атакуваха, включително и пред Конституционния съд, който каза, че това не е противоконституционно, сега те са най-големи фенове на тази форма на отчетност, само че явно тя не работи.
Разбирам, че ще държите на поправката в този й вид, въпреки противните мнения.
Решението за отчетност, аз не виждам по какъв друг начин. .
.
За отчетност - ясно, но отчетност пред инспекторат към Висшия съдебен съвет, избиран от парламента.
Ясно, ама никой не предлага. Всички сега скачат и роптаят срещу инспектората. Никой не предлага как да решаваме проблемите със съдебната система. Това е позитивният разговор, който ние сме отворени да водим между първо и второ четене.
Друга конституционна поправка, която със сигурност ще бъде по-интересна на слушателите ни, е тази за определянето на данъци от общините. А как смятате да ограничите общините в това да вдигат поголовно данъци? Особено в градове, където хората нямат избор, развитите райони на България, където тъй или иначе има работа и хората живеят там, избрали са да отидат там. Тези градове имат в известен смисъл монопола да могат да си позволят да вдигнат много данъците.
Да, въпросът за собствените приходи. По два начина - единият чрез законова регулация, а вторият е чрез местна демокрация. Тогава, когато много се вдигат данъците, този, който много ги вдига, знаете какво отношение ще имат избирателите към него. Става въпрос за местните данъци.
А законово?
Рамката ще бъде в граници, за да не се допусне излизане извън тези граници. Има поне още един голям въпрос на децентрализацията или поне още два. Регионалните диспропорции, веднъж. Дали този процес ще се стимулира или поне малко ще се
тушира на миграция, която превръща няколко града в. . . да не казвам мегаполиси, защото това е по-световно някак си, но в огромно стълпотворение на хора, където животът става все по-тежък с оглед движение по улици, поддържане на градска среда, ако щете проблемът с боклуците и една обезлюдена територия на страната, т.е. въпросът за регионалните диспропорции. Другият е въпросът за отговорността, която може да доведе до поемане на такива задължения, че дадени местни общности да фалират. Да натоварят в такава степен своите бюджети, в която те да не могат да покриват разходите по кредитите. Това е също един риск, който трябва да бъде законово регулиран.
Това ще бъде в какво, в закона за местните данъци и такси?
Предстоят ни след конституцията поне няколко закона. Аз затова искам няколко думи да кажа за темпото, в което трябва да свършим тези неща до края на годината - и евродепутатите, и конституцията, но това после. Това трябва да бъде предмет на специална регулация. Регулация, която да предпази местните общности от едно непредпазливо стопанско поведение на техните управници.
Това ще е нарочен закон, а не. . .
Нарочен закон. Сега точно не искам да му казвам заглавието, може да бъде и уредба примерно в закона за местното самоуправление и местната администрация. Не е важно дали ще извадим ново заглавие, което да спрягаме по вестниците. Но темпото на конституцията предполага да се опитаме до края на годината, въпреки че имаме възможност да минем и на три четения при една по-интензивна работа. Защото опонентите на реформите се опитват да проточат във времето приемането на конституцията. Защото от нея произтичат няколко неща - нов закон за съдебната власт, който да транспонира конституционните решения за независимост и отчетност, вече разписани в детайли, защото аз забелязах, че при дискусията по конституцията много хора тръгват в детайли. . . Да, има място още за конституционна уредба, но основно те ще бъдат в закона за съдебната власт. Втори път. . .
Той ще е чисто нов?
Да, чисто нов. Втори път трябва да помислим за целия комплекс от закони, свързани с т.нар. децентрализация - от две гледни точки. Веднъж, реализация на тази конституционна идея, чрез живо законодателство за повишаване на възможностите за собствени приходи. Втори път, отговорност и рамкиране на тази отговорност, така че финансово и икономически да не се стигне до фалити на общини. Защото това е също сериозен риск, който съществува и в много страни, където процесът на децентрализация е стигал до крайност, имат лоша практика, лош опит в това отношение.
Като говорите за законодателното темпо, какво ще е темпото за отварянето на досиетата? Ще ги отваряте ли или няма да ги отваряте?
Също до края на годината. Също до края на годината законът трябва да бъде приет.
А как ще ги отваряте? Българската социалистическа партия бавела, според пресата, защото партията била против отваряне на досиетата на бившите водещи офицери от Държавна сигурност и на магистратите.
Сега, г-н Вълчев, винаги БСП е било набеждавано за какви ли не злини на този свят. Виждате, че законът е приет за второ четене. Може би още следваща седмица, ако не по-следващата, ще започне пътя си в пленарна зала. Ние сме казали, че търсим решения на този въпрос, че искаме решения на този въпрос и имаме политическа воля. И от там всякакви коментари, от една или друга посока не мога. . .
И на всички ли ще отворите досиетата или ще има такива, тези офицери, водещи, работили за националната сигурност?
Сега, не мога да ви кажа точните детайли. През вашето студио последните седмици минаха доста специалисти, а и след мен чух, че ще има такива, по темата досиета. Не ми е най-любимата и най-важната според мен тема. Но, общо взето, такова пълноценно решение, без лустрация, разбира се, - никой през последните 15 години не посмя да стигне до него, въпреки че досиетата бяха дори политически лозунг, политическа цел на много партии преди нас, които имаха мнозинство, но не го направиха. Ние имаме политическата воля да го сторим.
И през тази седмица продължиха коментарите за смъртта на началника на архива на националното разузнаване Божидар Дойчев. Впрочем, коментари идващи и от чужбина, където има доста съмнения в това дали става дума за самоубийство, засилвани съмнения впрочем и от укриването на тази смърт цяло денонощие. Вие имате ли съмнения, които да напомнят поне на съмненията в естествената смърт на бившия руски агент и противник на Владимир Путин Александър Литвиненко?
Нямам съмнения, а не искам да се поддавам на внушения. Истината е, че имаше недопустимо забавяне на информация, нищо повече. Мисля, че укриването на информация вече отива отвъд и попада в някаква трилърова психология, която се използва в политиката, когато няма средствата на аргументите. Тогава има внушения, има съмнения, има навързване на несвързани помежду им факти и тълкуване, така че да се направи политически извод. Няма да се ангажирам с това.
Добре, трябва да свършваме. Четохте ли Александър Лилов в "Дума"? Бившият ви лидер.
Да, много внимателно.
Одесняването е сериозен проблем на БСП, казва някогашният ви демократично избран лидер.
Той казва много неща и то наистина резонни, умни неща.
Вие виждате ли проблем в одесняване?
Преди около месец и половина една кореспондентка на "Льо Монд" ми зададе въпроса: Вие всъщност в тази социално-либерална коалиция Блеърова политика ли правите? Общо взето, беше една перифраза на това, което вие казвате.
Не аз, Александър Лилов.
Да, да. Отговорих й: когато безработицата е 8,5 процента, това дясна политика ли е? Разбира се, в социално-либералната коалиция ние не можем да реализираме изцяло това, което виждаме като социални решения. Но стъпваме на спазване на договора, на запазване на стабилността и в търсене на решения, които наистина да водят до едно подобряване на живота на тези хора, които са в най-тежка ситуация. Тези хора, които условно можем да ги наречем аутсайдерите на прехода, които са доста висок процент в
България. Ако проследи човек решенията в законодателството, може да открие редица стъпки в тази посока, стига да го направи добронамерено. Стъпки, които отличават това управление от предишни управления.
Добре. Вярно ли е, че от 16 декември до 10 януари ще ви е отпуската, депутатската ваканция? Как ще ги приемете всичките тези закони?
Зависи. Ами, като ги приемам, тогава отпуска.
Тоест, няма да е от 16 декември, защото е абсурд до 16 декември да приемете. . .
Ако ги приемем. . . И аз мисля, че няма, но ще се опитаме относително навреме, въпреки че опозицията се съпротивлява. Относително навреме и планирано да си приемем бюджетите на НОИ и на здравната каса, републиканския бюджет.
Да не направите тази вашта традиция на Бъдни вечер парламентът да приема бюджет. Нали на БСП по Жан Виденово време това му беше любимо.
Да, ще се опитаме това да не го направим. Ще се опитаме да стигнем до решенията за досиетата, конституцията - на второ, а защо не и на трето четене, ако има една голяма подкрепа и съгласие.
Така. Новият закон за съдебната власт?
Не, не, законът за съдебната власт след Нова година, чак такава амбиция. . .
И законите за децентрализацията.
Не, и те догодина, и те догодина. Но имаме поне още десетина закона, които са свързани с ангажименти, поети по екшънплана. Ангажименти, които се следят от Европа и сигурно тях ще приемем – закони от здравеопазването, закони от селското стопанство, условно наричани технологични, но важни закони, които си мисля, че също трябва да приемем, преди да отидем да почиваме.
