Константин Пенчев: Уронване престижа на съдебната власт е тежко обвинение
Константин Пенчев: Уронване престижа на съдебната власт е тежко обвинение / netinfo

Председателят на Върховният административен съд Константин Пенчев в интервю за Дарик радио.

Господин Пенчев, вие като висш магистрат, юрист с дългогодишен опит, доволен ли сте от резултатите на прокурорската проверка, как ви звучат? И от така оповестените резултати смятате ли, че е било направено максималното по случая?

Опазил ме Господ да оценявам работата на прокуратурата. Мен този скандал по-скоро ме интересува като член по право на Висшия съдебен съвет, доколкото и Висшият съдебен съвет е замесен в случая, в смисъл, че има някакви очаквания от обществото Висшият съдебен съвет едва ли не да вземе някакво отношение и някакви решения по този случай. И аз бих могъл да коментирам от тази гледна точка, но с уговорката, че това, което аз знам за тази проверка, е това, което знае цялото общество, което знаят и медиите. Така че аз не бих могъл да кажа нещо повече за самата проверка.

Смятате ли, че този казус, и специално съдбата на Ангел Александров, все пак ще стигне и ще се реши от Висшия съдебен съвет?

Има няколко възможности, които битуват в общественото пространство: това е дали трябва Ангел Александров да си подава оставката или дали трябва да се инициира процедура по неговото отстраняване поради уронване престижа на съдебната власт. Сега, по въпроса за подаване на оставката, това е един личен акт, който аз не бих могъл нито да коментирам, нито да давам съвети на когото и да било дали да си подава или не оставката. Що се отнася до процедурата по освобождаване заради уронване престижа на съдебната власт, в случая това може да се инициира от петима членове на Висшия съдебен съвет, тъй като господин Александров очевидно няма горестоящ орган, който би могъл да иска неговото отстраняване, ако има такива данни. Но мисля, че не съм аз човекът, който бих могъл да преценя дали са налице достатъчно данни от тази проверка, прокурорска, за уронване престижа на съдебната власт. Мисля, че прокуратурата е най-вътре в нещата, във фактите и тя би могла, представители на прокуратурата биха могли да преценят дали е налице такова уронване. Тоест мисълта ми е, че дори да се инициира такава процедура, то едва ли бих могъл да я инициирам аз или някой друг, по-скоро биха могли я да инициират представителите на прокуратурата във Висшия съдебен съвет, защото те, съгласете се, те имат, така, достъп до всички данни.

Така или иначе този скандал обаче извади наяве много скрити механизми на функциониране на съдебната власт и връзките й, най-общо казано, с изпълнителната. Всичките тези неща само на думи ли остават в този скандал, само на страниците на вестниците ли остават, или все пак трябва да продължи разчистването, тоест изясняването дали тези механизми наистина действат по този начин?

Дали има престъпление или не - очевидно това е работа, пак казвам, на прокуратурата, тя ще изяснява. Ние чухме, че резултатите от проверката са, и изводите, че няма данни за престъпление, като проверката, доколкото разбрах, продължава в една насока - само отношението на Румен Овчаров и Ангел Александров с делото "Топлофикация". По другите пунктове е прието, че няма данни за престъпление достатъчно. Доколкото аз разбирам и бих могъл да обобщя с една дума това, което се установява от проверката, поне, което съобщава прокурор Трифонова, това е, че се установява някакво ходатайство. Ходатайство, което, както казва прокуратурата, няма данни то да е правено с користна цел и то само по себе си не съставлява престъпление. Знаем, че ходатайства винаги е имало, уви, в обществото, в България е имало винаги ходатайства. Сега, доколко тези ходатайства действително са от такъв мащаб, че да доведат до уронване престижа на съдебната власт, вече е, пак ви казвам, нещо, което би трябвало да се преценява, ако има иницииране на такава процедура. Искам да напомня, че ако има предложение от пет члена на Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарно производство, то ще протече в законовите рамки. Тоест с изслушване на господин Александров, със събиране на доказателства от Висшия съдебен съвет като наказващ орган и с произнасяне с тайно гласуване. Сега, аз не мога сега да ви кажа априори дали според мен би трябвало да се инициира такова производство и какъв би бил резултатът от него. За мен уронване престижа на съдебната власт е едно много тежко обвинение, макар то само по себе си да не води до наказателна отговорност. И аз смятам, че това обвинение, към което аз съм много чувствителен, трябва да бъде подплатено със сериозни доказателства.

Как си обяснявате, защо главният прокурор излезе и се ангажира лично с тази проверка?

Аз приветствам това, че главният прокурор се ангажира лично с тази проверка, защото тази проверка е обществено значима. Става дума за министър на едно мегаминистерство, става дума за шефа на националното следствие. Очевидно, че дори да не става дума за някакви много сериозни престъпления с много обществено опасен ефект, самото съмнение, че такива личности на такава позиция биха могли да извършат престъпление по моему оправдава и мотивира главния прокурор лично да се заеме, за да покаже цялата отговорност на тази проверка. Вие знаете какъв отзвук има този скандал в цялото. . . в обществото ни. За мен е съвсем нормално главният прокурор в случая да покаже, че той лично се ангажира за безпристрастността на прокуратурата, за нейната задълбоченост. И помоему днешната пресконференция показва това - че прокуратурата е работила в много кратки срокове, много задълбочено и много сериозно.

Главният прокурор обаче реши да изчака с обявяването на позицията си по оставката на Ангел Александров и да му даде възможност той пръв да извърши един такъв морален акт. Това обаче сочи на наличието на известни съмнения около Ангел Александров, да не кажа, че за факти, които говорят за някаква негова вина в случая.

Едно е да има някакви съмнения, които да повлияят върху доброто име на човека, които биха могли евентуално да го мотивират да подаде оставка. Друго е да има данни за уронване престижа на съдебната власт със съответни обвинения от петима членове плюс решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на дисциплинарно производство, трето е да има достатъчно данни за престъпление и да има наказателна отговорност. Това са съвсем различни неща. Той не би могъл да прикани когато и да било да си подаде оставката. Той може да се произнесе като прокурор дали има данни за престъпление. И пак ви казвам, ако има инициирано производство, дисциплинарно производство, като член на Висшия съдебен съвет би очевидно могъл да гласува за налагане и на назидание.

Как си обяснявате тази защита, която се опита да направи председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров на Ангел Александров и то преди още да е приключила прокурорската проверка и да са обявени резултатите от нея? Не е ли ангажиране с някаква лична позиция, което е недопустимо за висш магистрат?

Аз слушах участието на господин Григоров. То беше по-скоро в смисъл, беше спонтанно наистина участие. Беше веднага след възникването на скандала и беше по-скоро в посока, че няма скандал в съдебната власт. Ако има скандал, той е със своето добро мнение за господин Александров като професионалист и като скромен човек каза, че не му се вярва или за достоверно той да е имал някакви корупционни практики. Той не каза кой е виновен и кой не е виновен.

Вашата оценка? Вие сте бил и политик, бяхте и от другата страна на бариерата - политически ли е или някакъв друг този скандал в крайна сметка?

Вижте, политика има навсякъде, знаете много добре. Скандалът е сериозен, защото са замесени един министър и шефът на Националното следствие. За добро или за лошо, невинни или виновни, очевидно прокуратурата приема, че няма данни за престъпление, но техните имена са замесени и по моему не са изчистени по един дозавършен начин.

Така, както на всички нас, обикновените граждани на България ще ни прозвучи, вероятно по същия начин ще прозвучат тези резултати и в ушите на примерно комисар Фратини и на Брюксел, на цяла Европа, т.е. че има много данни, които се казаха, и че всъщност участниците са ги прикрили и не са ги съобщили в показанията си пред прокуратурата, и по този начин резултатите звучат незадоволителни. Това нещо няма ли опасност да урони нашия авторитет, на България, пред европейските органи?

Напротив, аз мисля, че, първо, такива скандали не са рядкост и в Европа. Непрестанно сме свидетели на такива скандали, на такива нива. И второ, аз смятам, че самият факт, че си позволи такъв скандал да възникне и да се разрасне, това показва, че България е скъсала по един решителен начин с годините на прехода, когато такива скандали просто не можеха да възникнат, нямаше те да се чуят.

В разгара на този скандал и министърът на правосъдието подаде оставка. Смятате ли, че бяга пред вятъра? Той самият си го призна впрочем.

Аз не смятам, че оставката на министъра на правосъдието има връзка с този скандал конкретно. Министърът на правосъдието е споделял, че е изморен, че работата на министъра на правосъдието е много трудна в този момент, когато ресурсът е малък, а отговорностите са много големи. Вие знаете, че по глава 24, където е основния поглед или основно е съсредоточено вниманието на Европа към нас, отговарят двама министри - на вътрешните работи и на правосъдието и. . . Тоест за тях нашето влизане в Европа все още не означава, че са приключили усилията за точно тия двама министри. И смятам, че просто това доведе министър Петканов до подаване на оставката. Сега дали той е тичал пред вятъра, дали той е считал, че тази оставка ще му бъде поискана, аз това не мога да говоря, тъй като аз съм извън изпълнителната власт. Но за мен тя, едва ли тази оставка има връзка пряка със скандала.

Интервю