Относно работата ни в парламента има неща като, да речем, промените в конституцията, които ние също подкрепихме. Но ние сме единствената политическа формация в опозиция, която успя да наложи свои поправки в конституцията, най-важната от която беше за имунитета на депутатите, за да могат те сами, когато бъдат заведени дела срещу тях и има съдебно преследване, да могат сами да си искат свалянето на имунитета, т. е., тези, които имат достойнство да го направят, разбира се, да го направят.
Има някои важни неща, които в държавата примерно, ако утре се внесе нашата програма за демографската стратегия на България, т. е., демографската ни програма за бъдещето на българската нация в следващите 50 години, ще я гласуваме без значение с кого. Има важни неща за българската нация, за българската държава и държавност, които трябва да бъдат консенсусни. Всичко останало са дребни игрички на парче, хората ги забравят.
Кое беше най-важното за България през 2007 г. според вас? Две са събитията според мен. Първо е влизането на България в ЕС и второ е освобождението на българските медици. Някои ги свързват, казват - всъщност те бяха освободени не от нашите.И дори така да е, дори така да е. Само че какво исках да кажа. По онези теми, това, което го казваме вече сто и няколко години в историята на България и последните 18 от модерното развитие на България. Когато българската нация успее да се консолидира върху определени цели и каузи, тя успява. Европейският съюз беше кауза на над 90 процента от българския народ и България успя. Тук не е важно в мандата на кое правителство, важното е, че България е член на ЕС. Каузата с медиците беше същото нещо.
Българската нация и всички политически партии се обединиха около това да се направят нужните усилия. Мина се и през една камара от грешки, разбира се, като тихата дипломация на Паси, мрънкането по времето на НДСВ и т.н. Но нацията беше обединена в тази посока, без значение, че едните бяха за тиха дипломация, другите бяха за шумна дипломация. Важното е, че тези хора след толкова години пленничество незаслужено са в родината си и са свободни. Това искам да кажа и като бъдещо наше поведение, не говоря само за ВМРО или не говоря само за коалицията БНС, говоря за всички, които се занимават с обществена и политическа дейност. Трябва да се търсят онези проблеми, които обединяват нацията, целият ресурс и потенциал на всички умни и работещи българи, за да има успех.
От гледна точка на македонската кауза, която вие защитавате, както сам казвате - над 100 години, по-добре ли е да се признае Косово, или е по-добре да не се признава Косово от България? Една малка корекция. Ние защитаваме българската кауза в Македония, защото трябва да бъдат ясни нещата. Добре, да, разбрахте ме за какво говоря. Българщината в Македония е била и въобще запазването на българщината е било 115-годишна политика. Да се признава или не Косово?
Аз съм "за", твърдо и категорично. Косово трябва да бъде отделна държава. Не само защото 95 процента от населението са етнически албанци. Не искам да се връщам и да се изкушавам от историята кой е виновен за това, което се случва в Косово. Определено сръбската политика е виновна за това. Но същата тази сръбска политика предизвикваше столетие, повече от 100 години на Балканите сътресения, войни, междуетническо напрежение. И Косово е една от язвите на Балканите. Тя трябва да бъде решена справедливо. Между другото аз, още когато започнаха войните в бивша Югославия, и най-вече като започна кризата в Косово 2000 г. още тогава на тогавашния министър-председател Костов предложих от името на ВМРО България да бъде инициатор за една балканска конференция и на тази балканска международна конференция да бъдат поставени всички балкански въпроси. Защото политиката на великите сили, така да ги наречем, тя не се е променила. Сега сме в ЕС, е по-изгодно за нас.
Но практиката на великите сили си остава една и съща - разделяй и владей, създавай проблеми, за да ги решаваш, т.е. да се месиш ида бъдеш фактор. Ако ние днес решаваме косовския въпрос на парче, както преди колко, десетина години се решаваше, няма 10 години, се решаваше босненският въпрос на парче. Утре решаваме проблема с Македония на парче или, да речем, проблема с Кипър на парче, проблемите ще останат още 100 години минимум, пък може и да не свършат никога. Затова смятам, че българската политика, българското правителство в момента трябва да бъде инициатор за нещо подобно. Една балканска конференция. Защо? Защото на Балканите не е само проблемът с Косово остър въпрос. Проблемът с Молдова, вътре имаме Приднестровски републики, и така. Кипър - болен проблем. Проблемът с хърватите в Херцеговина, 400-500 хиляди души. Проблемът със сърбите в Босна, ако щете дори. Проблемът на унгарците във Войводина. Всичко това са едни проблеми, които, ако не бъдат решени що-годе в някакви нормални рамки.
В едно с македонския въпрос. В едно, разбира се. Добре, ясна теза. На финала - кое е най-важното през 2008 г.? Аз мисля, че за всеки нормален българин най-важното е да има поглед в бъдещето и този поглед да бъде оптимистичен. Но, за да се случи това, най-важното е политическата класа, казвам го дори в кавички, ако щете, да има ясна визия за бъдещето на българската нация. И точно в тази посока ние през 2008 г., това ще бъде първата крачка в нашата парламентарна дейност веднага след началото на 2008 г., ще внесем отново, както го направихме 1998 г., българска национална доктрина за българската стратегия и политика в следващите 100 години, формулиране на българските ясни интереси и тяхното отстояване и демографската ни програма. Това са най-важните неща.
